защо винаги ходя с голямо желание и удоволствие в Девин на състезанията и Академия Аз мога тук и сега? ето защо:

1. защото винаги срещам умни, красиви, любопитни, мислещи, действени, амбициозни, талантиви ученици от цялата страна – уау!
2. защото срещам и учителите им – отдадени, с грижа и любов, каквито учители все по-рядко се срещат – респект!
3. защото Аз мога тук и сега се провежда от невероятен екип, начело с Кристалин Чавдаров – шапка ви свалям, хора!
4. защото там са и голяма част от най-готините експерти в бранша и можем да си говорим неформално и дълго
5. защото помагаме на таланти да се откриват и развиват
6. защото заедно творим и мислим и се учим колективно
7. защото се раждат чудни идеи, голяма част от които – с бъдеще
8. защото природата на Девин е уникална и дава отмора и уют
9. защото всички заедно избираме да променяме България тук и сега
10. защото всичко това ме вдъхновява и ми дава надежди, сили и усмивки!

благодаря ви, хора, всички, които бяхте там и направихме заедно това уникално събитие! лятото – отново!

над 420 ученика от цялата страна в 4-тото издание на конкурса Аз мога тук и сега 2014 в Девин този уикенд и над 25 от топ-експертите в областта на уеб, фотография, програмиране и дизайн,

въпреки дъжда, с ентусиазъм и желание!

Тамара Стоилова осинови нашето мило черно въгленче – Бамби! Желаем им много щастие заедно. Тамара е сестра на осиновителите на бялото дакелче Чопър и вече има едно осиновено направо от улицата си късметлийче у дома. Вярваме, че на Бамби ще и е много, много хубаво в такова добро семейство!

Необичайна е съдбата на нашето малко момиченце, по едно чудо стигна тя до нас. Знаете, че Фермата не приема животни в момента и можем да предложим помощ само при определени условия. В случая – когато има приемни стопани, готови да поемат животното. Никой обаче не беше поел Бамби, случи се така:

Наши приемни стопани се съгласиха да вземат едно мъничко черно момиченце – Лизи, дългокосместа нейна „близначка“ със същата тъжна участ – изхвърлена на улицата. Уговорката беше кученцето да бъде докарано до приюта, а приемните стопани да си го вземат от там. Описанието беше „дребно женско кученце под 2 години“.

Пристигат в уречената сутрин хора с дребно черно женско кученце на около годинка, приемат го колегите спокойни, а след около час пристига… истинското дребно женско кученце под 2 години!!! Просто се е случило така, че малката Бамби е имала късмет да дойде преди своята двойничка Лизи и така – и двете девойки бяха настанени в едно приятно изненадано приемно семейство.

Бамби се оказа ангел в пухено кожухче. Нейните приемни хора недоумяват как така не намери щастие чрез осиновителския уикенд в PETS&U, но ние вече знаем – защото е чакала Тамара. Каква малка късметлийка – няма да бъде самичка никога. На добър час, Бамбина!

Светът има нужда от повече сериозни музиканти, които свирят не съвсем сериозно! А Igudesman & Jooосвен това свирят страхотно! :-)

Все още може да закупите билет за тази готина конференция!

Мястото и времето: 31 май (събота), София, Интер Експо Център

URL: http://bulgariawebsummit.com/

Лично аз ще отида заради лекциите на Vitaly Friedman (главен редактор на Smashing Mag), Dave Hogue (UX manager @ Google) и Jonathan Baker-Bates(UX Architect @ MailOnline), но самият списък с лектори и събития е много по-дълъг. :-)

Приятели (:

„Пентаграм“ е предстоящ сборник на Атанас П. Славов, който включва романа „Психопрограмираният“, разказите от „Мигновечност“ и… вижте надолу. Подготвяме сборника за поредица „Човешката библиотека“, като съвместно издание с Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“.

Сборникът ще излезе на хартия едновременно с Фантастивала, който ще проведем от 16 до 18 май в музея „Земята и хората“ в София. (За него – малко по-натам. ) Ще отпечатаме „Пентаграм“ с твърди корици, в два варианта: обикновен, с цена 15 лв.; и илюстриран, с цена 30лв. Обикновеният съдържа 490 страници, а илюстрираният включва още около 100 цветни страници. Вижте пълното съдържание най-долу.

Тиражът на „Пентаграм“ изцяло ще зависи от предварителните поръчки; ако го искате, до 6 май ни пишете (на poslednorog -в- gmail . com):

– колко бройки от сборника искате – обикновении/ли илюстрирани;

– дали да ви включим в По-желалите – читателите, които вярват, че „Пентаграм“ заслужава да излезе. За целта ни трябват двете ви имена.

