Навън е валяло дъжд
прохождаш сънен на сутринта и
(по пътеката към тоалетната)
шруп
охлювът под краката ти

убийство по невнимание
но това не смекчава вината
оглеждаш се
поради ранния час няма свидетели
избутваш трупа под тревите
натежали от капки
и това не отмива греха
убийството е толкова малко
че не можеш да го забравиш
през целия ден









   Георги Господиновв “Кръстопът”.
   Георги Господинов в DICTUM.

Paul Klee

Blüten in der Nacht (Blossoms in the Night), 1930

Вашите 12 мънички приятелиса все така 12! А това е наистина чудесна новина!
Благодарение на вашата голяма помощ кутретата получават възможно най-качественета грижа и до момента никой не се е предал на подлия вирус на парвовирозата.

Тук можете да видите как др Илиева дава на мъниците най-скъпата и полезна част от лечението – купен с ваша помощ Viyo Recuperation.

Щастливи сме да ви съобщим, че въпреки невъзможността да карантинираме болните отделно от здравите кутрета, до момента нямаме нов случай на болен от парво апостол. 12-те бебета с късмет ви пращат сърдечни поздрави и много благодарности!

ВНИМАНИЕ! Търсим приемни стопани за кутрета!
Молим, ако можете да помогнете с временна грижа за мъниче/та у вас, обадете се на Веси на 0879 022 673.
Имаме много изоставени сладури, които спешно трябва да бъдат извадени от рисковата среда. Благодарим, че ще обмислите тази възможност, бебоците имат нужда от вас.

Обичам да пътувам с влак. Даже и на кратки разстояния, но когато става дума за по-далеч всякакви колебания отпадат.

По празниците решихме да ходим до Варвара и отрано си ангажирах купе. Оказа се, че вече има нови спални вагони – светли купета, чисти тоалетни, любезни шафнери. Абе да не повярваш, че си си у нас.

Но…

Цялата тази „европа“ свърши до гара Бургас.

Влакът пристигна в слънчевата ранна утрин и по стар навик решихме да си оставим багажа и да се помотаем из града. Не се получи – гардеробът работи от 9 часа т.е. час и 45 минути след пристигането на влака. Добре. За да не губим време, първо ще си заверим билетите. Пак не става – огромна опашка с такива като нас, които минават транзит през града и сега дремят върху саковете си. Работи само едно гише с нацупена касиерка в стил „не ме учете как да си върша работа, аз го правя бавно и тъпо“.

Ясно – и билетите ще почакат. Потътрихме саковете през несъбудения Бургас и седнахме да пием блудкаво кафе. Дочакахме гардеробиерката, дочакахме и намаляването на опашката, заверихме билетите.

Разбира се, можехме всичко това да свършим, когато се прибираме с нощния влак в 22:00. Ама… Работното време на касата за заверка на билетите е до 18:30, но спира да работи „с клиенти“ в 18:00. Т.е. жертваш си четири-пет часа от почивката и идваш по-рано. Но… микробусът от Ахтопол пристига някъде по това време и шансът да закъснее е силно възможен. Голяма работа – седиш и се тресеш, молиш се да няма задръстване и се ругаеш, че не си тръгнал поне още два-три часа по-рано. Нищо, че не знаеш къде и какво ще правиш на гарата, в чиято чакалня има само четири пейки J.

Но недомислията не свършват до тук – гардеробът затваря в 21:00 т.е. час преди това, а в нашия случай в девет без десет лелката даже се беше стегнала да затваря. Когато я попитах ние последни ли сме, ми отговори „а, другите сигурно са се запили, та…“.

Явно градоначалниците на прекрасния Бургас са решили да го превърнат в град, през който само се преминава транзит – без да спреш, без да се порадваш на морската градина, без да влезнеш в кафенета, ресторанти, закусвални, без да си купиш моряшка фанелка даже. Напук на всички усилия да ни спрат, ние все пак постигнахме своето – разходихме се и се радвахме на свежия въздух, на синьото море и даже на слънцето.

А за почивката си във Варвара извън сезона, за морето, за хотела на Димо, за буйната зеленина ще разкажа по-късно.

Сега си доспивам.

