(I am writing this in English because I need the input of my non-Bulgarian friends.)

Earlier today, I read a report about three Syrian families (17 people, including several small children) in Bulgaria who had been granted refugee status and living in the village of Rozovo. The families had been renting a house there for a few DAYS but this morning were forced to leave after growing pressure by the locals, who did not want them there. The reasons given by the locals are so insanely disturbing, I am really embarrassed to repeat what has been said but here it is. These have been given as reasons why these people should not be allowed to stay:

• „Bulgaria is for Bulgarians.“
• They (Syrians) are dirtier than gypsies.
• They might damage locals’ properties.
• Locals are worried about sexual violence.
• Rozovo is a „clean“ village, there are not even gypsies there (!!!)
• „We are afraid of foreigners, we don’t know what sort of people they are. We want our village to remain peaceful. We haven’t used violence against them.“
• They must leave, or else!

This is disturbing for so many reasons, it’s really hard to figure out where to begin but what has been especially infuriating about this is the total lack of involvement or engagement by local law-enforcement. Granted, I wasn’t there… so I may be giving an inaccurate account of what actually transpired on the ground, but from the various news reports that I read and cross-referenced, it appears to me that there were police officers present at the various protests staged by the locals but what they did was stand around. It sounds like there were there to stop people from physically attacking the refugees but they did not disperse what was clearly a crowd motivated by ethnic hatred and prejudice and clearly focused on intimidating the refugee families to the point where they would decide to leave. (Mission accomplished).

All of this is happening as Human Rights Watch (HRW) is getting ready to present TOMORROW a report on the treatment of refugees by Bulgarian Border Police. According to the report, which has been vehemently disputed by the Bulgarian Minister of Interior, Bulgarian border policemen are forcing Syrian, Afghan and other refugees. According to HRW, Bulgarian refugee policies are appallingly inadequate. The living conditions in the refugee settlements are awful, children without parents are not taken care of in any way and there is absolutely no effort being made into supporting refugees in getting integrated or having an iota of chance to normal life while in Bulgaria.

What makes me sick about the case of the Rozovo families is that it absolutely demonstrates how hopeless the situation is. Bulgaria’s half-assed refugee program is not a legal problem, it is a cultural problem. People who hold racist beliefs can’t create policies that are not racists. Syrian (and other) refugees are becoming victims of unexamined prejudices and stereotypes and no push from the EU (or the US or whoever) can have any actual impact until these prejudices truly become a topic of discussion and national dialogue. What could any policy solve the Rozovo case when some guy is posting a Bulgarian flag in front of the refugee’s house, yelling „Bulgaria is for Bulgarians“ and still maintains that his protest has „nothing to do with ethnicity“. These people don’t think they are being racist. They are doing what they’ve got to do for „for their children.“

So, my question to you: how do you change a culture that is in desperate need of changing and FAST.

Продължаваме обиколката с лодката на Димитър из северните егейски острови на Гърция –  вече бяхме на Диапорос, бяхмедо остров Амуляни, плавахме край манастирите на Света Гора – Атон, после изминахм разстоянието между остров Тасос и Алекснадруполис (Дедеагач), а за последно поехме обратно къмПорто Лагос и столицата на Тасос – Лименас. Днес ще заминем към залива Алики и градчето Потос на остров Тасос.

Приятно четене:

Залези над гръцките острови

Пета част

Диапорос – Амуляни – Тасос

шеста серия

Алики и Потос (на Тасос)

На следваща утрин, тръгнали към южния край на острова (и както си му редът, разбира се), ни застигнаха остатъчните (големи и определено неприятни) вълни от бурята, разразила се предния ден до Александруполи. Дванадесет мили /толкова засякохме до Алики в южната част на острова/ се подмятахме абсолютно сами в морето, с изключение на една с опънати до скъсване платна яхта, бореща се като нас с побеснялото море. Като я подминахме с мръсна газ, си представявам какво са си помислили на борда й за нашето психическо здраве да излезем в морето при тези вълни с надуваема лодка…… Нейсе,
стигнахме живи и здрави, преборили дори и деветата вълна…

Заливът на Алики

е дълбок, тих и ориентиран към югоизток –

а брегът му е малък, обграден от няколко сгушени една до друга таверни….