Ето и съдържанието му: 

Психопрограмираният (роман)

(цветно) 20 авторски картини за корици на книги и илюстрации

Виталертон (новели и разкази)

Сиянието на реката
След пустинята
Сънища за космодора
Виталертон
Предсмъртната или първата болка
Трудно е да бъдеш дог
Сто години самота
Война и мир
Матрицата 4: Резолюции
Златният артстероид
Следмузиката на слиянието
Красотата и светът

(цветно) 26 картини: цикъл „Избор на светове“

Проектът „Европолис“

Пентаграм
Сън в лятна нощ
Кихот д`Арк

(цветно) 20 асоциативни илюстрации към НФ произведения

Хумористински истории

Похожденията на немъртъвците
Черният човек
Време разделно
Ад
Махмурлък
Гафоризми и неологизми
Полетът на „Буриданово магаре“ (глави от роман)

(цветно) Цикъл „14 въображаеми персонажи“

За и около автора

Александър Карапанчев – От високи кули
Величка Настрадинова – Мигновечността на Атанас Славов
Светослав Николов – Призвание – художествен ръководител
Вал Тодоров – В клуба намерих себе си
Парад на планетите
Предговор на списание ORPHIA
(цветно) Награди и съставителски участия
Калин Николов – Фантастичната реалност на Атанас Славов
Интервю за списание „Реальность фантастики“
Интервю за фензина Marginal Boundaries

(цветно) Циклите „Малки пришествия“ и „Дигитални натури“

Забележка: Редовете, започващи с „(цветно)“, отбелязват цветните страници в илюстрираниявариант. В обикновениявариант са включени само 16 авторски картини за корици на книги и илюстрации.

Откъси от сборника може да прочете:

• тук
• тук
• и тук

Четящи празници желаем!

Малко преди Великден Девора ми дойде на гости (Даниел направо се влюби в нея) и ми представи няколко продукта на Ре Верде, които са дистрибутори за България на румънската фирма Terra Natura и сръбската фирма Zdravo Organic. Девора поддържа блога The Happy Beehiveи заедно със съпруга си пише ревюта на книги в Библиотеката, а от скоро се запознава и с продуктите, които предлага Ре Верде на нашия пазар.

И двете фирми, които дистрибутират Ре Верде, произвеждат биологично чисти храни, а аз опитах няколко от тях като айвар, конфитюр от кайсии с фруктоза (подходящо за хора, който не могат или не желаят да консумират захар) и натурални сокове без никакви добавки в тях. Тези продукти са нови за мен и като такива съм изключително щастлива, че имам възможността не само да ги опитам, но и да ги включа в рецепти. Това, на което ще обърна по-специално внимание в този пост е бялото брашно от спелта, производство на Terra Natura. Защо това брашно ми е толкова интересно и какво бих направила с него, следва да разкажа.

Още когато започнах професионално и любителски да приготвям рецепти с пълнозърнести брашна,  имам смесени впечатления за спелтата. Всъщност, плюсовете са много повече от минусите. Сега ще говоря за минусите при работата с брашно от спелта, а те се дължат най-вече заради по-слабия глутен на спелтата, което донякъде пречи тя да се приложи във всички установени рецепти. Имам няколко уникални попадения с нейно участие (да живеят експериментите и късметът, може би!), но имам и доста неуспешни опити да приложа пълнозърнестото брашно от спелта в класически рецепти. Не във всяка рецепта класическото бяло или дори пълнозъресто пшенично брашно може успешно да се замени със същото количество брашно от спелта. Това налага промяна на пропорциите в рецептата, откъдето неминуемо резултатът е по-различен, обикновено неудовлетворяващ очакванията и с твърде много разтекло се тесто или смес. Накратко, тестото или е твърде сбито или ако се остави меко не запазва формата си; смес за курабии или сладки, която в суров вид изглежда стегната, под топлината във фурната се разстила на една огромна пита, а сладкишът понякога става твърде ронлив. Неприятно, нали? Тези опити са вкусни, но не и добре изглеждащи и удобни за ядене, а и винаги може да се направи нещо по-добро.

Като изключа този минус на спелтата, който като че ли е още по-голям провокатор да се правят опити с нея, аз обожавам нейният вкус. Точно така! Брашното си има вкус, а този на спелтата е сладникав, съвсем леко ядков, успешното тесто с нея е някак въздушно, особено, различно. Харесва ми да използвам спелта в сладки теста или смеси за курабии, повече отколкото за хляб. Не си спомням точно кога се случи, но явно след някой успешен опит с някоя идея за курабийки, с мой колега се запитахме, какво ли би било да се работи с бяло брашно от спелта. За такова брашно бях чела единствено в чуждестранни блогове и познай как любопитството ми към този продукт набъбваше, точно като втасало тесто с бяло брашно от спелта. Казвам го сега, защото вече знам как втасва такова тесто. Но за да бъда убедителна, най-вече пред себе си, реших да опитам вече изпробвана рецепта, като заменя бялото пшенично брашно в нея, с бяло брашно от спелта. Така бих открила всички възможни разлики и/или прилики – от особеностите в процеса на работа до външният вид и вкусът накрая.

Решението да приготвя лепкави рулца е не само защото вече познавам рецептата, но е повлияно и от моментното ми желание за тях. А и наистина предпочитам спелтата в сладки печива, което не означава, че няма да направя опит и за хляб. Използваната рецепта е предложение на Питър Рейнхарт и е много сходна с канелените рулца, с разликата че тук присъстват сушени плодове, орехи и разбира се карамел, който прави рулцата лепкави. Единствената разлика, която направих от предишни опити с тази рецепта е да заменя бялото пшенично брашно с бяло брашно от спелта. Както се очакваше, тестото пое много повече брашно от обикновено и стоеше все така меко и лепкаво. Но освен това си отбелязах и няколко други разлики. Една от тях е, че тестото стои меко, леко лепкаво, но и по-жилаво, по-еластично от тесто с пълнозърнеста спелта. Това всъщност е нормално – глутенът, макар и по-слаб, вече е по-концентриран. Хареса ми, че тестото може да се остави меко, което дава повече обем и въздушност, а придадената му форма се запазва, което пък е добре за външният вид. Набухва по-бързо и с по-голям обем – също очаквано. Приликата с работата с тесто с пълнозърнесто и с бяло брашно от спелта е в сладкия вкус, който оставят, въпреки че нюанса на ядки се усеща само в пълнозърнестото брашно, но и при двете теста имам усещане за леко, въздушно тесто в ръцете си. Удивително! В комбинация със сладкия лепкав карамел, изпеченото тесто е като захарен памук в ръцете на щастливо дете.

