Някъде в потния вмирисан Тексас група очукани дървосекачи разчиства поредния гъсто залесен терен. Дърветата първо ги отравят, а после когато стволовете изсъхнат, се връщат отново, за да ги повалят – законът забранява сечта им докато са живи. Жестоко занимание, алюзия към разнебитената самооценка на Никълъс Кейдж(хубава роля), бивш затворник и работодател на бачкаторската група. Един ден, подгонено от безпаричие и баща алкохолик, при него се озовава Гари, невръстно, но кораво като кремък момче. Давел досега неудовлетворение в работа, секс и уиски, Джо не изпуска възможността за изкупление на прахосаните години.

Извън сюжетната фабула, приликите в тоналността между Joe и Mudочевидно са повече от трибуквеното заглавие и участието на Tye Sheridane. Дефицитът на авторитети в най-уязвимата възраст, пороците на мъжкия свят… Това което отличава стегнатия и предсказуем Joe от безбройните други вариации по формулата, е съвременно търсения реализъм, особено в образа на бащата алкохолик, с рапърското G-Daawg на бомбъра. За G-Daawg опитният в комедии, сериали и драми от ново поколение Дейвид Гордън Грийнзалага на Gary Poulter, клошар и бездомник, който в потвърждение на автентичността си умира месеци след завършването на продукцията.

„Почивните“ дни бяха пълни с радост за повечето обитатели на Фермата. Имаше страхотни разходки, а разни късметлийковци като Армаган, Астра, Аполо и Блеки се прибраха у дома при новите си стопани. На други приятелчета не им върви чак толкова обаче – те се занимаваха с медицински проблеми. При това много, ама много сериозни.

Молим, запознайте се с муцунките, с чието лечение се бориха нашите лекари през последните десетина дни. Закъсали сме я с парите за тях, т.к. трябва да се правят няколко много сложни операции. Без вас – Иво, Рижка и Алгия няма да могат да получат своето здраве обратно…

ЧЪРЧИЛ

Само за контролни снимки беше в ЦВК нашият любим хъск – Чърчил. Предстои му лека интервенция, която няма връзка с ортопедичен проблем – две от пирончетата в крака му леко са се измъкнали от костта и го наболява, та ще трябва в един чуден миг да ги сваляме. Иначе възстановяването му върви отлично, д-р Златинов е много доволен как вървят нещата.

Момъкът вече стъпва и на двата крака свободно, в момента е на леки обезболяващи заради пирончетата, но скоро ще е пушка. За смяната на пироните още не е ясно кога ще се случва, докторът обмисля как да бъде най-леко за Чърчил и най-евтино за приюта.

ПИТЪР ПАН

Прекрасно върви възстановяването на Питър Пан, който „намаза“ благодарение на вашата помощ за 12-те апостоли! Всичко е наред, даже не сме го снимали, контролна снимка ще правим чак месец след операцията, доктор Златинов го прегледа и е много доволен как ходи и как се развиват нещата при него.

БЕЙ

Вероятно познавате кротката Бей – такова добро момиче – на мравката прави път. За жалост – преди около два месеца се разкуца лошо и с двата предни крака, а при прегледа в ЦВК се оказа, че е нужна спешна операция и на двете крачета. Цената обаче беше абсолютно невъзможна – 1350 лева. След дълго мислене и търсене на спонсор без успех, решихме, че приютът не може да поеме толкова скъпи процедури за едно единствено куче. И все пак – Бей получи своите две операции, подарък от управителя на приюта – нашата Надя. След като обясни добрите лекари от ЦВК какво е положението, те се уговориха за разсрочено плащане на месечни вноски и малката лисичка беше оперирана успешно от д-р Златинов.

Бей беше на контролен преглед тази седмица. На дясната раменна става докторът направи артродеза, а на лявото краче корективна остеотомия. Ставата е добре, но на лявото краче, откъдето е изрязано клинче за корекция на стара фрактура и засега мястото не зараства. Явно възстановяването ще стане много бавно. Бей не се натоварва, не се разхожда, седи си с Дядо Рик и брои лястовиците. Стискайте и палци за по-бързо възстановяване!

АПОСТОЛИТЕ И МАЛКИЯТ ДЖАК

Вече ви писахме подробно за възстановяването на нашите 12 апостолии малкия симпатяга Джак. Нещата при тях вървят много добре – все благодарение на дарителите, чиято щедрост и бърза реакция им спасиха живота.