Никога досега не бях ходила на море извън сезона. Избрах за този експеримент Варвара – място, на което съм летувала ужасно много години и което не съм посещавала от седем. Заради презастрояването на цялото Черноморие рядко изобщо ходя в тази посока. Варвара е едно от малкото сравнително запазени места, а в последно време много упорито се заговори за нови устройствени планове, проекти, инвестиционни интереси и други подобни „хубави“ неща, обещаващи това да се промени. Затова реших да изпреваря събитията и да отида, докато Варвара не е все още безвъзвратно бетонирана и съсипана. И то извън сезона, та ако случайно процесът е по-напреднал, отколкото знам, поне да не е гъч от хора.
Винаги, когато имам възможност, пътувам с влак – независимо дали става въпрос за кратък или за по-дълъг път. Вярно, недостатъците, които постоянно обсъждаме с приятели, са налице – все по-неудобни разписания, по-бавно придвижване, отколкото с кола или автобус, – но за мен предимствата са повече. Има все повече нови влакове и те са наистина РАЗКОШНИ. Дори и в старите е по-широко и просторно, отколкото в автобусите, човек може да стане и да се разтъпче по всяко време, а не да стои сгънат с часове (а аз не заемам кой знае колко място – какво ли им е на по-високите и едрите от мен…), има тоалетна и не се чака евентуално спиране на някоя миризлива бензиностанция (особено важно предимство при по-дълъг път), а ако сте от тези, на които им прилошава в автобус и им се налага да пият гадни зомбиращи хапчета, при повечето такива хора това просто НЕ се налага във влак. :)
Та като споменах нови влакове… новите спални вагони са фантастични! Много по-широки от старите, много удобни и невъобразимо по-чисти. Хем чух за тях, пък пак останах удивена. А това да преминеш разстоянието, като спиш в легло, и да си свеж на следващия ден, вместо да си продремеш част от почивката, е допълнителен бонус.

И така – Бургас. :)Ами, и там не съм ходила от сума време и бях много нетърпелива да разгледам.

Тук обаче идва неприятният момент: ако сте с багаж, няма да спите в Бургас и не искате да хванете от влака директно автобус, а първо да разгледате, гардеробната отваря чак в 9:00 (влакът пристига към 7:15) и затваря в 21:00 (влакът за София е в 22:00). Така че ще трябва да си отделите час-два да седите върху саковете и да ругаете нечие плиткоумие. Все пак сутринта жената идва по-рано, оставила е и телефон на стъклото, но за вечерта проблемът си стои. Ето една такава недомислица може да помрачи идеалното изкарване.
Та след като някак преодолеете този тъпизъм, предстои Бургас. :)А той в началото на май е още по-зелен и прекрасен, от това, което си спомням от летните си идвания.

За на юг има кажи-речи редовни маршрутки, но ако пътувате за някое селище по-южно от Царево, са по-малко – разбира се, ако бързате, може да ползвате маршрутки с прекачване, защото има и такива Царево-Резово. Може би като почне сезона, ще ги оправят. Може би. Хубавото е, че вече ползват един по-пряк междуградски път и пътуването е по-бързо. А гледката отново е красива – свежо зелена пролетна гора от двете страни на шосето.
Първото впечатление от Варвара – няколко гигантски бетонни мастодонта на входа ѝ. Доста обезкуражаващо начало. Но, за щастие, първото впечатление лъже – нататък се оказа красивото село от спомените ми. Промяната в центъра е положителна – на мястото на прастарите бараки има красиво кметство. Чисто е и е пълно с щъркелови гнезда. Около теб летят щъркели, чайки, врабчета – в самото село!

И още една приятна разлика от спомените, дължаща се на сезона – през май цяла Варвара прелива от буйна зеленина! А платото над плажа все още няма и помен от застрояване (дай Боже така да си остане!) и красотата е неописуема с думи.


Когато редовно ходех на варварския плаж преди години, най-голямото изпитание беше слизането по стълбичките – по-подобни на сипеи. Сега обаче си има истински стълби, които не предполагат качване и слизане на четири крака. :)) А заведението на плажа, което все още не работеше, няма вид да заема място от плажната ивица, а гледката от него е просто убиец.

За плажуване месец май, както се и очаква, не е много подходящ, но е идеален за разходка сред бурна зеленина, цветя, пеперуди, гларуси, чайки и каквито още прекрасни растения и животни ви хрумнат. Усещането е съвсем различно от това в разгара на лятото и също е страхотно.