Лепкави рулца с бяло брашно от спелта

Адаптирано от книгата The Bread Baker’s Apprentice

Посочените дози са за 16 броя рулца.

За тестото:

• 700 г бяло брашно от спелта
• 7 г суха мая за хляб
• 1 чаена лъжица сол
• 100 г фина кристална захар
• 1 голямо яйце със стайна температура, леко разбито
• 100 г меко масло, нарязано на кубчета
• 300 мл прясно мляко
• 1 ванилова шушулка

За канелената захар:

• 100 г фина кристална захар
• 15 г канела на прах

За карамелената глазура:

• 50 г бяла захар
• 50 г кафява захар демерара
• 1/4 чаена лъжица сол
• 120 г меко масло
• 60 г течна глюкоза
• 1 чаена лъжица ванилов екстракт
• 50 г микс от тъмни стафиди и сушени червени боровинки (или други сушени плодове по избор)
• 70 г половинки и четвъртинки орехови ядки

За тестото ваниловата шушулка се остъргва и семената се добавят към прясното мляко. Загряват се на умерен огън, докато млякото стане топло, но не горещо. Прецежда се, за да се отделят частици от шушулката.

В купа се смесват 500 грама от брашното, маята, солта и захарта. Добавят се яйцето, кубчетата масло и прясното мляко с ванилията. Омесва се лепкаво тесто на ръка или с дървена лъжица.

Работен плот се набрашнява с част от останалото брашно. Върху него се изсипва тестото. Като се добавя по малко от брашното се омесва меко, леко лепкаво тесто. Тестото не бива да се утежнява с повече брашно. Месенето става с помощта на сладкарска шпакла за около 6-8 минути.

Тестото накрая трябва да бъде жилаво, леко лепкаво, но да се отделя лесно от плота.

Тестото се поставя в намазана с растителна мазнина купа, повърхността на тестото също се намазва с мазнина. Купата се покрива със стреч фолио и се оставя на стайна температура за 2 часа, докато тестото удвои обема си.

Междувременно се приготвят канелената захар и карамелената глазура. За канелената захар двете съставки се смесват и объркват хубаво.

За карамелената глазура в купа се смесват маслото, солта и двата вида захар. Разбиват се с миксер докато се смесят добре. Добавя се глюкозата и ваниловият екстракт и отново се разбиват с миксера.

Подготвя се тава с диаметър 30 см. Сместа за карамелената глазура се разпределя по дъното и на 5-6 мм от стените на тавата. Отгоре се поръсват сушените плодове и орехите.

Втасалото тесто се премесва за кратко и се разточва върху леко набрашнен плот на правоъгълник с дължина 50 см и широчина 30 см.

Върху целия правоъгълник се разпределя канелената захар, като се оставят свободни около 1 см от краищата. Правоъгълникът се навива на руло, като краят му се залепва за тестото.

Рулото се нарязва на 16 парчета с дебелина 3 см.

Парчетата се подреждат в подготвената тава, като се оставя известно разстояние между тях. Покриват се хлабаво със стреч фолио и се оставят на стайна температура за 1 час, докато втасат и запълнят празните пространства между тях.

Фурната се нагрява на 180°C. Втасалите рулца се слагат във фурната и се пекат 35-40 минути докато покафенеят на повърхността.

Изваждат се от фурната и се оставят за 10 минути в тавата.

След като се поохладят в тавата се обръщат внимателно в сервизна чиния или поднос. Ако има залепнали сушени плодове и орехи по дъното на тавата, те се остъргват с шпатула и се поставят върху обърнатите рулца. Сервират се след 20 минути. Това е и най-подходящия момент за лепкавите рулца – достатъчно изстинали, за да не се изгориш от карамела, но и достатъчно топли и пухкави.

Лепкави рулца с бяло брашно от спелтае публикация на Йоана Петроваот блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

В началото на месеца ви предствихмепредговора на предстоящата да излезе тогава книгана нашата Росица Йосифова – „Да последваш тюлена монах“. Както си спомняте, авторката ме беше натоварила със задачата да определя трима читатели на нашия сайт. За резултатоте от томболата – малко по-долу, а сега искам да ви кажа, че авторката кани всички на представянето на книгата, защото книгата вече излезе!

Представяне на „Да последва тюлена монах“

Днес, 28.04.2014 от 18:00 в Арт салона на Радио Благоевград ул. Иван Михайлов 56, 2700

Да последваш тюлена монах: Пътеписи от Средиземноморието” е новата на книга на Росица Йосифова. Авторката ще я представи на 28 април 2014 г. (понеделник) от 18.00 часа в Арт салона на Радио Благоевград. 
Книгата ще бъде представена и от Георг Краев.