ФИГАРО

А това е котарачето Фигаро. Обадиха ни се за коте, което е подгонено от куче и блъснато от кола – парцалче, прекършено на две. След като го снимахме се оказа със счупен гръбнак. Бедничкият Фигаро няма чувствителност на задните крака, и винаги ще му трябва помощ при изпишкване и изакване.

Както се вижда от снимките, Фигаро е уникален мъркащ глезльо, на около 7-8 месеца. Дори по време на ежедневните манипулации се гали и търка в ръцете ти – неописуемо миличък кот.

Благодарение на приликата му с Пуфи – друго коте в такова състояние, задомено в Австрия, Фигаро за половин час успя да намери приемни стопани тук! При тях Фигаро ще изчака транспортирането си до Австрия, а пък там вече го очакват прекрасни хора, които ще си го обичат и отглеждат както е!

РИЧИ

Не го гледайте колко е тъжен и мърляв сега. Когато се възстонави от сложната операция Ричи ще бъде едно от най-красивите кучета наоколо, вие само почакайте!

НАНДО II

Този миличък черен пухчо е изхвърлен на улицата с тежка инфекция – маласезия. Половината му коса я няма, а с нея явно си е отишло и самочувствието му. Малчо прекарва времето си тъжно свит в ъгълчето на своята клетчица, когато го приближиш хем маха с опашчица, хем трепери – не знае какво да очаква от човека и още се изненадва, когато вместо бой, получава гушка.

Нандунчик е на около годинка, щом оздравее ще стане кученце за чудо и приказ, от тези, които най-много ги гушкат и глезят. Чака го дълго възстановяване, което ще се случи в приемен дом, само да мине заразният му период.

ИВО

Иво е братче на Макс от същото кучило бели мишленца. Сега, уви, се оказа, че и той е със същия проблем – има частично скъсана колянна връзка. На него обаче в известен смисъл му провървя. Т.к. през последните седмици доброволците правят чудеса за кучетата и всеки се разхожда както си трябва – дълго и изморително – видяхме куцането навреме. Реално Иво още не се е влошил напълно – ако се оперира сега, преди да е станала съвсем скъсана колянната му връзка, перспективите са за по-бързо и леко възстановяване (на Максо му трябваха цели 6 месеца, но вече е добре).

Иво е едно от трите юначета, които ви молят за помощ. Операцията му е скъпа, но ще му даде възможност да се оправи сравнително бързо и лесно. Той е великолепно, весело, умно, добро, усмихнато куче с лек и добронамерен характер и наистина заслужава да му се помогне…

АЛГИЯ

Алгия преди се казваше Сара, познаваме я отдавна. Беше идвала в приюта миналата година, доведена от стопанина си за проблеми с движението. Тогава подценихме проблема и отдадохме леката куцота на условията на живот. Тя е куче, което живееше в гората като пазач на прасета и заедно с още космати колеги вършат трудна и отговорна работа. Отглеждаха ги добре, но като служебни кучета. Затова, когато в крайна сметка Алгия скъса колянна връзка и седна трайно без да може да се изправя, стопанинът я докара отново при нас – за евтаназия.

Не заслужава такава бърза смърт обаче това добро момиче. Тя е умно, предано и добро същество, което не иска нищо освен да служи на хората до последния си дъх. Проблемът при нея не е прост – до скъсване на връзките се е стигнало поради вродена ротация на костите, а това състояние изисква сложна хирургична намеса. Доктор Златинов обаче смята, че може да направи корекция и Алгия да си живее живота без болка, свободна да тича, скача и каквото и хрумне.

Цената за закърпването на Алгия е много голяма – т.к. са засегнати и двата крака. За неин късмет – има спонсор, готов да покрие половината от сумата, задавайки по-реалистична финансова цел пред момичето. Без вашата решаваща помощ обаче – за тази послушанка няма как да има живот без болка…

РИЖКА

Рижка (ако питате специално за нея в ЦВК, молим имайте предвид, че там е записана като „Плешка“, т.к. на първите и ходения в клиниката беше напълно гола)е третото куче, което получи диагноза благодарение на дългите разходки, осигурени от доброволците на новото място.