Тази година за първи път отседнах в хотела на Димо – най-старият и най-хубавият хотел във Варвара, носещ най-истинския дух на мястото. Разрастването тук е станало изцяло и единствено с вкус. Най-страхотно е отношението – това е единственият хотел, в който съм била, където не видях нито една табелка, която да ми казва какво мога и не мога да правя, където няма ограничения „само за гости на хотела“ (включително и на игрището отсреща, построено от Димо за всички), няма „забранена консумация в стаите“ или някъде другаде, няма никакви дразнещи забрани. А наистина през цялото време се чувстваш ГОСТ – в немаркетинговия смисъл на думата! – и у дома си.


Нещо, което особено много ми хареса – стълбището на хотела е превърнато в библиотека. Всеки може да чете която книга си хареса, а разнообразието е гигантско – от томове с класически литературни произведения през исторически книги до най-леки кримки. По нещо от абсолютно всеки жанр за абсолютно всеки читател.

Варвара е обградена от вълшебни места, много от които, за съжаление, не заснех – горски пътеки, крайморски пътеки, поляни, обсипани с цветя, скали… а Странджа е съвсем, съвсем наблизо. Рибарският пристан е особено приятно място сега, когато комарите още не са превзели всичко. :)

В крайна сметка едно е ясно – има какво да се прави във Варвара и когато не е сезон и не е време за плаж. Мястото все още не е замърсено от „инвеститори“, хората са все така свестни и не са променили отношението си към туристите. „Трите язви“ може и да ги няма отдавна, но прекрасната чиста природа си е там по всяко време на годината.
Пак ще се ходи – и то по-скоро! :)

The Monuments Men, базиран по действителен случай, е за сформиран от Франк Стоукс (Клуни) като на шега в подетажите на Айзенхауер експертен отряд от хора на изкуството (Мат Деймън, куратор от Метрополитън мюзиъм, го има на реставраторско скеле с четка), който месец преди девети май 1945 трябва да открие и спаси задигнатите от SS шедьоври на старо европейско изкуство – “младото”, от началото на двайсети век, като Пикасо, паникьосани в бягството си, фрицовете, като в 451 по Фаренхайт, горят на клади.

В бандата на ОушънСтоукс са монументалният Джон Гудман (скулптор, логично), Бил Мъри, Жан Дюжарден, по трасето се мярка Филип Сиймур Хофман. Бойната задача на куратора Деймън (противно лоялен съпруг) е да развърже устата на френския куратор Кейт Бланшет, по принуда помагала на Райха в лицето на изумително добре докарания Кенет Брана(Хайл!), да обере каймака от еврейските живописни колекции. Когато маршрутът, по който тоновете кунст са извозени става ясен, нашите американски арт експерти, не без патетични жертви, спасяват не само културата на сегашно EU, складирана в ключови немски мини, но откриват и златния резерв на Фатерланд, с което забиват последния пирон в ковчега на Адолф.

Сюжетът е културка, гледната, осъдителна точка е почти оригинална, но средната една трета има толкова пробойни, че без да е дълъг, филмът изглежда протяжно скучен. За усещането спомагат патриотарско-хуманистичните, сълзиви реплики на културтрегера Клуни, изричащ номер 1 в списъка с непростими кино фрази цели два пъти. В този контекст гордата (но няма) поява на червения бригадир Захари Бахаров, е бетон. Все пак, сценаристът Хеслов, работил с Клуни в The Men Who Stare at Goats-реж. и в  Good Night, and Good Luck, – сц., може и да извика сълза в окото на влюбената в Кикасо домакиня.
За да съм справедлив, две сцени ми харесаха ужаснo – едната, около кичозна вратовръзка в невъзможна свалка, втората, разобличаването на Кенет Брана. Приятно замесени са още Микеланджело Буонароти и Брюж, да, онзи, на Макдона.

Даш е един изключително лесен робот за сглобяване, без допълнителни инструменти. Структурата му е вдъхновена от насекомите и се сглобява като оригами фигурка.

Комплектът, с който Даш пристига съдържа лазерно изрязани части за основната структура на модела, електрическик мотор, трансмисия и нужната електроника и софтуер за управлението му.Неговото сглобяване отнема половин час, а единственото нещо, което не влиза в комплекта е обикновено лепило, него ще трябва да си набавите сами от близката книжарница.

Даш притежава шест крака, което му позволява да преминава през всякакви препятствия и дори да скача от маси, без да понесе някакви негативни последствия. Благодарение на простата му контрукция, цената за която фирмата производител предлага този продукт е изключително ниска и достъпна за широк пазар от потребители. Той може да се използва, както от ученици, така и от робо-ентусиасти. 

