КъмЗаписки от Екватора(11)- Нa юг от Екватора или 10 дни в Бали: 19-29 март 2013г.

След изключително емоционалния втори ден от престоя ни на остров Бали предстоеше ден с не по-малко позитивни емоции.
Мая имаше рожден ден и затова през деня нямаше да ходим никъде надалеч. След сутрешния плаж се качихме на безплатните шатъли, които се движат от хотелите, разположени в Танджунг Беноа до комплекса Bali Colection в Нуса Дуа.

Това е най-големия търговски комплекс в Бали, разположен на огромна територия и заобиколен от тропически градини и пет звездни хотели.
В Комплекса има над 40 магазина за мода, поне 20 магазина за подаръци и сувенири, над 20 заведения за хранене, които предлагат храна почти от цял свят, поне 10 спа салона, в които могат да се погрижат за Вашия добър тонус. И какви ли не още места за удоволствия и забавления.

Разбира се и цените са доста по-високи отколкото в другите райони и магазини на острова, но всичко е направено точно за богатите чужденци, основна част от които са богати руснаци.
След като разгледахме Бали колекъшън се прибрахме в хотела, защото вечерта ни предстоеше посещение на най-добрия бар в Бали и един от най-добрите в света. Да, не бъркам- в света!
Според източници като CNN, Forbes Travel и The New York Times това е точно така. Барът е уникален като разположение и дизайн.

Рок барът на хотел AYANA Resort и Spa Bali

Кацнал е върху една висока 14 метрова скала над океана и единствения достъп до него е чрез ескалатор, пътят за който е прекопан директно в скалата.

ескалаторът на рок бара

Барът е разположен на територията на един супер луксозен хотелски комплекс AYANA Resort и Spa Bali,

хотел AYANA Resort и Spa Bali

в който има над 300 стаи и 78 луксозни вили, множество басейни, включително и два инфинити. Единият от които е в самия рок бар.

инфинити басейна на рок бара

Барът е отворен от 16 часа до 1 след полунощ. А в петък и събота до 2 часа. От бара може да се наблюдава най-красивия залез в Бали затова и от отварянето му до към 20 часа е препълнен. Едно огромно слънце, нали сме до екватора, се потапя в океана.

залез над Бали

И докато успеете да му се налюбувате, дълбоките води го поглъщат и скриват от погледа.

залез над Бали

огнено слънце над Рок бара

Има дрес код за посещението на бара. Затова и не рискувайте да отидете по шорти или бански, макар да ви трябват такива за басейна. Фейс контролът може и да не Ви допусне. Или ако Ви допусне ще Ви отпрати директно към мазето, т.е. към най-ниската част на бара, разположена направо на пясъка и до вълните на прилива.
Барът е изцяло открит и е разположен на няколко нива и площадки.
А изключителния минимилистичен дизайн е дело на японския дизайнер Ясухиро Коичи от Design Studio SPIN Япония.

Над Вас са само звездите, а ако не сте в петък или събота, когато свирят на живо музиканти и диджеи от цял свят, най-прекрасната музика, която чувате е шума на вълните на океана, разбиващи се в подножието на бара и идващи от близо 100 метровия коралов риф при прилива.

Ние бяхме се наредили на опашката за влизане малко след 16 часа. И пред нас имаше около 20 човека. Без да броим гостите на хотела, които влизаха директно без да чакат на опашката. Вместимостта на ескалатора е за не повече от 5-6 човека, затова и придвижването ставаше бавно. Най-накрая към 17,30 часа успяхме да се качим на ескалатора и да се спуснем в бара.

надолу към бара

Разходихме се първо по отделните му тераси. Всички с великолепен изглед към океана и както бяхме сгорещени от палещото слънце истински съжалихме, че не знаехме за басейна и не си бяхме взели бански.
Добре щеше да ни дойде разхлаждането.