Тя е куче, сякаш абонирано за лекарския ни кабинет. Дълго време търсехме причината за кожните и проблеми, лекувахме какво ли не – оказа се с хипотироидизъм и сега възстановяването най-сетне започна. Наскоро обаче разбрахме и за другия неин хроничен проблем – започна да куцука след като са я извеждали за дълго в два поредни дни. Заведохме я на рентген и се оказа проблем с двата задни крака.

Уви, горката Рижка има скъсана колянна връзка на единия крак и изкривени кости на другия (както каза д-р Златинов – единия крак е като на Макс, а другия като на Питър Пан). За съжаление, изглежда, че състоянието и е постоянен източник на болка, която доброто момиче ни е спестявало през цялото това време.

Пред Рижка няма други перспективи – или я оперираме – или трябва да я приспим хуманно. А това в никакъв случай не бива да се случва – тя е борбено, добро същество, което се е хванало за живота с всички сили и не иска да го пуска въпреки цялата мъка, която е видяла. Сами по себе си операциите на Рижка не са твърде скъпи, но са две… Дали ще се случат – зависи само от вас, приятели.

КАК ДА ИМ ПОМОГНЕТЕ

Общо 1600 лева не ни достигат, за да можем да осигурим на Иво, Рижка и Алгия грижата, от която имат толкова голяма нужда.

> Ако решите да дарите нещо малко за тях КЛИКНЕТЕ ТУК– имате възможност да преведете по банка, чрез ePay или PayPal.

> Средства можете да оставите и на регистратурата на Централна Ветеринарна Клиника, както и да изпратите директно на тяхната сметка: IBAN: BG45BUIB98881007429901; SWIFT: BUIBBGFF Титуляр: “Галба ООД – ЦВК”. Само не забравяйте да напишете в основанието, че са „за сметката на Animal Rescue Sofia”.

> Можете да изпратите 1лв дарение за приюта и чрез СМС като напишете DMS DOG на кратък номер 17 777 (ДДС не се начислява)

Безкрайно много благодарим на всички, които ще се включат.
Молим, ако вашата помощ е за конкретно от кучетата, напишете в основанието /в бележка/ кое е то, т.к. ако не се съберат всички средства ще изберем кое куче да бъде оперирано според дарителската воля.

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ДОКТОРЕ!

Насред всички тези сладки и горчиви новини – мъничка пауза за празник.
Честитим от все сърце рождения ден на великолепния лекар и хирург доктор Владислав Златинов!

Едва ли можем да похвалим този забележителен професионалист толкова, колкото го заслужава, но можем да му благодарим.

За всички животи които си спасил.
За всички „невъзможни“ операции, които си направил.
За всички твои отстъпки и безплатни изобретения.
За това, че си толкова готин.
БЛАГОДАРИМ ТИ, ДОКТОРЕ!!!
Бъди обичан, здрав и все така гениален, за радост на хора и животни.

През май месец се задават две интересни събития, на които Robopartans ще присъства. Първото е “Софийски фестивал на науката”, а второто е HacKIDemia.

От 2011г. до момента, всяка година участваме въвфестивала на науката. Провежда се впарк Заимов и Театър София. Можете да ни откриете на него от 08.05 до 11.05.

За да се сдобиете с пропуск за безплатните сибития, посетете тази страница -> Билети и пропуски

Програмата може да видите тук ->програма на фестивала

Официален сайт -> www.sofiasciencefestival.bg

Другото интересно събитие е HacKIDemia (хакидемия), което се организира за четвърта поредна година. Ще се проведе в СОХО на 17.05 от 13 до 17ч.

Ето как организаторите описват събитието:

“Чрез този малко по-различен поглед целим да създадем у малчуганите* интерес и любопитство към заобикалящия ни свят.”

*Събитието е подходящо за деца между 7 и 15 години

Връзка към сибитието -> ЦЪК

Артуро Витори е човек на решенията. Когато при посещение в Етиопия вижда реалността там – домовете на хората нямат течаща вода, тя се доставя от жените и децата, които изминават огромни разстояния, за да стигнат до заразени вирове, от тях взимат вода в мръсни пластмасови съдове, като така застрашават здравето и бъдещето си, защото децата ходят за вода, а не на училище, затвърждавайки цикъла на бедност – той знае, че трябва да измисли нещо. Вдъхновението му идва от етиопското дърво Варка; застрашен вид, то от векове се използва като събирателен център на племето. Така в главата му, първо, а и в света след това, се ражда WarkaWater, 9-метрова водна кула, която може да събере около 100 литра годна за пиене вода на ден, като използва конденза от въздуха.