(линк към събитието във фейсбук)

и

Утре, 29.04.2014 от 18:30 София, Национален Студентски Дом на Културата, зала „Галерия“. Площад „Народно събрание“ №10

(линк към събитието във фейсбук)

а сега

Резултатите от томболата

Томболата беше проведена тази сутрин върху бюро у дома и включваше абсолютно некорупираното жури в състав Стойчо Димитров и фотоапарат.

1. Имената на участниците бяха написани на синьо листче (голям срам ще е, ако се окаже, че съм пропуснал някого, осве изрично заявилите желание за неучастие)

Имената на участниците

2. Листчетата с имената бяха поставени в подръка попадналата ми шапка с козирка

Шапката с имената на участниците

3. Чрез бъркане в шапката бяха извадени три листчета, които определят и спечелилите. Преди да бъдат извадени и трите листчета, не беше отворено нито едно

Трите извадени листчета с победителите

4. Победителите бяха „разкрити“

Имената на спечелилите :)

и това са Росица М, Ирена и Юмюгюл

Честито!

Наградата си можете да получите лично от авторката днес или утре на представянето на книгата

Ако все пак не успеетще ви напиша по един мейл как авторлката да се свърже с вас или вие с нея, за да може тя да ви изпрати наградата

Пък аз ви пожелавам да сте живи, здрави и щастливи и да имате силите и желанието да пътешествате

Още пътеписи от близки места:

1. Да последваш тюлена монах – нова книга с пътеписи на наш автор :)

Защото нямат друг избор.

За да влезете легално в страна, която е във визов режим с вашата страна, трябва да имате виза. Друг легален начин няма. Бежанците нямат визи за България, така че както и да влизат, те влизат нелегално.

За бежанското право няма значение дали сте влезли нелегално в друга страна. Ако се предадете на властите и заявите, че търсите убежище, вие автоматично бивате третиран не като нарушител на границата, а като търсещ закрила.

И все пак, защо бежанците не се появяват на гранично-пропусквателните пунктове, а изскачат от гората? Няма ли да е по-лесно и по-цивилизовано за тях и за нас?

Ако идвате от страна извън ЕС, намирате се в Турция и искате да влезете в България, трябва да имате виза. За да стигнете до българското ГКПП, трябва първо да преминете през турското. Ако нямате виза, турските гранични полицаи няма да ви разрешат да напуснете Турция и да влезете в България.

Днешният пътепис ще ни води до Будапеща, а водач ще ни бъде Милена. Приятно четене:

Будапеща – красавицата на Дунав

По принцип избягвам да планирам пътувания през зимата и особено по коледните и новогодишните празници. Студено е, навсякъде е пълно с тълпи туристи, цените са високи, времето е непредвидимо и вероятността да посрещнеш празника на някое летище или пък на блокирана магистрала е доста голяма. И въпреки това този път решихме да рискуваме. Ще пътуваме – вече е решено. Първата ми асоциация при мисълта за коледно пътешествие е Виена. Каква по-добра дестинация. Решихме да е преди Коледа, за да може да бъдем вкъщи за празника.

Заех се с проучване на вариантите да стигнем до там. Цените на самолетните билети за този период бяха космически. Автобусите пък пътуват доста дълго. А щяхме да бъдем със сина ми, за когото това е първото подобно пътуване в Европа. Досега сме го водили в чужбина само на почивка. Най-удачното решение беше автобусна екскурзия с туристическа агенция.

Прегледах програмите на няколко агенции и си харесах тази на Атлас С. Предимствата бяха, че няма нощни преходи, има междинни нощувки на отиване и на връщане в Будапеща, което прави пътя по-лек и деня на прибирането също предвижда попътна спирка за разглеждане.

Тръгнахме на 18декември в 5.30сутринта. Абсолютно нечовешки час за ставане, но понякога пътуванията изискват жертви. Предстоеше ни да изминем почти 800 км в този ден. Автобусът спира на всеки 2-3часа. А разказите на екскурзовода правят пътя по-приятен и времето минава неусетно. Имахме късмет наш водач да бъде Пламена – чаровна, винаги усмихната и услужлива.

Пристигнахме вечерта и имахме малко свободно време за вечеря, почивка и после ни предстоеше първата среща с красавицата на Дунав.

Нощната

разходка с корабче по Дунав

е едно от нещата, които в никакъв случай не трябва да се пропускат. Повечето забележителности в Будапеща са разположени край реката, за разлика от Виена, където тя често е наводнявала града и едва в последните 100-тина години пространството около Дунав е застроено. Виенчани са укротили реката като са построили канал, чрез който се променя естественото корито. Там обаче Дунав не предлага зашеметяващи гледки и романтика. Тук, в Будапеща реката е романтична и красива. Обектите са ярко осветени и изглеждат величествени. Чувството е неописуемо. Тези гледки са черешката на тортата при посещението в Будапеща. Всеки от мостовете, под които се минава, е бляскаво осветен, а погледът се губи ту в едната, ту в другата посока, защото навсякъде среща красота – Парламентът, Рибарските кули, Будайската крепост, Цитаделата са само част от забележителностите, които са разположени край Дунав.

Рибарските кули -

eмблематична забележителност в Будапеща, от където се открива страхотна гледка към града и мостовете на Дунав.

Корабът пътува близо до единия бряг и после се връща до другия. И нали е речен кораб, не клати. Вътре е топло. Посрещнаха ни на борда с чаша шампанско и парче торта. Просто да седнеш и да се наслаждаваш на пътуването. Да, но как без снимки. През прозореца не стават. Часа е около 9вечерта, навън е супер студено, край реката духа леден вятър, но половината група се изнесохме на горната палуба, за да запечатаме видяното.