Обстановката в бара е много луксозна, макар и на открито. Удобни фотьойли и канапета, на които можеш директно да си полегнеш и с чаша питие в ръка да се наслаждаваш на уникалната гледка.

в Рок бара

С чиста съвест мога да потвърдя, че няма откъде другаде в Бали да видите такава панорама. Много хора от форуми след връщането ни като научаваха, че имало опашка на влизане, че цените били по-високи от нормалните казваха, че не искат да го посетят, имало и по-хубави заведения като Ku De Ta bar примерно.
Но по нищо не може да сравниш Кудета с Рок бара.
Единият е на морското равнище и такива панорами имат поне 100 заведения на острова, а другият е с най-красивата панорама, която може да видите.
Преди да залезе слънцето бяхме успели да седнем на една маса и да разтворим отново чадъра, защото наистина без него получаваш топлинен удар.

подвижен сенник в рок бара

Освен по масите имаше много хора, които предпочитаха да си пият питието на високите бар плотове, които бяха разположени навсякъде около инфинити басейна в най-високата част на рок бара.

в рок бара

А безспорно най-екзотичната част на бара бе най-ниската му точка. Там масите бяха разположени направо на пясъка и на тях настаняваха всички, които не бяха спазили дрес кода.

Повече от 4 часа се наслаждавахме на красотата на това невероятно място и панорамата, която се откриваше пред очите ни.
На много места по света сме празнували рождения ден на Мая, но мисля, че този беше един от най-незабравимите.

рожденичката

За това разбира се допринесоха и домакините от хотела ни, които освен, че като подарък за рождения ден ни дадоха кралското бунгало, без да доплащаме за това и стотинка, бяха подготвили още една приятна и сладка изненада.
Когато малко преди полунощ се прибрахме в стаята с изненада установихме, че ни очаква едно прекрасно сладко изкушение подарък от хотела- ТОРТА.

подарък, изненада от хотела

Как да не си доволен от престоя си в този хотел, който макар и четири звезди по нищо не отстъпваше и на най-луксозните петзвездни комплекси.
Благодарим Ви, Bali Tropic Resort & Spa!

Happy Birthday

Неусетно изминаха първите три дни от престоя ни на райския остров. Единственото лошо нещо бе, че времето просто летеше, а на нас ни се искаше то да бе спряло, за да можем по-дълго да се насладим на божествената ни почивка и пълен релакс.

на брега на Индийския океан

На четвъртия ден следобед ни предстоеше пътуване до още едно емблематично място на острова. Храмът Танах Лот.
Tanah Lot се намира на около 20 км от столицата Денпасар в западната част на Бали. И заедно с Улувату е един от най-популярните и посещавани от туристите, и в същото време по-различен храм на острова.

Както стигането до Улувату е трудно, а влизането в храма не е разрешено освен при официални церемонии така и влизането в Танах Лот за обикновения турист е невъзможно. Не само поради факта, че храмът се намира в океана, а и поради това, че достъпът до вътрешността му е забранен. И на двата входа, от които можете да влезете в храма висяха табелки с надпис ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО!


На балийски Танах Лот означава „земя в морето”.
Така че не е трудно да се досетим за местонахождението му.
Това всъщност е и голямата атракция, заради което тук дневно се стичат хиляди хора от целия свят.

Бяхме помолили Косьо да тръгнем не по-късно от 15 часа, за да можем въпреки огромните задръствания по пътя да пристигнем не по-късно от 17 часа.
Добре си бяхме направили сметката, защото наистина към 17 часа бяхме паркирали вече на паркинга. Косьо ни даде по едно билетче за входа, уговорихме се къде да се чакаме след като свършим с разглеждането и поехме към едно от най-романтичните места в Бали.
Самият вход и мястото след него бяха далеч от романтиката.