1000 Robots from Dash Robotics on Vimeo.

   Предлагаме ви възможността за двадесет минути да пътувате в света на “Тиха книга”. Този вариант на книгата е подготвен специално за това издание и е различен от тези, които вече може би сте чели… Текстът е четен от автора на книгата - Валентин Дишев:

Завършваме поклонническото пътуване на Цветан из Света гора Атон . В първата част прекосихме пътя от манастира Великата Лавра до манастира Ставроникита, разгледахме го подробно, а за последно бяхме в манастира Пантократор. Днешният финал ще бъде посветен на вчераш ния Гергьовден и българския манастир Свети Георги ЗографПриятно четене: 

Света гора Атон

четвърта част

Манастир Св.Георги Зограф

 Пристанището на Зограф (арсаната). Акварел на Патерсън.

Пекна слънцето  и тримата радостни слязохме на нашето пристанище.

Потен поглед назад към арсаната.     С бодра стъпка крачим нагоре по пътеката за Зограф. След малко тя излезе на пътя , когато за наш късмет спря един зографски джип, който ни хвърли до Зограф. Чудеса стават  на Света гора!

Българският манастир  Зограф. Акварел на Патерсън.

15 ноември 2013г.Следобед 16.00часа  снимка пред портата на Зограф. Фото финиш на тройката поклонници от Варна- Георги, Цветан и Валери.

След  дългия светогорски преход от Великата Лавра, Ставроникита и Пантократор, Карея и Дафни ние сме щастливи, че сме успели за

празника на Св. Георги

Вторият  храмов празник се отбелязва от  българския Зографски манастир на Света Гора на 03/16ноември, когато се чества Пренасяне мощите на свети великомъченик Георги Победоносец в град Лида.

Игуменът Амвросий посреща в архондарика Знеполския епископ Йоан (вдясно), който за наша радост стана Варненски митрополит през 2013. Снимката е от миналата година 2012за празника.

Снимката е от тази година 2013. Варненската група  е налягала на пода пред архондарика. Аз се уредих вляво на couchsurfing

С умиление ни гледат обновителите на тази обител от България и Молдова и се радват, че потокът от поклонници не секва. Някога само монасите тук са били над 800. Май се чака нов ктитор, който да обнови изгорялото крило. Хапваме в 17часа на три смени. В черквата палим свещи и записваме имена за помени за здраве или упокой на  починали близки.  След това заемам  стратегическо место в една свободна стасидия в очакване на кулминацията на Всенощното бдение.Това е висок дървен трон с подвижна седалка и стабилни опори под лактите   на монаха за да  издържа на дългите молитви.

Освещаване на празничното коливо. На другия ден на обяда освен жито, орехи и стафиди ми се паднаха и няколко бисера от ореола на св.Георги!

Хорусът е голямо златно колело с икони и щраусови яйца.Той бавно се завърта от един монах с дълъг прът. Венецът от свещи ярко пламва и величествено се полита в кръг  над главите ни. Всичко блести, сияе, искри и се върти в хармония с останалите полилеи. Космическият хоровод ме запленява и омагьосва. Тържествено душата ми политва нагоре в небесата към Бога. Ангелските гласове подемат: Ти-ри- ри- рем!

Всенощното бдение бе уверено водено от  млад и елегантен епископ – Серафим Мелнишки. Той стана достоен заместник на починалия на следващия ден Неврокопския митрополит дядо Натанаил.

Сутринта  8часа на 16ноември.

Литийното шествие с Аравийската икона

потегли под ритмични удари на дървените клепала и разветите хорувги.Забързаните удари на чуковете сякаш ни напомниха за изграждането на  кораба от Ной преди потопа. Според молитвите на светогорските монаси, ние също нямаме много време за  покаяние и  промяна за да спасим дребните си душици. След научен експеримент бе доказано,че душата ни тежи 22 грама

Така шествието стигна до крайната си цел,

параклиса св.Георги

на хълма, където някога е дошла самата икона на гърба на едно магаре. По време на иконоборческия метеж в провинция Сирия на Византия, иконата била изхвърлена в морето. Тя доплувала до източния бряг на Света гора, до пристанището на манастира Ватопед. Нашите монаси я извадили, но  възникнал лют спор в кой от близките манастири да я отнесат. Накрая решили да я натоварят на едно  магаре и там където то я отнесе, това да бъде мястото. Магарето не се чудило дълго като Буридановото магаре и поело по пътеката покрай  Хилендарския манастир и прехвърлило билото и се отзовало пред Зографския манастир.Тук на хълма нашето магаре издъхнало,  а ние  сме му вечно благодарни  за чудотворната икона