Поглед отгоре:

Ах, тези хтаподи…

Оттук до Потос (разположен на западния бряг на остров Тасос) са не повече от десетина морски мили, които изминахме в сравнително спокойни води, оставили зад гърба си разпененето източно от острова море. Пътем минаваме под внушителния кацнал високо горе на скалите

манастир „Архангел Михаил” –

Малко информация за него може да намерите тук:

http://www.feelgreece.com/bg/archangel-michael

Той е кацнал високо горе, а ние сме като мравки в основата на скалите…

До

Потос

има много голяма и спокойна плажна ивица, където се установихме за нощуване –

Чаша вино за „добре дошли” … Друго си е хубавата хладилна чанта .

Миг на сянка под палещите лъчи…

Що се отнася до самото градче Потос, за него мога да кажа само, че който отиде до Тасос на почивка, задължително трябва да го посети. Тук за първи път усетих преди четири години с пълна сила невероятния чар на Егейско море и гръцките острови. Спокойна, идилична атмосфера, струяща от малките чаровни улички и автентичните таверни, разположени непосредствено до ласкавото море.

Тръгваме по дългия плаж към градчето…

На кея се наслаждаваме на залеза над Потос…

Последните за „лека нощ” лъчи

отбелязват началото на нощния живот в градчето –

Очаквайте продължението

Автор: Димитър Иванов

Снимки: авторът
Други разкази свързани с Плаване Егейско/Бяло море – на картата :

Плаване Егейско/Бяло море

Още пътеписи от близки места:

1. Залези над гръцките острови (5-5): Порто Лагос и Лименас (на Тасос)
2. Залези над гръцките острови (5-4): От Тасос до Алексадруполис
3. Залези над гръцките острови (5-1): Диапорос
4. Залези над гръцките острови (5-2): Амуляни
5. Залези над гръцките острови (5-3): С лодка край Атон
6. Залези над гръцките острови – Закинтос (4 – 4): Отплаване
7. Залези над гръцките острови – Закинтос (4 – 3): Буря на острова
8. Залези над гръцките острови – Закинтос (4 – 1): Занте и Лаганас
9. Късно лято в Тасос (2): Алики, Потамия и Панагия
10. Късно лято в Тасос (1): Потос и манастирът Св.Архангел Михаил
11. Залези над гръцките острови – Закинтос (4 – 2): Плажът Навагио
12. Загубени из гръцките острови (трета серия) (3): Спорадите: Скиатос

Млечната напитка, която се произвежда от зърна на кефир, се слави с не едно и две полезни качества. Кефирът (kephir, kewra, talai, mudu kekiya, milkkefir, búlgaros) произхожда от северните кавказки планини, а кефирната напитка е на особена почит сред тюркските, тибетските и монголските народи. Напоследък кефирът се възражда и става много популярен, поради нови изследвания и открития, свързани с ползата от тази напитка и пробиотиците, които тя съдържа.

Какво представлява кефирът?

Кефирът се получава след коагулация на краве, козе или овче мляко с помощта на кефирни зърна. Възможно е и използване на конско мляко – нарича се кумис. Кефирните зърна са комбинация от бактерии и дрожди в матрица от протеини, липиди и захари. Тази симбиозна матрица формира зърна, приличащи на карфиол.

Много различни бактерии и дрожди са открити в кефирните зърна, представляващи комплексни и променливи колонии от микроорганизми. Някога е било нормално кефирът да се държи в кожен мях близо до входа на шатрата, и всеки, който влизал, удрял с юмрук по него, като така се осигурявало добро смесване на млякото с дрождите.

Традиционно кефирът се оставя да ферментира на стайна температура, обикновено за 24 часа. След ферментирането на лактозата се получава леко кисела, газирана и слабо алкохолна напитка. Количеството алкохол е пренебрежимо малко - от 0.08% до 2%. Съдържанието на алкохол в кефир, ферментирал 24 часа е от 0.08% до 0.1%.

Кефирът има консистенция на разредено кисело мляко (айрян). На фабрично произведения "кефир"му липсва именно газираността и алкохолното съдържание и по-скоро се доближава до кисело мляко. Кефирните зърна могат да съществуват и в друга среда, различна от млечната. В такъв случай видът и микробиологичният състав са съществено различни.

Воден кефир се отглежда и във вода, захар, лимонов сок. Обикновено престоява на стайна температура за един или повече дни. Ако зърната са били преди това в млечна среда, след измиването им с преварена и изстудена вода са нужни два до три дни за добра ферментация.

Как се приготвя кефир в домашни условия?