Входът на Tanah Lot

Бе пълно със стотици магазинчета за сувенири, които бяха подредени от самия вход та чак до океана. Истински рай за любителите на сувенири.
Трябва да отбележа, че никъде по-късно в Бали не намерихме по-евтини сувенири отколкото на пазара в Танах Лот.
Така че ако ходите там не пропускайте да напазарувате. Има и от пиле мляко.
А имах чувството, че някои от туристите губят повече време по сергиите отколкото да отидат до храма.
Самият храм Pura Tanah Lot е построен на малка скала на около 30 метра в океана.

Tanah Lot

Tanah Lot

До него можеш да стигнеш само, когато има отлив.
За наша радост в късния следобед приливът все още не бе започнал и достъпът до него бе открит. Защото наистина е неприятно да отидеш на другия край на света и да не можеш заради един прилив да посетиш това изключително красиво място.

Храмът е построен през 16 век на върха на огромна скала и е един от най-важните морски храмове на Бали. Той е построен от свещеници дошли от остров Ява.
И отдава с ритуалите си почит към духовете пазители на морето.

Бяхме изумени колко много народ има тук в късния мартенски следобед.
Все едно бе някакъв празник. А може и наистина да е било така, защото на Бали почти няма ден, в който да няма някакъв религиозен празник.
Това бе и нещото, което най-много ядосваше Косьо. Защото мине се не мине ден и работниците му Балийци запразняваха. Няма значение, че е делник и трябва да се работи. За тях бе почивен ден и въобще не се притесняваха, че има туристи, които трябва да разхождат. Белият шеф да се оправя.

Всъщност мисля, че Бали е единственото място в света, в което има повече празници отколкото в България. Май с бедните държави все е така. Дай им да празнуват.

входа на Tanah Lot

Стотиците сергии явно обаче не бяха достатъчни, защото търговци на сувенири се разхождаха навсякъде. От всички страни ти тикаха в ръцете всевъзможни нещица. И пазаренето започваше. Най-добрия вариант да се оттървете е да не им обръщате внимание и да не докосвате нищо от това, което Ви предлагат. Излъжете ли се да го вземете в ръце няма отърване.

търговци с фирмени зелени тениски

След като преценихме, че купуването на сувенири може да стане и след разглеждането на храма най-накрая успяхме да стигнем до мястото, което буквално ни остави без дъх от красотата, която се разкри пред очите ни.

Pura Tanah Lot

Водата едва стигаше до глезените ни и можехме спокойно да прецапаме до храма. Истинско удоволствие е вълните на океана да се плискат в нозете ти и да се наслаждаваш на святостта на това място.

пред PuraTanah Lot

В подножието на скалата, там където навремето е била гигантската отровна змия, пазителка на храма свещеници извършваха ритуали. Не бяха пропуснали да сложат и табелка, да не би някой да не ги види.

в очакване на ритуала

След като изчакаш няколко минутки реда си преминаваш покрай монасите, занимаващи се с ритуалите и влизаш в скалата, достигайки мястото, където някога е била огромната отровна змия пазителка на храма.

скалата на лечебната светена вода

Змията вече я няма, но за сметка на нея има лековита течаща вода, като надписа указваше, че тя е светена.

Балийски ритуал

Загребваш вода, течаща в скалата, измиваш лицето си, приближаваш се до духовниците извършващи ритуалите.

светената вода

Те ти залепят няколко оризови зърна на челото между веждите, говорят си нещо неразбираемо на техния език и… вече си предпазен от всички зли сили и духове.
По-късно се се учудих колко дълго време стояха залепени на лицето ми оризчетата, независимо от морския вятър, който доста силно духаше.

Пред Танах Лот

След като разгледахме подножието на храма отпред и отляво се върнахме обратно на сушата, за да можем да го обиколим отдясно и да стигнем възможно най-близко до храма откъм океана.

Разбира се не пропуснахме да се полюбуваме и на прекрасния залез, който бе в 18,30 часа. След предишния ден и залеза при Рок бара, за втора вечер подред ни се случваше да се любуваме на нещо наистина много, много красиво.