Състои се от скеле от бамбукови летви във формата на ваза и отвътре мрежа, която действа като уловител; капчиците се стичат до резервоар в основата на кулата.

Артуро и екипът му са тествали вече на множество локации; непрестанно правят и подобрения, за да подсилят на стабилността на рамката и същевременно да се улесни почистването на найлоновата мрежа.

Планът е до 2015-та да вдигнат поне 2 такива водни кули в Етиопия. И дано, те са наистина устойчиво решение, защото местните хора ще могат сами да си ги строят, веднъж обясни ли им се как се прави. В момента цената на една кула излиза около 550 долара, отнема седмица да се построи, ако работят 4-ма души.

—

WarkaWater

CALL FOR APPLICATIONS 2014
The Central European Initiative (CEI) and the South East Europe Media Organisation (SEEMO), in special partnership with the Konrad Adenauer Stiftung (KAS), have opened the Call for Applications 2014 of the CEI SEEMO Award for Outstanding Merits in Investigative Journalism. The Call is divided into two sections:
SECTION 1 – PROFESSIONAL JOURNALISTS – AWARD 4.000 EUR
SECTION 2 – YOUNG PROFESSIONAL JOURNALISTS (up to 30 years) – AWARD 1.000 EUR
The Award aims to honour the work carried out by investigative journalists and their contribution to investigative reporting despite the difficult conditions under which they often have to operate.
Applications will be examined by an international jury made up of distinguished journalists and media experts from the region, also including some of the winners of previous editions of the award.
The awarding ceremony will take place during the South East Europe Media Forum (SEEMF), which will be held in Skopje, Macedonia, on16-17 October 2014.

CRITERIA FOR ADMISSION
Eligibility
The Call is open to nationals of all 18 CEI Member States: Albania, Austria, Belarus, Bosnia and Herzegovina, Bulgaria, Croatia, the Czech Republic, Hungary, Italy, Macedonia, Moldova, Montenegro, Poland, Romania, Serbia, Slovakia, Slovenia and Ukraine.
Print, Radio, TV and Internet media are admitted.
As for Section 1, candidates should have been actively engaged in investigative reporting over the last two years and should still be active in journalism. Two pieces of journalistic work will be evaluated.
As for Section 2, candidates should have been involved in investigative reporting even in the context of training activities organised by schools/universities and, as a result, should have published at least one investigative story meeting all professional standards. One piece of journalistic work will be evaluated.
Modalities of submission
Self-nominations are not accepted. Candidates are to be nominated by deserved individuals, journalism and media organisations, media companies, civil society organisations, journalism schools or universities, trade unions or other social organisations from the target countries. The nominator should write a letter of recommendation and inform the nominee in order to make sure to provide all necessary documents for the application.
Documentation to be provided (all in digital form)
1. Filled-in Application Form (on http://www.cei.int).
2. Curriculum Vitae in English, fulfilling topical standards, e.g. according to the Europass format (PDF file).
3. Summary in English of the candidate’s work and merits during the two years prior to the deadline of this Call, including details of the media that published / broadcasted the reports (1-2 pages, PDF file).
4. The complete piece(s) of journalistic work to be submitted for the application (two in Section 1, one in Section 2). In case of print media, a scan or PDF file of the original publication is required. In case of Radio and TV, both an audio/video file and a script or scenario should be sent (download links accepted). In case of Internet media, a PDF printout of the publication is required. Material prepared in local languages should be accompanied by a translation or significant synopsis in English.

CRITERIA FOR SELECTION
The jury will take into account the relevance of the matters covered by the reports, which should have a focus on the target countries, as well as the quality of reporting in terms of documentation, data, writing and production. The personal risks taken while performing the duties as well as the impact on society of the messages conveyed will also be evaluated.

CLOSING DATE
Applications must be submitted by e-mail by Friday, 30 May 2014 (23.59 CEST) to press@cei.int .
All supporting material has to be sent in digital form. The nominator and the nominee ensure the compatibility of the files with current IT systems. Therefore, universal file formats like PDF are preferred.