Очевидно първото, което ви трябва, са кефирни зърна. Най-лесно е да помолите да ви ги даде някой, който вече ги има, тъй като само за няколко седмици ферментация те се увеличават почти двойно като количество. Кефирните зърна не могат да бъдат произведени, затова е нужно да потърсите друг любител на кефира.

За себе си открих, че приготвянето на кефир е повече въпрос на импровизация, отколкото точна наука. Няма строги правила в производството на кефир, така че ще ви се наложи да поекспериментирате, докато откриете идеалната за вас комбинация. Ключов фактор са условията, като температура на помещението, съдът, в който ферментира кефирът, и разбира се, съотношението на кефирните зърна и млякото.

Всичко, което ви трябва, за да си направите кефир, са известно количество кефирни зърна и прясно мляко в съотношение приблизително 1:10, както и стъклен буркан или шише с широко гърло, в който да го съхранявате по време на ферментацията.

Много е важно да използвате пластмасова цедка и дървена лъжица, тъй като кефирните зърна не трябва да се докосват до метал.

Ето някои признаци, по които можете да познаете дали кефирът е готов за консумация след 24-48 часа ферментация:

• когато отворите буркана, обикновено се чува леко изпукване;
• кефирът мирише приятно и леко напомня бирена мая;
• млякото е сгъстено и изглежда желирано, но все още е доста рядко, след като го разбъркате;
• млякото има лек газиран привкус, на нещо като "млечна сода".

Ако кефирът ви е ферментирал твърде дълго, вероятно се е разделил и отгоре е течен и прозрачен, а на дъното е останала бялата маса. В този случай е необходимо само да го разбъркате внимателно. Имайте предвид, че може да е по-кисел на вкус, но все още е чудесен като хранителни качества.

Състав на кефирното мляко

Кефирното мляко съдържа:

• 10-20 вида микроорганизми и бактерии;
• аминокиселината триптофан;
• въглероден двуокис, етанол;
• млечен протеин, полизахариди;
• биотин, който спомага усвояването на В-витамините;
• витамини или провитамини: витамин А, В1, В2, В6, витамин D, витамин К2, фолиева киселина;
• минерали: калций, желязо, йод;
• вода.

Хранителните качества на кефира го правят подходящ за хора от всички възрасти. Качеството на кефира зависи в голяма степен от използваното за ферментация мляко, включително концентрацията на витамин В12.

Кефирът е лесно смилаем, почиства червата, снабдява тялото с витамини, минерали и белтъчини. Кефирът е балансирана и полезна храна, поддържаща здрава и добре функционираща имунна система.

Успокояващият ефект, който кефирът има върху нервната система, помага на страдащи от безсъние, депресия и хиперактивност.

Редовната употреба на кефир облекчава стомашните смущения, намалява подуването, газовете, осигурява редовен стомах и здрава храносмилателна система.

Здравословни ползи от консумацията на кефир

Порция от 175 г кефир може да ви помогне да си набавите 20% от дневната доза калций, която е необходима на човешкия организъм.

Кефирът е и естествен пробиотик, който помага в борбата с някои широкоразпространени гъбични инфекции, като Кандида албиканс, например.

Според руската народна медицина, кефирът:

• регулира и подпомага имунната система на организма;
• регулира кръвното налягане;
• има положително въздействие върху сърцето и кръвта;
• лекува кожни заболявания и акне;
• регулира храносмилането;
• добре повлиява колит.
• балансира стомашната флора и стомашна киселина.

Странични ефекти от консумацията на кефир

През първите дни от консумацията на кефир е възможно при някои хора да се увеличи образуването на газове, но след като стомахът се адаптира, храносмилането се подобрява значително. Възможно е да се появи и разстройство, поради което се препоръчва квасеното мляко да се приема вечер, а не сутрин преди работа. У хората с болни бъбреци и черен дроб може да се появи едновременно напрежение в съответните области, но скоро то отшумява.

Грижи за кефирните зърна

Когато кефирните зърна не се използват, те могат да се съхраняват изсушени или в млечен разтвор. В млечен разтвор могат да се съхранят за около 5-7 дни в хладилник при температура 4° C, след което млякото се подменя. Ако пътувате и дълго време няма да имате възможност да подхранвате кефирните зърна, можете да ги изсушите и съхраните в сухо мляко. След това се реактивират лесно, като се измиват и поставят в прясно мляко.