Залез над Tanah Lot

Никъде другаде не бях виждал толкова много хора, събрани на едно място в очакване на залеза. И това е така там всеки ден.

Залез над Tanah Lot

Само няколко минутки след залеза започна и прилива и когато си тръгвахме след около час достъпа до храма бе невъзможен. Можеше да го наблюдавате само от брега на океана, но не и да достигнете до него.

Pura Tanah Lot

Побързахме да намерим Косьо на паркинга и да се отправим към Танджунг Беноа. На другия ден сутринта беше и последния ден, в който можехме да се окъпем в океана, защото на обед трябваше да напуснем хотела и да се отправим на север в най-мистичната и красива част на острова. Истинското Бали, а не натруфеното, напудрено, туристическо Бали ни очакваше. Всъщност все още не знаехме, че ни очаква рая.

Защото в следващите пет дни разбрахме, че ако съществува рай на земята, то едно от тези райски места се намира в района на град Убуд, Бали Индонезия.

СЛЕДВА …
Автор:Росен Желев
Снимки:Росен Желев

Помолихме лекторите и модераторите на Форум Заедно да ни препоръчат любимите си книги по темата. Ето какъв чуден списък се оформи:

Правят ми впечатление все по-странни и по-странни услуги, свързани със социалните медии. И нормално – social-средата все още е един Див Див Запад, в който има множество незаети ниши. Не се знае от коя дупка ще изскочи заек, затова и опитите за развиване на social-услуги са повече от интересни.

Технологичният редактор на Huffington Post обаче наскоро получи едно от по-любопитните предложения за услуги. Ако си мислите, че става дума за поредната платформа за споделяне на снимки или нещо такова, лъжете се. Всъщност, услугата е свързана с едно от събитията, за които хората са склонни да похарчат най-много пари – сватбата. От W Hotels in New York предлагат услугата Social Media Wedding Concierge. За скромната сума от $3000 получавате:

• Туитове на живо от церемонията и сватбеното тържество
• Снимки и видеа в Instagram и Vine
• Използване на специален хаштаг за вашата сватба и подканване на гостите да го използват
• Създаване и поддържане на сватбен блог преди и след деня на бракосъчетанието (не се споменава точен период)
• Създаване на бордове в Pinterest за желани подаръци и идеи за медения месец
• Social-обобщение в Shutterflyалбум с най-важното от подготовката и самата сватба – разбира се, с избрани туитове и Instagram-снимки

Bianca Bosker, не е особено впечатлена от информацията и завършва коментара си с “Please, stop”. Но пък мога да се съглася, че със сигурност има аудитория за такава услуга – хората са жадни за внимание, нали?

___
снимка: HyperXP.com

Постът За туитенето по сватби като платена услугае публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

400 мл въздух = 9 лв, мой! Барем за дишане да ставаше…

This is my talk from RIPE-SEE3, on the deployment of IPv6 in Sofia University. The presentation can be downloade in pdf or odp format.

I’ve put the slide number or the notes/comments I have in [], the rest is as close to what I said as I remember, with some corrections.

[1]

Hello. I’m going to talk about the IPv6 deployment in Sofia University. It’s an important example how this can be done on a medium-to-large scale, with no hardware upgrades or hidden costs.

This presentation was prepared by Vesselin Kolev, who did most of the architecture of the network there and was involved in its operations until recently.

(I want to clarify, we’re not the same person, and we’re not brothers, I get that question a lot)

[2]

Please note that I’m only doing this presentation, I was not involved in the deployment or any network operations of the university’s network.