Унгарският парламент

е вторият по големина в Европа, след този в Букурещ. През деня сградата също е красива, но вечер е ослепителна.

Един от

мостовете на Дунав

В града има общо 10 моста, два от които са пешеходни.  Как да не направиш сравнение с нашата действителност. Ние едва успяхме да построим втори.

Хотел „Гелерт“

с празнична украса. Това е най-скъпия хотел в Будапеща. Собственик на някой си арабски шейх. Наема на апартамент на последния етаж струвал около 5 000евро. Кво му плащаш.

Будапеща се гордее с изобилие от термални води. На територията на града са преброени 80минерални извора. Именно в

хотел „Гелерт“

се намира един от най-предпочитаните спа центрове с минерални води. Представлява луксозен комплекс от вътрешни и външни басейни, които са отворени за туристите и жителите на града срещу входна такса. Другото място за релакс в лечебните топли води са бани „Сечени“.

Имаме малко време за сън, защото сутринта рано започва панорамната обиколка на Будапеща. Първа спирка е

Площадът на героите -

красив монумент със статуи на вождовете на унгарските племена, основатели на държавата.

Навлечени в най-топлите възможни дрехи, оборудвани с шапки, шалове и ръкавици се събираме около местният екскурзовод, за да слушаме разказа за историята на този площад и представянето на героите, основали Унгария. В центъра на площада се извисява стълб, на който е паметника на Архангел Гавраил.

Изграждането на мемориала започва по повод 1000-годишнината от основаването на Унгария.

Разказът на екскурзовода не ме грабва. Твърде е студено, за да се съсредоточа и да разбера повече за личностите, на които унгарците отдават почит с построяването на мемориала. Групата ни е голяма, всички се скупчват, няма слушалки и трябва да се напрягам, за да чуя нещо. Отдавам се на обиколки наоколо и щтракане на всеки детайл. Толкова снимки му направих на този площад, че после ми беше супер досадно да ги разглеждам. Затова и изтрих част от тях.

Ужасно е студено. Никога досега не съм се навличала толкова много, но въпреки това вятъра е леден. Най-накрая обиколката продължава. В непосредствена близост е градският парк със

замъка Вайдахуняд

Магазинът за сувенири се оказва хубаво убежище за бягство от минусовите температури. После съжалявах, че не си купих сувенири от тук, но имахме идея да отидем до Халите. Затова просто разглеждахме, а мъжа ми се вдъхнови да снима интересните джунджурийки. След като после не успях да си купя сувенири, се успокоявах, че ги имам поне на снимка. Докато бяхме на Площада на героите се появиха няколко продавачи, които предлагаха картички и пътеводител с хубави снимки на български език. Мислех да не си взимам, сигурна че и това го има в Халите, но в последния момент преди да се качим в автобуса ме срещна един продавач и импулсивно си купих. Приемаха плащане и в лева.

При слънчево време тук би било много приятно за разходка.

Архитектурата напомня на любимата Италия.

Унгарската столица е съставена от два исторически града, разположени на двата бряга на Дунав – Буда и Пеща. Пеща е равнинната част, а Буда е на хълма. Жителите на столицата се деляли на будайци и такива, които искат да бъдат будайци. Горе на хълма живеели богатите аристократи. Ние тръгваме на там. Предстои ни да се изкачим до

Рибарските кули

Направихме го с автобуса, но когато отидем сами, ще използваме фуникуляра. Успяхме да го мернем, докато пътувахме.

Ако трябва да направя класация на видяното и преживяното в Будапеща, на първо място слагам нощната гледка край Дунав, а на второ без колебание поставям Рибарският бастион.

Рибарите ловили риба долу в реката и после се качвали тук горе, за да продават улова. Рибарските кули представляват архитектурно съоръжение от галерии и кули, изградено около тераса. Има далекогледи, които при хубаво време приближават обектите срещу едно евро. На площада се намира и музей на шоколада или марципана. Вече не помня. Музей е силно казано, просто е една стая, където има интересни фигури и торти. В магазинчето се продават различни видове шоколадчета. Просто не можеш да направиш избор кое от всички да пробваш. Има и малка сладкарница. Ние разбира се се увлякохме в снимането на кулите и когато отидохме в сладкарницата, нямаше места. Затова не успяхме да опитаме тортите.

Именно от Рибарският бастион се открива най-красивата гледка към Парламента и мостовете над река Дунав. За наш късмет в този ден имаше мъгла, която скри голяма част от великолепието на гледката. Според местният ни екскурзовод Весела, мъглата също е красива и интересна, защото придава особена тайнственост и чар на града. Бих се съгласила с твърдението, ако не си заминавахме в същия ден и не оставаше разочарованието от пропуснатия пейзаж.

На хълма се намират църквата Матиаш и Будайската крепост.

Слизаме обратно в равнинната част на града, където започва свободното ни време. Макар че имаме два часа, те се оказват абсолютно недостатъчни. Имах желание да посетим катедралата Св. Ищван. Но не ни остана време. Това е един от недостатъците на организираните екскурзии. Следва се програмата и свободното време е много малко.

В духа на празничното настроение и в Будапеща има

коледен базар,

подобен на тези във Виена.

С оглед на малкото време, което  имахме, базарът беше идеалното място за обяд.