Кефирът трябва да се пази от директна слънчева светлина. Бурканът с кефир не бива да се пълни повече от ¾, поради увеличаването на налягането. По време на зреенето се отделя въглероден двуокис, който газира допълнително напитката. Ако нямате възможност да регулирате температурата през особено горещите летни дни, когато температурата надвиши 30 градуса, е възможно ферментирането да стане в хладилник за повече от 24 часа.

Възможно е също съдът да се оставя в хладилника през деня и отвън на кухненския плот през нощта. За да се получи газиран кефир, ферментацията както и последващото зреене на вече прецедената смес в хладилника се извършват при плътно затворен буркан. Газировката се засилва и ако се увеличи количеството на кефирните зърна спрямо млякото. Ако не желаете газиран кефир, може да ферментирате при отворен буркан, леко покрит с кърпа или салфетка, както и да увеличите количеството мляко.

Кулинарни идеи за употребата на кефир

Кефирът има почти неограничени възможности за включване в многобройни рецепти, като шейкове, айрян, домашен сладолед, под формата на салатен дресинг или като заместител на прясното и кисело мляко в стандартни рецепти, например таратор. Може да го използвате и като квас за домашно приготвен хляб.

Вчера приключиха дегустациите на Винобалканика 2014, като резултатите предстои да се оповестят от организаторите. Радвам се, че вече за четвърта година българските енолози полагат наистина големи усилия, за да привлекат вниманието към балканските сортове. Дано и на собствениците на изби скоро да им светне, че това е дългосрочна стратегическа задача, от която вероятно ще зависи оцеляването на някои от тях. Тогава вероятно ще се сетят и да подкрепят конкурса, който енолозите изнасят изцяло на гърба си, независимо от и сякаш въпреки тези, които би трябвало да са най-заинтересовани. Дано да не е прекалено късно обаче. За сега изглежда, че няма изобщо разбиране по въпроса и почти всичко е оставено на ентусиазма на винарите. И друг път съм повтарял, че на глобалния винен пазар има нужда от специфични и непознати неща. Наскоро бях в Турция и видях колко са напреднали в работата си с местни сортове. В сравнение с това, което се прави там, а също в Македония и Румъния, положението с маркетинга на вина от български сортове у нас е отчайващо. Не мога да кажа нищо добро по въпроса нито за голяма част от собствениците и мениджъри на изби, нито за Камарата.

Както и да е. Тази година вината пак са много екстрактни и танинови (при червените), но като че ли се върви към търсене на по-меки и дружелюбни към небцето вина. Това прави добро впечатление. Няколко мавруда, няколко вранеца и една фетяска негра бяха направо забележителни. При белите имаме по правило не особено изразителни аромати в носа, но за сметка на това по-добра свежест и чистота на вкусовите аромати.

Очаквайте съвсем скоро резултатите и по-обширен материал, посветен на събитието в ДиВино.

И така, да напиша за представянето на отборите, което продължи 6-7 часа (издържани само заради няколкото чаши Lagavulin).

(списък на отборитеи source код)

Отбор 1 – FMI free time (отборът се състоеше само от един човек – Атанас Керезов, който в момента ми е на върха на класацията за дразнещи хора). Беше започнал система, която да може да се ползва за уговаряне на време за посещение на администрацията (като системата на КАТ), но не беше стигнал до никъде.

Отбор 2 – Old school – бяха написали система за тези, които могат да получават стипендии, да си попълнят данните и да могат да следят къде са в класирането. Не можах да си задам въпросите, че бързо ги изгониха, но се зачудих колко лесно ще е някой да смени IBAN-ите, които се подават, и да получи на хората стипендиите.

Отбор 3 – voltron – тук ми се губи и бележките не казват много, беше някаква система за дарения и следенето на развитието на кампаниите.

Отбор 4 – hackfmi_se – отбелязал съм, че са имали ужасна презентация. WordPress plugin, който да помага на за документите на докторантите, който и се оторизира през СУСИ (което прозвуча като перфектния backdoor да се събират user-и и пароли и да се използват за системата на втория отбор да се сменят IBAN-и).

Отбор 5 – noex1t – plugin за chrome, който може да разпознае encoding-а на даден текст и да го визуализира както трябва да е. Това беше една от малкото сериозни теоретични разработки – ползва речников метод, и може да разпознава дори прекодиран през две кодировки текст (например UTF8, закаран до cp1251 и после пак до UTF8). За това ползваше външен service (за което аз го питах дали не е privacy concern, хората да си пращат части от личната кореспонденция на трети лица, и той отговори, че за до две прекодирания може да го прави от plugin-а и няма да се налага). Човекът до мен имаше въпрос, който не успя да зададе, дали ако има текст на два езика в подаденото нещо, няма да се обърка системата.