[3]

These are the people that did and operated this deployment. Most of them aren’t there any more – Vesselin Kolev is at Technion in Israel, Nikolay Nikolov and Vladislav Rusanov are at Tradeo, Hristo Dragolov is at Manson, Radoslav Buchakchiev is at Aalbord University, Ivan Yordanov is at Interoute, Georgi Naidenov is a freelancer. Stefan Dimitrov, Vladislav Georgiev and Mariana Petkova are still at the university, and some of them (and some of the new people there) are at this conference, so if you have questions related to the current operations there, they’ll probably be able to answer better than me.

[4]

So, let me start with the addressing.

[5]

This is the current unicast network that’s in use in the university. It was assigned around February 2011 and was used from the 11th of February 2011 onwards. It’s a /47, later on I’ll explain why.

Also please note that the maintenance of the records in the RIPE database for the network is done only with PGP-signed emails, to protect this from hijacking. As noted by one previous speaker, there are a lot of cases in RIPE NCC, where bad people try to steal prefixes (as their value is rising), and that’s possible mostly because there aren’t good security measures in place in a lot of LIRs.

[6]

Before that, the university used a /35 from SpectrumNet (since then bought by Mobiltel), until they got their own allocation.

It should be noted that in IPv6, the renumbering is a lot easier than in IPv4 and this was done very fast.

[7]

Now, on the allocation policy,

[8]

this is how unicast addresses are assigned. It’s based on RFC4291, and for the basic entities in the university (faculties) there’s a /60, for each backbone network, server farm or virtual machine bridge there’s a /64, and all the additional allocations are the same as the initial size (on request).
Also, allocations of separate /64 are available for special/specific projects.

[9]

The university also utilizes RFC4139 addresses, for local restricted resources. The allocations are done on /32 basis.

[10]

Now, onto the intra- and inter-AS routing,

[11]

The software used is Quagga on CentOS.
There is a specific reason for using CentOS – the distribution is a recompilation of RHEL, and follows it closely, which means that it’s as stable as it gets – if there’s a security or other important update, just the pieces are backported to the current version of the software, which effectively means that you can have automatic updates running on your servers and routers and be confident that they won’t break horribly.
That’s in stark contrast with almost every router vendor I can think of.

[12]

The current transit providers for the university network are Unicom-B (the academic network in Bulgaria), and SpectrumNet (now owned by Mobiltel).
The university has private peering with Digital systems, Evolink (it changed it’s name from Lirex), ITD, Netissat and Neterra. It also provides an AS112 stub node.

(For the people that don’t know, AS112 is somewhat volunteer project run anycast nodes for the DNS servers for some zones that generate crap traffic, e.g. “example.com”, or the reverse zones for the RFC1918 addresses)

[13]

This is the basic schema of the external connectivity. The university has two border router, each of which is connected to both upstream providers (and to the private peers, but that would’ve cluttered the drawing too much). They’re interconnected through one of the MAN networks, and are in the Lozenetz campus (where the University Computing Center is, the main operator of the network) and the Rectorate.

[14]

These are the prefixes that the university originates. Here we can see why the university has a /47 – so it could be de-aggregated, for traffic engineering of the inbound traffic. That’s one problem that nothing has solved yet, and that would plague us for a lot more years…
Here each border router announces a /48, and both announce the /47, so they can effectively split the inbound traffic.

There’s also the IPv6 prefix for AS112, announced from both borders.

[15]

This is what every router should do for the prefix announces it receives. Basically, everything from a private ASN is dropped, and all prefixes that are not in 2000::/3 (the unicast part of the IPv6 space), are shorter than /3 or longer than /49 are also dropped.

[16]

Here you can see the schema of the backbone network – the two border routers, and the access routers of the faculties. They’re all under the administrative control of the network operations team.

[17]

For this schema to work efficiently, the two border routers do the job of route reflectors, and the access routers are route reflector clients – e.g. each access router has two BGP sessions, one with each border router, and that way it learns all the routes coming from the rest of the access routers.
This setup would’ve been unmanageable otherwise, as doing a full mesh of so many routers would’ve resulted in full mess.
[Ok, I didn't think of that pun at the presentation]

[back to 16]

The initial idea was to actually have the border routers be route reflectors only, and have all the access routers in the VLANs of the external BGP peers, for the traffic to flow directly and not have the two borders as bottlenecks. This wasn’t implemented because of administrative/layer8-9 issues.