PAST AWARD RECIPIENTS
2008 Drago Hedl (Croatia)
2009 Besar Likmeta (Albania) – Special mention to Esad Hecimovic (Bosnia and Herzegovina) and Stefan Candea (Romania)
2010 Adrian Mogoş (Romania) – Special mention to Iryna Khalip (Belarus) and Lydia Pavlova (Bulgaria)
2011 Włodzmierz Kalicki (Poland) – Special investigative journalism diploma to Artan Hoxha (Albania), Dijana Subotički (Serbia) and to Matej Surcand / Blaz Zgaga (Slovenia)
2012 Matej Surc and Blaz Zgaga (Slovenia) – Special investigative diploma to Telnis Skuqi (Albania) and special mention to CIN Sarajevo
2013 Mahir Šahinović (Bosnia and Herzegovina) and Rosen Tsvetkov (Bulgaria) – Special mention to Investigative Reporting Project Italy (IRPI)
ORGANISING INSTITUTIONS
Central European Initiative – CEI
The CEI is the largest and oldest forum of regional cooperation in Central, Eastern and South Eastern Europe. The CEI is committed to supporting European integration through cooperation between and among its 18 Member States and with the European Union (EU), other interested public institutions or private and non-governmental organisations (NGOs), as well as international and regional organisations. In order to offer a solid contribution to European integration the CEI combines multilateral diplomacy and project management, both as donor and recipient, while also bridging European macro-regions. Cooperation in the field of media stands among CEI’s priorities. Initiatives are promoted to encourage experience sharing and awareness raising with the aim to endorse media pluralism, transparency and independence.
For more information: http://www.cei.int
South East Europe Media Organisation – SEEMO
The SEEMO, affiliate of IPI, is a regional non-governmental, non-profit network of editors, media executives and leading journalists from newspapers, magazines, radio and TV stations, news agencies and news media in South East and Central Europe. With its committees, the SEEMO aims to create a bridge between international media activities and the media developments in the region. One of SEEMO’s main activities is protecting press freedom by helping journalists and media outlets in South East and Central Europe. Over 60 percent of SEEMO’s press releases and letters of protest to governmental and other officials have had positive results. The SEEMO works in cooperation with the International Academy – International Media Center (IA-IMC) and the South East and Central Europe PR Organisation (SECEPRO).
For more information: http://www.seemo.org
Konrad Adenauer Stiftung – KAS
With 80 offices and projects in more than 100 countries worldwide, the KAS contributes to promoting democracy, the rule of law and social market economy. An essential part of this work is the promotion of free and independent media and the support of professional and ethical media coverage.
The Media Program South East Europe, established in 2007, is part of the global media programme of the KAS. It concentrates its efforts in this field in three main directions – education and trainings for journalists, who recognise their social, political, informational and watch-dog role; media policy and media ethics for an independent and multifaceted media landscape; and a professional and value oriented political communication serving for a better understanding between citizens, politicians and civil society.
For more information: http://www.kas.de/medien-europa/en/

Не, днес няма да си говорим за органични продукти, устойчива мода или как да пестим повече вода. Не че и тези теми не са важни, напротив. Но за да стигнем дотам, е добре първо да се погрижим за себе си - да бъдем зелени в буквалния, а не преносния смисъл. С други думи - ще си говорим за храните, които са зелени на цвят и защо трябва да ги добавим към ежедневието си.

Нова категория храни - зеленолистните

Но преди това нека първо разграничим основните категории храни - зеленчуци, плодове, зърнени, ядки и семена, месо и риба, млечни и яйца. Пропуснах ли нещо? Мисля, че да. Зеленолистните.

Новата категория храни, тази, за която ще си говорим често за в бъдеще, и затова реших, че е редно да я изнесем в отделна, самостоятелна категория. В нея ще влязат всички зеленчуци, билки и подправки, които са зелени на цвят и стават за ядене, като спанак, рукола, маруля, магданоз, мента, зелен лук и т.н.

А сега да видим и защо тези храни трябва да бъдат част от ежедневието ни, независимо дали искаме да отслабнем, да се оформим или просто да бъдем здрави.

Ползи от зеленолистните храни

Зеленолистните са изключително богати на хлорофил. През последните години са проведени редица изследвания с екстракт от хлорофил и е установено, че той е най-мощният антиоксидант или фитонутриент, познат на човечеството. Затова не е случайно, че сред най-полезните суперхрани са зелените.