Отбор 6 – hack Bulgaria, в който беше и Радорадо – бяха разработили интересна идея, API, чрез което може да се събират задачи (да речем по програмиране) и от тях да се генерират контролни. Към тях имаше мета-данни, та да може да се направи приложение, което приема отговорите и ги проверява. Изглеждаше доста добро и удобно, интересно дали ще намери приложение.

Отбор 7 – СМГ11 (хора от СМГ, 11-ти клас :) ) бяха направили система, която даваше възможност на кандидат-студентите на едно място да видят и сравнят различни специалности в различни университети, доколкото биха им били интересни/полезни. Имаха и система за рейтинги, т.е. можеше да се отбелязва коя специалност е хубава и коя не (по няколко признака). Цялото нещо беше работещо и това беше отбора, за който гласувах с 3 точки.
Питах ги как решават следния проблем – решавам, че някоя специалност е много трудна за влизане, та пускам един ботнет да гласува против нея усилено, хората виждат, че е с нисък рейтинг и се отказват да кандидатстват, което ми дава доста по-голям шанс. Нямаха решение, но ако я пуснат, с удоволствие ще се включа с нещо. Не ми се мисли колко ще ги мразят някои ВУЗ-ове…

Отбор 8 – VPR (на които бях ментор) – бяха направили система за помощ с бърз response, т.е. хората казват “трябва ми помощ за едно контролно утре”, дават краен срок, да речем половин час, след което чакат някой да влезе в системата, да хареса въпроса им и да се свържат. Системата им предлага свързване по някакъв chat в реално време (планираха да направят и видео/аудио разговори, но не им е стигнало времето), както и търсене по тагове на търсещи.
Демонстрираха работеща система, въпреки проблемите с internet-а.

Отбор 9 – full metal team – бяха едно количество деца от ТУЕС, които даже в началото в представянето си доста добре се избъзикаха с всички фирми, които се бяха представили (“имаме много офиси, навсякъде по света…”). За съжаление така и не схванах какво им прави системата, и съм си отбелязал да ги питам, но не стигнах до там.

Отбор 10 – #чичковитечервенотиквениковчета – бяха реализирали една идея по задание от реална организация, сайт за дистрибуция на книги. В общи линии има вариант да се задава търсещите организации (детски домове например) какво търсят, или някой да каже “ей-тука имам тия книги”, или “имам два кашона, дето искам да се отърва от тях” (т.е. конкретно моят случай :) ), и системата да се погрижи да свърже който с когото трябва и да улесни организирането на пренасянето. Ще чакам да кажат къде ще е deploy-ната и ще ги ползвам с удоволствие…

Отбор 11 – Едногор – пак хора от ТУЕС, в общи линии опростен web клиент за youtube, който да може да се ползва и на по-слаби машини. Филтрира реклами, всякаквите глупости от страни и показва само заглавие и самото клипче. Няма и autocomplete (за което хората питаха).
На въпроса “ако си сменят api-то, така че тоя клиент да не работи, т.е. ако тръгнат да го спират той какво ще направи” отговорът беше “това отне ден и половина да се напише, за следващото ще е пак толкова” (и цялата зала ръкопляска).

Отбор 12 – ПодайМонстъраТам – търсачка за къде може да се спортува, в общи линии overlay на карта и географско търсене или такова по думи. Данните вътре те си ги въвеждаха/минаваха някаква модерация.

Отбор 13 – ДГ – беше система за организиране на дарения, базирана на wordpress. Идеята им беше хората през сайта да се уговарят, и даващите получаваха код, чрез който да си изпратят исканите неща. Имаха няколко метода за транспорт.
Питах ги тоя код, който се ползва как го генерират и могат ли 1) да го опростят или 2) да сложат в него някакъв error correction, понеже хората доста грешат, когато преписват.

Отбор 14 – recaro (бях им ментор) в общи линии имаха да решават traveling salesman проблема, но това, което показаха беше най-вече хардуер, който се връзва в колата и показва на шофьора какво има да разтовари, както и праща нагоре колко му е пълен резервоара, така да може от централната система да се следи какво се случва и да се праща към бензиностанция.
Имат възможност да вържат системата към CAN bus-а в колата, както и да сложат сензор в резервоара (ако е много стара), иначе частта в колата беше правена/писана с някакъв PIC18. Като цяло беше недовършен проекта и ми се стори леко странен.