[19]

This is how the core network connects with the faculty networks – the access router is connected in a network with the routers of the faculty, and via OSPF (or RIP in some cases) it redistributes a default route to them.

(Yes, RIP is used and as someone told me a few hours ago, if it’s stupid and it works, maybe it’s not that stupid)

[20]

Now here’s something I would’ve done differently :)

Both OSPF and RIP are secured using IPSec, here’s how the config looks like.

[21]

This is not something that you usually see, mostly because it’s harder to configure and the weirdness in the interoperability of different IPSec implementations. For an university network, where risk factors like students exist, this provides a layer of protection of the routing daemons (which, to be frank, aren’t the most secure software you can find) from random packets that can be sent in those segments.
It’s reasonable to accept that the kernel’s IPSec code is more secure than the security code of the routing daemons.

This the only thing that this setup provides more than the other options – a pre-shared key is used, as there aren’t any implementations that have IKEv1 and can be used for this task.

Also, this is harder to operate and configure for untrained personnel, but the team decided to go ahead with the extra security.

[22]

And of course, there has to be some filtering.

[23]

Here’s a schema of one external link – in this case, to Neterra.

[24]

Here we can see the configuration of the packet filtering. This is basically an implementation of BCP38.

First, let me ask, how many of you know what BCP38 is?
[about 25-30% of the audience raise their hands]
And how many of you do it in their own networks?
[Three times less people raise their hands]
OK, for the rest – please google BCP38, and deploy it :)
[Actually, this RFC has a whole site dedicated to it]

Basically, what BCP38 says is that you must not allow inbound traffic from source addresses that are not routed through that interface. In the Cisco world it’s known as RPF (Reverse path filtering), AFAIK in Juniper it’s the same.

In Linux, this is done best using the routing subsystem. Here what we can see is that on the external interface we block everything that’s coming from addresses in our network, and on the internal – anything that’s not from the prefixes we originate.

[25]

Here we can see the setup on an access router (as we can see, BCP38 is deployed on both the border and access routers). Here we can differentiate and allow only the network of the end-users.

[26]

On the border routers, there’s also some filtering with IPtables, to disallow anyone outside of the backbone network to connect to the BGP daemon, and also to disallow anyone to query the NTP server.
(what’s not seen here is that connection tracking is disabled for the rest of the traffic, not to overload it)

[27]

On the access routers, we also have the filtering for the BGP daemon and the NTP server, but also

[28]

we filter out any traffic that’s not related to a connection that was established from the outside. This is the usually cited “benefit” of NAT and the reason for some ill-informed people to ask for NAT in IPv6.

With this, the big-bad-internet can’t connect directly to the workstations, which, let’s be frank, is a very good idea, knowing how bad the workstation OS security is.

[29]

The relevant services provided by the university have IPv6 enabled.

[30]

Most of the web server have had support since 2007.

The DNS servers too, and there’s also a very interesting anycast implementation for the recursive resolvers that I’ll talk in detail about later.

The email services also have supported IPv6 since 2007, and they got their first spam message over IPv6 in on the 12th of December, 2007 (which should be some kind of record, I got mine two years ago, from a server in some space-related institute in Russia).

[31]

ftp.uni-sofia.bg has been IPv6 enabled since 2010, it’s a service for mirroring different projects (for example Debian).

The university also operates some OpenVPN concentrators, that are accessible over IPv6 and can provide IPv6 services.

