След като енергоспестяващите крушки никак не успяха да ме спечелят, най-вече заради трептенето си (което съм убеден, че има много лош ефект върху човек), вчера окончателно в къщи преминахме на Led осветление. След дълги месеци чудене и тестване се спрях на V-tac като най-добре стоящи цена/качество/гама.

В къщи има бая крушки, някъде около 1kw сумарно. От вчера в нас няма нито една крушка, която да е с нажежаема жичка (камо ли луминисцентна или от онези трептящите) и сумарната им мощност е под 90w. Много съм доволен.

Ханс е дете на около годинка. намерен е завързан за дърво, провесен, едва крепящ се на краката си, без сили, не ял и не пиш вероятно много време, изнемощял, полу жив. някой, който няма как да бъде наречен човек, по-вероятно изверг го е изоставил в гора край Пловдив.

Ханс, обаче, е късметлия. носи живот и ще живее. спасен е от добри хора и приютен във Фермата.

да, Ханс е куче. прекрасно, добро, породисто, младо и жизнено куче.

Ханс е късметлия. осиновен е и скоро заминава за Германия, където ще живее обичан и обгрижван.

чувам как си мънкаш под носа, че тук хората живеят лошо, какво остава за кучетата. но съм сигурна, че когато направим всичко по силите си тук никой да не изоставя кучето си, тогава и ние, хората, ще сме тигнали да живеем заедно по-добре.

във Фермата приемат помощ всякаква. дарения, за да могат да помагат на още кучета със съдбата на Ханс. приемат и доброволци за разхождане на кучета и осиновители-човеци.

и да, кучето е най-добрият приятел на човека.

#промяна #България #animalrescuesofia

ще седиш в хладната стая
ще бъде късен следобед
октомври
и ще си пуснеш филмите
които си мечтаел да направиш
направени от друг

ще прочетеш дума по дума
книгата която си щял да пишеш
вече написана

ще станеш приятел
с мъжете на всички жени
които някога си сънувал.

един ден ще се случи
в хладината на късен октомври
следобед
додето подреждаш
колекцията си от картички
които не си получил









   Георги Господиновв “Кръстопът”.
   Георги Господинов в DICTUM.

Един статусна Козата Анивъв Фейсбук предизвика у мен някои размисли. Ето какво написа тя:

След като логиката е, че щом подкрепям гей-обществото начи съм гей, то следва да съм животно, което е гей, бежанец и съм тъмнокожа. Явно. Интересна личност ще да е това. -1 в листата.

Да поясня това за животното – Козата Ани е д-р Мила Бобадова, която след няколко години борба успя да направи така, щото в Наказателния кодекс да залегнат текстове, инкриминиращи жестокостта към животните.

Та да си дойда на думата и да поясня обърканите размисли и страсти, които след малко ще последват. По някаква причина в главите на немалко нашенци „гей“ =“сатана-изнасилвач на момченца+скотоложец“. „Гейството“ е срамна болест („срамна“ не в смисъл на венерическа, а срамотна, по-скоро), а Европейският съюз, вместо да я лекува, иска да изпозарази всички ни с тоя бацил.

И като говорим за това, което имаме като обществени настроения, положението е Апокалипсис сега и веднага.

Значи, Еврогейският съюз, който е Антихриста заедно с Обама, след като легализира педерастията, сигурно ще я направи и задължителна. Щото не знам дали чухте, но в Норвегия (или може и да беше Швеция, все тая), педофилията вече станала задължителна. Както се казва, скоро и по други градове!

Е ТАА НЯМА ДА Я БЪДЕ !!!1111 Честно, ако някой педал ми похлопа на вратата, няма да седя и да го чакам да ми изнасили котката, ами директно ще го светна между очите и да ходи да се жалва в Хага!

Много сериозно се говори, че ще правят задължителен и инцеста. Не знам кое е следващото, сигурно ще се наложи да спим с овцете. Най-вероятно ще има някакъв списък, по който ще се отчитаме. Или направо ще ни чипират, за да ни следят по-лесно. И без това от този май започнаха да слагат чипове на всички новородени, сигурно след това ще ни очипират всички.