Последва почивка за торта, оправяне на звука, няколко глътки уиски и леко разтъпкване.

Отбор 15 – madeinbg – търсачка за продукти, правени в България. Пак стандартна снабдителна задача, производителите попълват, хората търсят, като има и някакви chat-ове вътре, с които хората могат да задават някакви въпроси и т.н.

Отбор 16 – УТ (обратното на ТУ, понеже са от там) – модулна платформа за всякакви приложения, свързани с благотворителност, заедно с едно примерно, за размяна на дрехи. Питах ги какво им е API-то и как може да се пише нов модул, казаха, че още не е документирано.

Отбор 17 – оркестър без име – бяха направили система за отбелязване по карта на интересни събития, които се случват в момента, например улични музиканти. Даваха възможност да се правят снимки (и в бъдеще – клипчета) и да се качват заедно със събитието, като нямаха идеята за live streaming. Цялото нещо беше хибридно мобилно приложение (т.е. html и js), което беше още по-учудващо (повечето такива неща работят с огромен зор).
За да го демонстрират, си доведоха един младеж с китара на сцената да посвири и да го снимат и качат. Това си беше малко hack в/у журито, нещо от типа на замайване с bells and whistles, и май мина, щото доста хора гласуваха за тях и спечелиха втора награда.

Отбор 18 – Осем – мобилно приложение за дарителски sms-и (които и спечелиха първа награда) – в общи линии агрегатор на всички съществуващи кампании в телефона, като те събират на едно място базата и тя се пресипва на телефона и човек може да си гласува за каквото си хареса (дори да няма internet, така и така гласуването е със sms-и). Оказа се, че на всяка проверка си точат целите данни наново, та ми се искаше да намеря време да им дам идеи как може да си организират синхронизиране само на промените и да пестят доста трафик на потребителите (текущата им база е около 4MB).

Отбор 19 – панда (на които бях ментор) – бяха направили благотворителна система за продаване на content. Създателя на съдържанието го качва, описва го, системата генерира thumb-ове и т.н., след което казва и за кои каузи да отиват парите от продажбите. Имаха реализирани и плащания през един payment процесор.
Имаше въпроси дали пазят кредитни карти (щото се въвеждат на техния сайт) – не, дали правят обработката на content-а в отделен процес/с друг user id – могат, въпрос на deployment, и дали става ясно какви са таксите и къде отиват – може да се expose-не.
Най-учудващото беше, че наистина са успели да го сглобят за два дни, може би трябваше да спечелят повече от трето място :) (вероятно им помогна, че няколко човека от екипа си работят професионално и пишат сериозно)

Отбор 20 – план бе – бяха направили нещо като kickstarter за благотворителност, като интересната част към него беше, че може да се дари обещание за нещо. Идеята на обещанието е, аз казвам – ако някой дари X лева, аз ще му направя курс по програмиране, Александър Тодоров ще му сготви конски кюфтета или нещо такова. Идеята е доста ценна, надявам се да се появи някъде.

Отбор 21 – el romantico, на които бях ментор и които в петък имаха 4 идеи, в събота работеха по пета – бяха направили система за намиране на курсове (т.е. пак снабдителния проблем). Дава се възможност някой да предложи курс, да даде минимален брой хора, които да дойдат, и останалите да се записват. Системата им работеше :) Питахме ги дали имат филтриране по географска локация – казаха, че са го махнали, и нямат също така идея дали курсът в крайна сметка се случва или не.

Отбор 22 – RQ – бяха написали система за резервации в ресторанти и подобни заведения (и не беше ясно дали това има много връзка с благотворителната тематика на hackaton-а). Собствениците на заведения можеха да качват архитектурни скици на заведението си и да обработват заявки за резервации, като поставят хората на определени места. Скиците се работеха като bitmap-и, и резервациите се маркираха просто с правоъгълници, т.е. нямаше анализ и разпознаване на картинки, но бяха докарали пълна работеща система. Нямаха и автоматично разполагане на резервации. Имаха допълнителни бележки към всяка резервация, като metadata как да се разположат хората.

Отбор 23 – парчетата – бяха направили система за следене на заетостта на залите в университета, в общи линии улеснител на учебния отдел, който и работеше. Интересно дали вече няма нещо такова.