[32]

The coverage of the deployment is very good – in the first year they had more than 50% of the workstations in the Lozenetz campus with IPv6 connectivity, and today more than 85% of the workstation in the whole university have IPv6 connectivity.
(the rest don’t have it because of two reasons – either they are too old to support it, or they are not turning it on because they had problems with it at the beginning and are refusing to use it)

Around 20% of the traffic that the university does is IPv6.
[question from the public - what is in that traffic? We should be showing people that there's actually IPv6 content out there, like facebook and youtube]

From my understanding (the university doesn’t have a policy to snoop on the users’ traffic) this is either to google(youtube), or to the CERN grid (which is IPv6 only). Yes, there actually exists a lot of content over IPv6, netflix/hulu have already deployed it, and it’s just a few of the big sites (twitter is an example) that are still holding back.

The university provides both ways for the configuration of end-nodes – Router Advertisement (RA) and DHCPv6. For most cases they’re both needed, as RA can’t provide DNS servers, and DHCPv6 can’t provide a gateway (which is something that’s really annoying to most people doing deployments).

[33]

Here’s how the default route is propagated in the network.

[34]

This was actually a surprise for me – there are actually two default routes in IPv6. One is ::/0, which includes the whole address space, and there is 2000::/3, which includes only the unicast space. There is a use for sending just 2000::/3, to be able to fence devices/virtual machines from the internet, but to leave them access to local resources (so they can update after a security breach, for example).

[35]

Here is how you redistribute ::/0, by first creating a null route and adding it in the configuration.

[36]

And here’s how it’s propagated in the network, using OSPF.

[37]

We can do the same for 2000::/3,

[38]

and push it to the virtual machines, who also have connectivity to the local resources through a different path.

[39]

Now, this is something very interesting that was done to have a highly-available recursive DNS resolver for the whole network.

[40 and 41 are the same, sorry for the mistake]

[41]

This is how a node works. Basically, there’s a small program (“manager”) that checks every millisecond if the BIND daemon responds, and if it’s just starting, it adds the anycast resolver addresses to the loopback interface and redistributes a route through OSPF.

(note the addresses used – FEC0::.. – turns out that this is the default resolver for MS windows, so this was the easiest choice. Seems that even in the land of IPv6 we still get dictated by MS what to do)

[42]

If the name server daemon dies, the manager withdraws the addresses.

Also, if the whole nodes dies, the OSPF announce will be withdrawn with it.

[43][44][43][44][43][44]

Here you can see what changes when a node is active. If one node is down, the routers will see the route to the other one, and send traffic accordingly.

[45]

And if they’re both operational, the routers in both campuses get the routes to the node in the other campus with lower local preference, so if they route traffic just to their own, and this way the traffic is load-balanced.

[46]

Thank you, and before the questions, I just want to show you again

[3]

the people that made this deployment. They deserve the credit for it :)

[In the questions section, Stefan Dimitrov from SU stood up and explained that now they have three border routers, the third one is at the 4th kilometer campus]

Мислили ли сте си какво ще бъде усещането, ако можехте да притежавате безпилотен летателен апарат, подобен на тези, които сте виждали военните да използват в множество филми? Това вече е почти възможно и няма да е нужно да имате огромна банкова сметка, за да се сдобиете с такъв.

В началото на април една малка стартъп компания от Сан Франциско представи своето приложение за управление на UAV (unmanned aerial vehicle) или т.нар. дронове. Всеки, притежаващ приложението, ще може да си поръчва летящ робот, все едно поръчва такси. Звучи странно, но нещата, за които можете да  го използвате във всекидневието си многобройни. Може да му задавате гласови команди да кръжи над колата ви, докато шофирате и да следи за натовареността на движението, да  прави въздушни снимки, докато карате велосипеда си в планината или просто да провери има ли места в ресторанта, в който искате да вечеряте.

Инсталирайки приложението, клиентите ще имат възможността да следят по карта къде  в близост до тях и колко свободни за поръчка дронове има. Освен това ще бъде показано и времето за пристигане на дрона.