Софийският хор  пее неуморно пред параклиса.   Зарадвали се зографските монаси и занесли иконата в съборния храм, но на следващата сутрин я намерили там, където я оставило магарето. Това се случило няколко пъти. Накрая свети Георги се явил насън пред един от монасите и казал, че ще остави иконата, ако му построятпараклис и два пъти в годината правят литийно шествие до него - на 6 май и на 16 ноември.

Според поверието св. Георги казал, че който носи по време на литията иконата с вяра и молитва, той самият лично ще му помага. На всеки се падат по няколко крачки, за да се помоли на светеца. Иконата на св. Георги също помогна при избора за митрополити на Варна и Неврокоп. Тя е главен герой в новия руски филм ,,Икона” http://www.youtube.com/watch?v=1msrRJftU-8

Паметникът е издигнат на мястото на съборената Зографска кула, където 26монаси са изгорени  от кръстоносците на 10октомври 1276г. Тук се отслужи панахида или заупокойна ектения . Снимката е от 2012г.

Мъчениците за православието са изобразени вляво в  притвора на главната църква на Зограф.

Сутринта 10:30часа. На тържествен обяд заедно  с Огнян, верен спътник през последните две поклонения. Рибата тон е в бял сос с лимон, зелева салата, вино и крем. Благодат за гостите и главоболие за домакините, които успешно се справиха с наплива от 840 души тази година. Следваше дълго чакане на арсаната, докато бъдем извозени някой по-скъпо с византийските бързи лодки или по-спокойно и  сигурно с ферибота до Уранополис. Слава Богу! Цветан Димитров, 15-16ноември, 2013КрайАвтор: Цветан ДимитровСнимки: авторът Други разкази свързани със Атон – на картата:

Още пътеписи от близки места:

1. Света гора – Атон (3): Манастир Пантократор
2. Поклонение на Атон (Света Гора): Атонските манастири
3. Света гора – Атон (1): От манастира Великата лавра до Ставроникита
4. Света гора – Атон (2): Манастирът Ставроникита
5. На поклонение в Света гора – Атон
6. Екскурзия до Атон – Света Гора (Athos Agion Oros)
7. Изгубената Сирия (5): Викторина и патриаршеският манастир „Св. Георги Хомейра”
8. Скитът „Свети Андрей“ в Атон
9. Съвети за пътуване: как да посетим манастирите в Атон
10. Пoклонение в етрополския манастир „Света Троица”
11. Залези над гръцките острови (5-3): С лодка край Атон
12. Манастир Трескавец в пламъци

Русия отдавна се опитва да води националистична политика или поне реториката й е такава - откакто Путин я управлява.Русия е православна, нормална, със здрави, традиционни семейни ценности, морални и добри, обикновени хора, които просто искат да живеят спокойно, без разни чужденци и гейове да им развалят децата. А с чужденци и гейове (и да не забравим - евреи) са пълни Европа и САЩ, затова те да си гледат работата и да не ни казват как да живеем, много благодаря.

Проблемът разбира се е, че ако те не ви кажат, вие не знаете как да живеете...

(Чети още...) (673 думи)

© Петър Стойков

С тежък гастроентерит кацна във Фермата мъничкият Джак – изоставено пинчерче на около годинка. А когато си толкова мъничък и слаб никак, ама никак не е лесно да пребориш такава гадна и тежка болест, каквато е ентеритът. Малкият Джак обаче се старае.

После, когато си толкова изключително дребен да те настъпи човек е ужасно. Не само защото е страшно и боли, а и защото чарковете ти се чупят много по-лесно, отколкото на големите ти събратя. По този повод малкият Джак се оказа и със счупено пръстче – далеч не чудовищно счупване, както си мислехме ние, следейки реакциите му, но явно достатъчно тежко и мъчително, че да разстрои един толкова ситен герой като Джаки.

Перспективите пред него обаче са великолепни. Има хора, които го чакат, те покриват и всичките му медицински нужди, така че момчето има всичко, от което се нуждае. Остава да успее да се възстанови и да отпраши към голямото си светло бъдеще.