Аз такова потъпкване на християнските ценности, каквото има напоследък, не съм чувала да е имало и по турско! То Содом и Гомор боб да ядат направо! В случай, че напастта от гей ни се размине, ЕС сега иска и да ни затрие, като ни ислямизира със сирийци. Значи, ето как стоят нещата. Задължени сме по закон да даваме на месец по 1078 лв. на всеки сириец. А те, понеже се плодят, се удвояват с всеки месец и смятайте какви пари отиват за тях. Ей тъй, просто щото си сириец, ти кихат по един бон, докато си клатиш кура. Няма лъжа, няма измама, казаха го по АЛФА. А тези пари, ако не бяха сирийците, със сигурност щяха да идат за пенсионерите, за младите семейства, за по-високи заплати, за ей такива неща. А после хората от Розово били такива и онакива! Аре ве, вие готови ли сте да приемете сирийци в дома си?!

Гейове и сирийци ще ни натрапват! Ние сме християни бе, знаете ли Христос какво е правил с педерасите? Ми вижте там Содом и Гомор, четете повече книжки бе, нещастници!

А да ви видя сега с тоя Еврогейски съюз! Като ни очипират всички като добитък, като ви изповаксинират под строй, като ви накарат да се вземете мъж с мъж и жена с жена, а после поискат от вас да спите с децата си, с кучето и с котката, като ви задължат да стоите на летището, докато от самолетите ви поливат с кемтрейлси и най-накрая сирийците като изядат каквото там е останало от вас, друга песен ще ми запеете! Ама ще е късно! Да беше Левски жив да ви види сега, сам щеше да се гръмне пред тая педераска пасмина!

Освен това шведският външен министър, оня същия с инцеста и педофилията, сега твърди, че православните християни сме били заплаха за шибания му Еврогейски съюз! По-късно дупедавските ни медии се отрекли от информацията, нали, ама късно! Видяхме го вече, нещастници!

А!!! ПУ!!!!!!111

Тетевен е едно прекрасно място, в което може да видите прекрасна природа, да усетите спокойствието на Предбалкана и да повъртите малко колело :)

Ето два маршрута, които са подходящи за леки разходки, особено подходящи за начинаещи.

веломаршрут Тетевен – Рибарица – Тетевен

Първият е по асфалт – Тетевен – Рибарица – Тетевен. Около 20км, с почти минимална денивелация от около 100м. Приятна разходка по ненатоварен път. По маршрута има приятни места за хапване, като бих препоръчал механа “Воденицата” (която се намира на 4км след Тетевен).

[map style="width: 100%; height:450px; margin:20px 0px 20px 0px; border: 0px ;" maptype="OSM Cycle" z="13" gpx="http://jdbg.com/blog/wp-content/uploads/2014/05/Teteven-Ribaritsa.gpx" download="yes"]

веломаршрут Тетевен – водопад Козница – Тетевен

Вторият маршрут е Тетевен – водопад Козница – Тетевен. Около 7.5км, с около 250м. положителна денивелация. Маршрутът се състои главно от асфалт, но последният километър и половина е технична пътека към водопада. (този участък може да се избута от по-начинаещите, а от по-технически напредналите спускането е много технично и приятно).

[map style="width: 100%; height:450px; margin:20px 0px 20px 0px; border: 0px ;" maptype="OSM Cycle" z="14" gpx="http://jdbg.com/blog/wp-content/uploads/2014/05/teteven-vodopada.gpx" download="yes"]

(cc) 2012 jdbg.com.

Тетевен

Local и Location (чрез mobile)винаги са били сложни за овладяване, а когато към тях се прибави и social, тогава успешното им съчетаване в успешен проект граничи с невъзможност. Всъщност услугите, които обслужваха местоположението, с гръм предизвикаха вниманието преди години, запалиха ранните потребители и... толкоз. Много приложения се опитваха да се наложат на пазара, да се опитат да привлекат потребителите, но така и не срещнаха масово приемане и одобрение.