Унгария няма да се хареса на онези, които не обичат особено месо. На въпросният базар цвърчаха и се пържеха всевъзможни меса, наденички, бутчета и главички. Гулаша от снимката не ми се стори особено апетитен и се наложи да обиколим два пъти базара, за да изберем нещо за хапване. В крайна сметка изборът ни беше добър.  Вкусът е подобен на родопския сач.

А това е традиционен унгарски десерт, който по вкус ми заприлича на нашия козунак. По-точно на коричката на козунака. Не знам как се казва. Пече се на шишове на този огън.

Имахме останало много малко време да се разходим по емблематичната

улица Ваци

и да потърсим сувенири. Отказахме се от първоначалният план да отидем до Халите, тъй като времето не стигаше. Уж два часа са прилично време, но то лети абсолютно неусетно. Влязохме в произволен сувенирен магазин, където режеха глави. Няколко картички, един магнит и малък пакет червен пипер само за 40евро. Купих си най-скъпия магнит в колекцията ми. Струваше около 20лева. Взехме го с последните ни останали форинти. Другите неща ги отказахме. Добре че в последния момент се реших да си взема картичките от оня продавач на Площада на героите. Навсякъде можеше да се плати и в евро, но по какъв курс ще ви изчислят цената, си е чист късмет. В конкретния магазин курса беше ужасно неизгоден. Затова съветвам всички, на които им предстои пътуване да си обменят достатъчно още от България. И там има обменни бюра и банки, но когато времето ти е ограничено, по-добре да не го губиш в подобни дейности.

Унгарски сакъзчета, които оцеляват при минусовите температури навън.  Как?

Трамвай Комбино – най-дългия трамвай в света

Излиза от кадър.

Плаващият автобус – една от атракциите на Будапеща.

Той минава по един от мостовете над реката и отвежда туристите до остров Маргит. Автобусът е направен по някаква американска технология, която му позволява да се преобразява в кораб. За мен е супер любопитно, но оказа се, за децата не чак толкова. Те били виждали същото в компютърните игри и го приемаха за нормално.

Будапеща може да предложи още много на посетителите си. Ние обаче се задоволяваме с толкова и чертаем планове за следващо посещение, когато ще наваксаме пропуснатото. Надяваме се.

В Будапеща не липсват и места за пазаруване. Според местният ни екскурзовод в момента там има 50 мола. Чак ми звучи невероятно.

Унгарците се гордеят с езика си и строго го пазят от навлизането на чуждици. Според мен езиците само създават бариери в общуването и колкото повече интернационални думи и изрази има, толкова по-добре.

Будапеща има много имена – красавицата, перлата, принцесата на Дунав. Макар че я видяхме намръщена, тя успя да ни очарова. Следващият път ще я посетим през лятото, за да й се насладим в пълния й блясък. Тръгваме си пълни с впечатления и емоции, но вълнението не стихва, защото ни предстои срещата с Виена.

Следва продължение

Автор: Милена Шиякова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Унгария – на картата:

Унгария

Още пътеписи от близки места:

1. Будапеща – зимни впечатления (2): Някои забележителности в Будапеща и Сентендре
2. На Синия Дунав…или „До Будапеща и назад“
3. Из Будапеща набързо
4. Централна Европа – Будапеща
5. До столиците на Дунава … след слънчогледа (1): Будапеща
6. Будапеща – зимни впечатления (1): Общи впечатления
7. До Будапеща
8. Нова година в Будапеща, Унгария
9. На хубавия син Дунав (Мелк в Австрия)
10. Нежността на Хърватия и колоритът на Черна гора (1): От Дунав и Белград към Риека и Плитвице
11. Пътуване до Будапеща – първа част
12. Дъ Дръжка или На прозореца … дръжката, дръжката:) (Будапеща, Унгария)

(неособеноадекватенpost, пишете корекции ако видите нещо)

В последните три дни бях на HackFMI 3. То приключи преди около 12 часа, а сега съм леко адекватен и ще се опитам да напиша нещо по въпроса.

В общи линии регламентът беше – има кратко откриване, представят се спонсорите, разни проекти и менторите, сформират се отбори, записват се и след това си избират ментори. За петък имаше разпределени 5 слота по половин час, в които трябваше избраните ментори да посетят отборите, които са ги поискали и да си поговорят с тях.

(аз бях успял да измисля атаки в/у два от проектите, за които ме питаха още преди разпределянето. Беше забавно.)

Всичките бяха интересни. Записал съм си някаква част от тях:
Единият отбор (VRP) правеше система за комуникация в реално време, да се откриват хората по конкретен проблем и да могат да си пишат и да прекарват аудио/видео в реално време. С тях си говорих за webrtc и как могат да решат проблема с NAT-а и изобщо да прекарат медията, съответно след като открихме, че няма TURN поддръжка в повечето browser-и, двете ми идеи бяха да се срещат през TOR, или да ползват някакъв flash chat (през red5 и нещо такова), понеже е докарано да работи.