Приложениете ще бъде достъпно за iOS и Android и ще  излезе на пазара в началото на 2015 година. Първоначално тази услуга ще е за територията на пет града в Америка като Сан Франциско ще бъде единственият град, където ще бъде предоставена въможността за поръчка на UAV на широката общественост.

Ако се чудите защо не сме писали повече от 2 месеца, отговорът е прост: копаем на обществената нива и често иначе острите ни сечива удрят на камък или затъват в кал до дръжките. Или по друг начин казано, организираме общински конкурс — конкурсът за площад Централен в Пловдив, съвместно с Община Пловдив и One Architecture Week.

За 6 месеца направихме задание, подложихме го на обществено обсъждане, променяхме го, чакахме одобрението му от бързите като гепарди институции (4 месеца), тествахме го с архитекти, сковахме сайт и бекенд система и преди 2 седмици конкурсът тихо беше обявен:

plovdivsquare.com

Оттогава обяви за него излязоха в Archdaily, Bustlerи още около 40 световни сайта и започнахме да отговаряме на въпроси на хора от Великобритания до Индия и от Сърбия до Япония. Често изпадаме в стрес и за успокоение пием топло мляко и гледаме сериали.

След този увод нищо друго не ви остава, освен да разгледате сайта (ако още не сте), да свалите заданието, да харесате конкурса в социалните мрежи (Facebook, Google+) и ако сте архитекти, да участвате, а ако не сте, да хвърляте по едно око от любопитство до средата на юли.

Усмихнахте ли се днес? Ако сте пропуснали тази подробност, даваме ви най-страхотната причина за най-широката усмивка – цял „куп” истории с щастлив край от котките на АРС.

Ще започнем първо с нашите новозадомени германци – Нери и Бонапарт.

Нери се справи с много изпитания на съдбата и дълго очакваше своите хора. Най-сетне с усмивка можем да ви кажем, че черната красавица е щастлива в Германия.

Бонапарт е млад котарак, който беше спасен от улицата още в бебешка възраст. Очарователната му външност, страхотният му характер и велико име му помогнаха да спечели сърцата на осиновителите си в Германия. Честито!

Две сестрички и едно братче също вече мъркат в новите си семейства – Аша, Уша и Таш.

Аша и Уша живеят заедно и вече се казват Мила и Кита. Осиновиха ги Майори Бременс и Гердин Клайер.

Тяхното братче Таш играе и се любува на новия си дом в семейството на Красимира Георгиева.

Хепи е черно-бялата красавица, която си намери дом много бързо, след като я обявихме за осиновяване. Тя се наслаждава на всеки ден в семейството на Соня Ганова.

Рон е едно от най-желаните котенца, които някога сме предлагали за осиновяване. Всъщност за двете сестрички – Бри и Грей и за Рон имаше толкова много кандидати, че дори не се наложи да ги обявяваме на сайта. Рон е щастливо задомен в дома на Франка Бейербахт. Бри все още търси своите хора. Ще ви покажем страхотни снимки, когато е готова за осиновяване.

Помните ли Фрида? Телефоните ни загряха от обаждания от желаещи да осиновят грациозната персийка. Беше ни изключително трудно да изберем нейните хора. Красавицата вече живее в дома на Ивон Иванова. Очакваме снимки скоро, с които да ви се похвалим.

Шир-Хан и Багира са двете бебенца, които ви представихме преди дни. Малките извадиха голям късмет първо да бъдат спасени от сигурна смърт и само дни след това да намерят своите хора. Братчето и сестричето са игриви, здрави и щастливи в дома на Сашо Кръстев, който осинови Ширхан и Милуш Хвойнев, който даде дом на Багира.

Благодарим ви от все сърце. Очаквайте скоро новини за най-най-сладките бебоци, които в момента хапват и растат силни, за да са готови да ви ги представим. Благодарим от все сърце на грижовните приемни стопани, които денонощно обгрижват мъничетата.