FacesInе ново приложение, което сега тръгва да набира скорост. Свързвате профила си с водещи сайтове, социални мрежи и услуги и когато някой от контактите ви от тях е наблизо, получавате известие за това. Можете да общувате и да се уговорите за бърза среща. Удобството е, че събира на едно място в приятен и изчистен дизайн отбелязванията на приятелите и не е необходимо да се ровите в различни приложения, за да откриете кой е наблизо. Недостатък е и причината, поради която приложенията за местонахождение не придобиха особена популярност - хората се притесняват да споделят къде са и какво правят, както и с кого са. Дори и сред приятели, защото профилите им са задръстени от хора, които са не-точно-приятели. И така изпускат много възможности за прекрасни моменти.

Преди време имаше страхотно приложение, Forecast, което позволяваше да споделяш не къде си, а къде ще бъдеш. Само че то умря. После открих Roamz(което също претърпя известни метаморфози преди да умре).

Сега изпробвам това - не се смущавам да разкривам къде съм и се надявам преди да изчезне, все пак малко от малко потребителите да еволюират в навиците и привичките си, да изчистят хората, които не са им точно приятелии да запонат пълноценно да се възползват от предложенията на света.

Но август може би е по-жесток, защото убеждава те,
че този юг наистина е джунгла, ако съдим по комарите,
клишетата, по август и околните. А после сутринта.
Пак неизбежна като сметка в пощенската ти кутия.
Сутринта е малко упражнение по смърт, което следва
да се прави сутрин. Ти готов ли си? Аз да: раз-два.
Вратът ти се е схванал, болят те даже плановете.
Обличаш се за офиси, обкичваш се, намяташ
неуспешните си опити и им измисляш имена.
Къде?
На пода книгите нощуват разпилени – непочистени
трохи от мъртва мъдрост. Ти отново ги прескачаш,
възпитаваш ловкост. Тананикаш глупости.
Във банята е все така: самобръсначката седи без работа,
простенва кранчето и струята се втурва, и кръвта
по четката за зъби, олюляването, всичко по реда си.
Накъде?
Ръжда е цялото налично, затова вземи едно
ръждясало такси, качи се. Престани да питаш.

Стихотворението е от новата книга с поезия на Иван Ланджев - „Ние според мансардата” (”Жанет 45″), чиято премиера в София ще бъде на 7 май 2014 г., от 19:00 часа, в театралната зала на Ректората на СУ “Св. Климент Охридски” (бул. “Цар освободител” № 15)

   Иван Ланджевв “Кръстопът”.
   Иван Ланджев в DICTUM.

Изоставена от Тоби Макгуайър в пика на своята красота, Адел (Кейт Уинслет) и чувствителното й будно момче Хенри, летописец на романса, биват принудени да помогнат на затворник (Джош Бролин) в бягство от дълго лежана несправедлива присъда.
Стокхомският синдром избухва като тапа от шампанско. С изключение на това, че се появява в живота й с фатално закъснение и при фрустриращи обстоятелства, Франк е грижовният баща, сръчният съпруг и романтичният любовник, когото Адел, с аналогичен опит в изгнанието, винаги е желала. Никому известните, но не по-малко значими от оригиналните Бони и Клайд, двамата самонадеяни бегълци  ще се опитат да измъкнат парченце спокойно бъдеще изпод носа на Демиурга, или на чиновника със значка, все едно.

Labor Day (2013)на традиционно внимаващия в чувствата на героите си Джейсън Райтман (Thank You For Smoking, Juno, Up In The Air), е романс за устоялата на времето тяга между душите на две самотни сърца.

Почваме “турнето”тази година с PlovdivConf (2014), на 17ти май, повече подробности (ще) има на страницата. Също така от тази година пускаме тестово frab, та сега всеки може да подаде заявказа лекция.