Вторият (42) правеше карта на местата, удобни за инвалиди, т.е. overlay в/у google maps или OSM, който да използваш за да провериш къде можеш да отидеш да свършиш определена работа и да е достъпно. Там говорихме откъде могат да събират данни (OSM, OKFN проектите и т.н.), както и че атаката, която аз бих измислил в/у системата е да направя някакви много привлекателни места за такива хора (на картата), да застана там с едно паве и да ги обирам един по един.
(някъде по това време бях обвинен в безчовечност)
(в отбора имаше двама колеги от моя офис)

Третия отбор (El Romantico, който беше в стая 404 и бяха изтървали да се кръстят отбор “Not Found”) имаше 4 идеи (на следващия ден работеше по пета). Две от тях съвпадаха с други, които бях чул, третата беше вариант на patreon/gittip за България (което от няколко месеца и аз мисля), и четвъртото – система за обсъждане, подобна на reddit/slashdot с модерация. На четвъртата идея се появи и Кънев, който разказа една доста добра идея за такава система с гласуване – която дава възможност за конкретни въпроси да си дадеш гласа на някой друг участник в системата, и той да го използва вместо теб (което звучеше супер интересно и жалко, че не го направиха).

По някое време през нощта свърших с тия работи и отидох да спя.

В събота имаше пак няколко слота за обикаляне по отбори – пак посетих първите (VRP, с webrtc-то), едни хора, които решаваха traveling salesman проблем, като цяло някакви хора, които решаваха проблема за запознаването (“Имаме хора, дето предлагат нещо и хора, които търсят нещо, да им улесним живота”). Едно изключение от тоя тип неща беше изцяло client-side генератор на тестове (такива, дето печатаме на хартия и с които изпиваме студентите) на javascript, който генерираше pdf-и.
(като цяло май много от нещата ми се губят, въпросите и отговорите ми се смесват в главата и не си водех бележки)
Бях взел Велин с мен, и той също остана учуден от това колко интересна е цялата работа, даже в един момент каза “А ако можеше да използваме цялата тая енергия за мирни цели…”.

В неделя нямаше менторстване, та използвах повечето време, което бях във ФМИ да подкарвам frab за различните конференции (в петък/събота Митьо ми беше помогнал да му setup-на deployment-а с puma), та в общи линии вече има frab.it-tour.bg, който тия дни ще пуснем официално.
(wifi-то беше ужасяващо през цялото време, повечето работа, която свърших беше на кабел, това трябва да му се измисли решение)

Последва закриващата част.

Тя започна с презентации на фирмите-спонсор, (които в общи линии до една бяха скучни и според мен не уцелваха за какво и на кого говорят, т.е. бяха доста по-маркетингови и изкуствени, отколкото трябваше. Още от тогава имаше малко технически проблеми с проектора, и това явно трябва да се проучи, поне за следващия път.

Започна изслушването на отборите (29 на брой), в около 19:00. Продължи до около 1:30… В един момент дадох на Яна ключовете от нас, да иде да донесе една бутилка Lagavulin, която бая помогна.
(списък с отборите/проектитеи с source code-а им)

Имаше пауза по средата на изслушванията, в която раздаваха торта и която използвахме, за да оправим звука (имаше странни проблеми със силата на различните микрофони, имаше някакви неща на същия канал и всякакви такива неща, та съм говорил с Радо следващия път да се занимая аз с тая част).

Като цяло изслушването беше интересно и бая тежко (имам един файл с около 170 реда съкратени бележки, от който ще направя като имам време един огромен blog post). Мисля, че аз зададох най-много въпроси (и вероятно съм виновен за поне половин-един час от закъснението, учуден съм, че не ме линчуваха), като доста ги дъвкахме за всякакви начини, по които може да им се счупи системата или защо са взели някакво странно (за нас) решение.
(интересни въпроси задаваха и Пенков, Семерджиев и един човек, който седеше до мен и който май така и не му научих името. Също така, лицето Атанас Керезов е най-дразнещия човек, на който съм попадал в последните месеци и който основно се заяждаше с отборите, вместо да задава смислени въпроси.)

Като интересна статистика – броих, имаше около 20% жени в участниците, но нямаше нито една менторка (следващия път трябва да набутаме Яна да им помогне с маркетинговата част, и да видим кои програмистки биха се престрашили).
Също така имаше няколко ученически отбора – 10ти, 11-ти клас (които бяха даже с придружител, и едните трябваше да им пишат извинителна бележка, щото бяха първа смяна и нямаше шанс да спят достатъчно, че да могат нормално да идат на училище). Имаше и хора от други университети (например отбор на ТУ, който нарочно се беше кръстил УТ).
Спокойно мога да кажа, че в традицията на олимпиадите по информатика развращавахме младото поколение с това да висят ден и нощ, да пият нещо, което да ги държи будни, да пишат, дебъгват и да дремват по половин час по столове/бюра/дивани.

Последва кратко гласуване (т.е. събрахме се журито на едно място, написаха на една дъска кой за кого гласува, сумираха, фирмите казаха на кой си дават наградите) и последва една сравнително кратка и весела церемония по награждаването (в около 2:30). В момента даже не мога да си спомня кой спечели, това ще го напиша в другия post…

Останах малко след края да помогна с изчистването, после се видях с някакви хора пред факултета и в 3:15 се бях прибрал вкъщи, свърших малко работа и умрях. Тая сутрин съм изпил едно кафе и не усещам да има особен ефект…

btw. За всички отбори, на които бях ментор (и за останалите) – ако продължавате тези проекти или по принцип може да ви е полезен някакъв акъл от мен, пишете, идвайте на ИББ и т.н..

Update: Напомниха ми да спомена, ученическите отбори бяха от СМГ, НПМГ и ТУЕС, като май ТУЕС бяха най-представени.