Отбор 24 – 42 (на които бях ментор) бяха направили визуализатор на произволни данни в/у карта чрез csv файлове. Ползваха за основа OpenStreetMap. Питахме дали може да комбинират няколко вида данни или да изобразяват функция от два вида (например брой училища на глава от населението за даден регион), нямаха го.
(те имаха доста по-мащабна идея, но явно не бяха успели да я доработят)

Отбор 25 – супер герои – бяха направили “мобилен app за доброта”, в общи линии като контролния дисплей на някой супер герой. Хората подават заявка за помощ през някакъв вариант на приложението, след което всеки докато си върви по улицата може да види къде наблизо има някакви проблеми и да се включи, ако иска. Примерът, който бяха дали е как можем да видим, че някой има проблеми с компютъра и е от нашия вход, и да идем да помогнем.
Планираха да сложат ACK за всеки, който е реших да иде да решава даден проблем, за да не се получава slashdot-ване на някой проблем.
Нямаха добро решение за случая ако някой използваше системата като honeypot, т.е. или да примамва хора, или да гледа къде има пострадали хора и да ходи да лешоядства – казаха, че оставят решението за пускане на заявка за помощ на самите крайни потребители.
Не беше съвсем ясно и какъв точно е target-а на приложението.
(работеше)

Отбор 26 – infinity – бяха написали система за регистрация на басове (облози, не музикалните инструменти, както си помислих в първия момент). В нея просто едната страна описва баса, другата го приема, и чрез системата си го помнят. Питахме ги дали не ги хваща закона за хазарта (което е доста вероятно, и не знаеха), и дали има вече такива приложения (май има, те не знаеха).

Отбор 27 – repl5 (бях им ментор) – бяха направили система за генериране на тестове (от тия, дето печатаме, за да изпитваме студентите). Един от менторите им беше помогнал с написването на разпознаването на изображения, за да може да се проверяват по-лесно тестовете.
Имаше бая въпроси към тях: как валидират генерираните тестове, т.е. как знаят, че не са повторили въпрос, или отговор (щото това винаги е бил първия бъг на всичките генератори, които съм виждал) – ще си напишат тестове към алгоритъма; възможност за повече от един верен отговор – имат; схемата им с табличката за попълване на факултетния номер (5 реда с числата от 0 до 9, и човек на всеки ред отбелязва поредната си цифра от факултетния номер) беше лесна за объркване – имат и друга; какво става, когато човек си коригира отговор на листа – разпознаването би трябвало да се справи (това не го вярвам).
Ще е хубаво най-накрая да има унифицирана система за това, но не е ясно дали ще е тази (иначе работи като приложение директно в browser-а на потребителя, само на javascript и генерира pdf-и, т.е. е доста portable, за разлика от много други, дето сме правили).

Отбор 28 – бащата на Кнут Хамсун (проверих в wikipedia, Педер Перерсен) – бяха направили проста система с QR кодове за информация за статуите из ФМИ, на кого са, какво е направил и т.н..
Оказа се, че те пишат в QR-а директно URL (а самия QR е на лист, залепен за статуята), което значи, че ако подменя листа с някакво друго url, хората ще отварят него. Решението им за в бъдеще е, че ако QR кодът е издълбан на статуята, то няма да работи номера с фалшификацията (а самия код е супер издръжлив на опити за промяна).

Отбор 29 – Оги самотния войн – беше нещо за предизвикателства/challenges, но нямам много бележки по него и не беше особено ясен (и не беше стигнал много далече, основно имаше някаква идея).

Отбор 30 – placeholder – бяха направили lock screen, който показва реклами, от които приходите по принцип да отиват за благотворителност. Единствената ми бележка е “ужасна идея”.

(приемам корекции и допълнения, сигурен съм, че имам доста грешки и пропуски)

Преди няколко часа блогът престана да се зарежда. След много кратко разследване бе установено, че проблемът е в плъгина ShareThis, чиято страница била… блокирана:

Повече информация за издаденото от СРС разпореждане обаче няма да намерите – на така любезно предоставения линкима изброени 21 хазартни сайта и нито един от тях не е ShareThis, разбира се.

Та… Спрях въпросния плъгин, който по принцип си работи отлично и никакъв проблем не е създавал за повече от година вече. След което се зачудих как АЗ да блокирам ДЪРЖАВАТА, която определено не работи.