(а тукима версия на интерфейса на български, но колко работи и как, дявол знае, ако имате желание, тествайте и си кажете мнението. Самия frab съм го fork-нал в джитхюпс моите промени и тия дни ще им ги пратя)

Миналото лято много хора питаха каква била алтернативата на правителството на Орешарски? Сега много от тях не крият симпатиите си към евроскептични и пропутиновски проекти на корпоративно-политическото инженерство. И ако у нас подобни ефекти могат да се обясняват с незрялост и андрешковщина (твърдо съм убеден, че в мнозинството си съвременните българи считат Андрешко за национален герой), то очевидно е, че подобни настроения съвсем не отсъстват и в Европа.

На 25 май предстои борба за бъдещето на ЕС. В която борба България има както малък, така и стойностен дял. Защото Европа наистина търси себе си и кризата разколеба много хора (не само у нас) дали пътят и посоката са правилни. Но всъщност - да върнем въпроса на евроскептиците - коя е алтернативата на Европа?

Тези, които сега хвърляме две ризи в раницата и се качваме на самолета с лична карта, дали искаме да си спомним как се пътуваше преди? Тези, които сега учите зад граница, дали знаете, че тези, които сега сме над 35 дори не можехме да мечтаем за подобен късмет?

Все си мисля, че българите имаме един допълнителен проблем с Европа - и той е, че така и не я заслужихме. Затова толкова лесно някои от нас са склонни да не се интересуват или дори да я прежалят с лека ръка.

...искаше ми се да видя малко повече еуфория, но не по телевизията, а във въздуха, между хората, на които и това нещо им се случи някак между другото - точно както им се случи демокрацията и комунизма. Някой им го донесе отнякъде, а те май не участваха особено. Даже не знаеха искат ли го или не...

"Евромахмурлук", 2 януари 2007

И това винаги ме е тревожило, че въпреки, че ЕС вече не е нещо извън нас, ние продължаваме да сме само зрители, с комплексите си на малка нация и незначителни хора. А именно обединена Европа е шансът ни - да бъдем нещо, да продължим да същестуваме и да имаме думата. Защото, ако не се сещате, алтернативата ще бъде скоростна миграция на активните при активните, а тук... летаргия на три морета.

Европейският съюз не е съвършен. Така е... Но единственият разумен избор са политическите субекти, които търсят решения и обсъждат политики за усъвършенстването му. Тези, които ясно декларират проевропейската си ориентация, без увъртания, витиеват изказ и шикалкавене. Те никак не са много у нас. И не са наредили на челните места в листите си имена като Бареков, Пеевски, Станишев, Сидеров и други подобни, които с нищо няма да допринесат за по-добра Европа, най-малкото, защото не вярват в нея.

Дано повече хора до 25 май осъзнаят това!

Емил Георгиев е юрист и представител по индустриална собственост. Има своя кантора в София, където се завръща след дълги години в Австрия. Днес е сред основателите на новия либерален политически проект ДЕОС.

Какво те мотивира, накара да се върнеш в България след дълги години в Австрия?
Търсех промяна най-вече в професионален план. Към онзи момент (2011 г.) все повече премислях създаването на свой собствен бизнес. Смятах момента за подходящ поради две причини: (1) бях натрупал сериозен опит в сферата на правото и информационните технологии и (2) нямах обвързаности, които да ме задържат на едно определено място. Разговори с близки приятели и семейство само затвърдиха решението ми да скоча в дълбокия и студен вир на предприемачеството.

Какво харесваш в България каквато е тя днес?
Харесвам многообразието в обществото, което някои недобросъвестни политици и журналисти наричат „разделение“. Харесвам социалния живот и произтичащите от него възможности за бизнес.

Кога България ще се промени? Какво е нужно, за да се случи това?
Впечатлението ми е, че за времето на моя престой в чужбина, България се промени много. Промяната винаги е по-видима отвън, отколкото отвътре и това е съвсем нормално. Малко като ситуацията, в която родителите някак си не забелязват как детето им расте, но това пък винаги прави впечатление на роднините, които го виждат само 2-3 пъти в годината.