Update 2: А като си тръгвахме в 3 сутринта, имаше някакъв младеж, останал да спи някъде във факултета, понеже имал контролно в 8…

На Гор Видал се приписва следната сентенция: „Четирите най-прекрасни думи в ежедневната ни реч са «Аз нали ти казах?»“.

Само че тези най-прекрасни думи са и най-горчиви в определени моменти. От години говоря, че управление, което загърбва здравеопазване, образование и култура, само след едно поколение ще си отгледа болен, необразован и прост електорат.

Ами… Аз нали ви казах?

Не знам откъде да започна.

Например, още се чудя дали масовата лумпенизация е умишлено търсен резултат, или се е получила в резултат на най-тривиална управленска некадърност. Но както и да е станало, то вече си е факт. Ако се огледа човек, ще установи, че живее в някакво съвременно средновековие.

Хора, на които им е трудно да се прекръстят, внезапно се събуждат като осенени пророци на православието; хора, за които е практически невъзможно да напишат трибуквена дума без правописна грешка, оплакват Завета на Ботев, Делото на Левски, Подвига на Вазов, Саможертвата на Възрожденците и те пращат да четеш Елин Пелин. Българинът все повече се превръща в субект, който презира англичаните, дето имат наглостта да не ни искат, без да ги е срам, че са говорили на немски с конете си, докато дедите ни са съграждали египетските пирамиди. Бърше издайническа сълза от копнеж по православна Русия, мечтае за православна панславянска съветска Евразия, каквото и да е това чудо, пренася се за постоянно да живее във времето, когато хлябът беше четирийсет стотинки, всяко лято се ходеше на море и нямаше престъпност.

А за да са такива, каквито са в момента цената на хляба, ходенето на море и престъпността, си има съвсем конкретен виновник. Да де, виновници. Освен Ран-Ът, Костов, американците, евреите, масоните, илюминатите и Световната конспирация като цяло. В момента виновни са сирийците. Всъщност Врагът се сменя с лекота, на която би завидял и лупингът между Океания и Евразия. Защото сега са сирийците, преди това бяха европедерасите, по-преди пак бяха сирийците, Европа, Америка… та чак до Ран-Ът и Световния заговор срещу България.

Ама не, момент, българите не са такива! Познавам много свестни хора, драга! Защо ги пишеш тия глупости?

Защото точно това е проблемът – измежду цялата лумпениада има и свестни хора. Нормалното би било да е обратното.

Например, да видим последния случай, в село Розово. Фактите са, както следва: три сирийски семейства с децата си вземат под наем къща. Дават предплата на хазяина, настаняват се, селото се вдига, понеже радетелите на чистата раса не щат сирийци – а не щат сирийци по много причини: не говорят български, не са украинки, в селото нямаме цигани, по телевизора Ташева каза, че ядат хора, – развяваме гордо българския трибагреник на завладяната обратно национална територия и българия вече е на Българите.

Разбира се парите, които бежанците са платили на Димитър Шашмата, не са върнати, но пък кой ги е канил да идват, а?!

Ненавистта към сирийските бежанци, ако човек зачете форуми и Фейсбук, е напълно разбираема и оправдана. Например, те ще вдигнат престъпността. Всъщност сирийците от години усърдно работят по въпроса – то не бяха Мирослави, Александри, Пламéни, та дори и черната комедия „Петко, предай се!“. Ако не бяха тези сирийци, картината на битовата престъпност и броят на тежките криминални престъпления със сигурност щяха да са много по-различни. (Всъщност, носи се слух, че освен сирийците, за престъпността е виновен и черен щъркел в Бургаския залив. Май вече са му излели куршума).

Но това не е всичко. Сирийците, оказва се, са виновни за ниските пенсии и ниския стандарт на живот въобще. Не знам откъде се появи и числото 1078, но постоянно по форуми и Фейсбук се цитира, че именно толкова лева била плащаната от държавата месечна издръжка на сириец.

„Ама ти знаеш ли, че българският пенсионер получава по 150 лв. на месец? Ами държавата, дето не подпомага младите семейства, а? А??? А сещаш ли се за оня сириец, дето намушка едно момиче на Пиротска, СЕЩАШ ЛИ СЕ, КАЖИ МА???“

Сигурно е много приятно да те оперират от разум и да започнеш да живееш на честотата на телевизия Алфа – внезапно всичко ти се изяснява, показват ти снимка на врага и имаш кого да виниш за нещастията си.

По мои спомени не сирийците ошушкаха пенсионните фондове в края на осемдесетте – нито пък аз съм избирала тези, дето ошушкаха фондовете; – не им е работа на сирийците да подпомагат млади семейства; престъпността, оказва се, си вирее чудесно и без тях, а ако някой взема по 1078 лв. на месец за глава сириец, то това не са сирийците. Същите очевидно са сбутани в полуразпадащи се коптори и ако наистина тая сума е вярна, много искам да разбера кой я усвоява и за какво точно.

Но това не е толкова важно. По-важното е, че ако се махне тая напаст от пределите на KLETA MAJKA BALGARIQ, пенсиите ще се вдигнат, младите семейства ще цъфнат и вържат и докато следим трепетно любовната драма между Мюмюн и Ферхунде, Кръстът ще е победил Полумесеца, амин.

А междувременно българите са с една трета по-малко. Защото тази третина е по чужбините и едва ли ще се върне тук. В българия, която е на Българите.