Иначе истинската промяна (онази за която все се говори) ще настъпи едва тогава, когато всеки я превърне в своя кауза. Да вземем за пример отпадъците, които ни заобикалят буквално навсякъде. Проблемът с тях ще решим устойчиво, когато (1) всички полагаме грижи да ги хвърляме само, където им е мястото и, което е още по-важно, (2) по свой почин и доброволно започнем да ги събираме и почистваме.

Промяната, с други думи, е в нашите ръце. Това трябва само да го осъзнаем и да се възползваме от него.

Какво е ДЕОС за теб?
ДЕОС е общност на свободни и отговорни хора. Там сме, защото вярваме, че надграждането в демократичното общество е възможно единствено по политически път. Защото знаем, че можем да прекратим много от досегашните порочни практики и с личния си пример показваме на обществеността, че няма пречки участието в политическия живот да бъде прозрачно, отговорно и отчетно. Защото осъзнаваме колко важни за обществото ни са безпристрастното правоприлагане, образованието и устойчивото икономическо развитие. Защото знаем, че можем и не се свеним да искаме доверие и подкрепа. От всички онези, които искат да  бъдат дейни, като подкпрепят дейните като нас.

Споделяш нашите идеи? Научи повече и се присъедини към ДЕОС още сега!

#ДЕОС #проект500 #промяна #България #бъдеще

I gave God a chance to kill me. He didn’t do it, so he’s pleased with me. Бялата лента

Като предзнамение за голямата катастрофа, малко преди началото на Първата световна война, серия необясними злощастия стресират обитателите на малко феодално село в северна Германия. Единственият доктор още в началото се строполява с кон покосен от опъната невидима тел. По-късно господарското дете бива за кратко отвлечено и малтретирано. Терор е оказан и върху друго, бавноразвиващо се, дете на любовницата на доктора. Ритуалните актове на насилие носят характера на предполагаемо отмъщение.

Нагнетяването пъпли от две посоки. От една страна са ескалиращите отношения между работниците и барона, техният работодател. Глава на семейство слага край на живота си, след като непокорния му син, търсещ отмъщение за майка си, затрупана мистериозно от греди в хамбар, става причина за прибързани обвинения. От друга страна е обратният ефект от садистичните възпитателни методи на пастора, с които божият наместник мачка трите си деца. Покрай тези две огнища на вирусна омраза, Ханеке* маркира романтичната връзка на млад учител (разказвачът на историята) с гувернантка, както и прогнилата от цинизъм връзка на доктора с любовницата му.  Първопричината за нещастията в селото е затрупана от проядени от унаследено и дългогодишно култивирано лицемерие връзки. Който иска, в макро рамката ще види и отражение на голямата картина.
Технически и този филм на Михаел Ханеке е маниакално изпълнен. Първоначално заснет цветно, преди да построи светлината в кадрите си операторът Кристиан Бергер подробно изучава работата на Свен Никвист. Сенките от изкуствените източници на осветление в интериорните снимки впоследствие са махнати дигитално, така че мракът около ползваните свещи да остане плътен.

* Съзнателно търсено, децата във филма са поколението, от което израстват бъдещите нацисти. Ханеке обаче уточнява, че смислово Бялата лентаобхваща доста повече от това.

От половин година не съм снимала. Усещането е по-скоро странно, след като е имало години, когато това беше втори рефлекс. Като че ли сега просто няма на кого да показвам места, спомени и преживявания. Със снимките идват разказани истории, а за тях трябва слушател.

Хващам фотоапарат често, но не за да разкажа, а просто да покажа – нещо конкретно, документално, като бележка, която те мързи да препишеш, например. Не с онова преместване на фокуса, което е твое право като Човека зад обектива. Да насочиш внимание, да посочиш детайл, да поведеш някого за ръка по твоя си пътека. Изпълва те с чувство за сила. Да си припомниш това усещане е приятно. Май предстои нов период за фото-разходки.

Малко контекст: в Търново винаги ми правят впечатление детайли от улици.

Постът Забравеное публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.