Фитонутриентът хлорофил придава зеления цвят на растенията, а освен това притежава и силно изявено детоксикиращо и регенериращо въздействие върху черния дроб, спомага за заздравяване стените на храносмилателния тракт, помага при кожни проблеми и има противоракови свойства.

Всички зеленолистни зеленчуци са алкални и се грижат за поддържането на алкално-киселинния баланс в тялото, като ни помагат да бъдем здрави. Тревите съдържат и много вода, която пък се грижи да бъдем добре хидратирани и допринася за красива кожа и коса.

Листните зеленчуци са особено богати и на всички важни за организма витамини и минерали, с изключение на B12 (виж таблицата долу). Сред тях са калций, магнезий, фосфор, калий, манган, селен, както и витамините А, С, Е, К, фолиева киселина и много други.

Например, в 100 г магданоз се съдържат:

• 133 мг витамин С или 222% от дневните ви нужди,
• 8425 IU витамин А – 168% от дневните ви нужди,
• 1640 мкг витамин К или 2050% от дневните ви нужди!

В повечето зеленолистни присъстват всички 8 незаменими аминокиселини, затова те се водят завършен протеин.

Зеленолистните са нискокалорични! На практика в тях почти няма калории и са подходящи за всеки, по всяко време, независимо дали иска да отслабне, да е здрав или и двете. В 100 г спанак има едва 23 калории, а в 100 г маруля са само 15. Така една зелена салата от 200-300 г се превръща в най-нискокалоричното хранене за деня, при това в тези 200 г салата има всички необходими за организма ценни вещества.

Всички зеленолистни са с най-ниския възможен гликемичен товар за организма. Параметърът гликемичен товар показва ефекта от храната върху нивата на кръвната захар. Специалната разработка на Nutrition Data e ГЛ (откъдето е взета цифрата), базирана на оптималния гликемичен товар, който може да поеме здрав човек, и го фиксира на 100. Тоест комбинацията от всички хранения за деня не трябва да надвишава 100. В случая почти всички зеленолистни имат индекс 1. За сравнение 100 г бял хляб има гликемичен товар 50.

За да ви убедя колко са полезни за здравето и каква концентрация от ценни вещества има в листните зеленчуци, ще направя сравнение между едно най-обикновено зеленолистно, каквото е спанакът, и царицата на плодовете – ябълката. Сравнението е на базата на 100 г суров спанак и 100 г сурова ябълка по данни от nutritiondata.self.com. Виж го тук:

Зеленолистните са завършен протеин. Това не го очаквахте, нали? Истината е, че в повечето зеленолистни присъстват всички 8 незаменими аминокиселини, затова те се водят завършен протеин, за разлика от всички останали зеленчуци, където има само 7 от необходимите 8 аминокиселини.

Зеленолистните имат положителен IF рейтинг. IF рейтингът измерва фактора възпаление. Храните с положителен фактор, като спанака например, който е +258, се смятат за противовъзпалителни, а храните с отрицателен фактор, като ябълката, която е -18, се приемат за възпалителни. Тоест тези с отрицателен фактор могат да предизвикат възпаление в човешкия организъм.

Колкото по-голяма е цифрата, толкова с по-голямо внимание трябва да се подхожда към съответния продукт и винаги да се балансира с продукт с положителен фактор. Например 100 г бял хляб имат IF рейтинг -310, тоест силно възпалителен. А всички зеленолистни са с положителен IF рейтинг и действат противовъзпалително.

Възможни нежелани ефекти от консумацията на зеленолистни храни

Внимание! Всички зеленолистни са изключително богати на витамин К, който има способността да разрежда кръвта, затова ако приемате медикаменти за разреждане на кръвта – избягвайте ги. Също така избягвайте да ги ядете в суров вид, ако имате проблеми със стомашно-чревния тракт като гастрит, язва, колит и други подобни. Суровите храни са твърди и могат да раздразнят допълнително тракта.

На @muiiio

Ако от ученическите си години не сте се сблъсквали с граматическото понятие вид на глагола, сега ще припомня накратко, че той е свършен или несвършен и няма нищо общо нито с миналото свършено, нито с миналото несвършено време. При глаголите от свършен вид действието е цялостно, завършено, а при глаголите от несвършен вид – обратно, действието не е цялостно, не е завършено, например:

Всеки ден Х. намира за какво да измрънка (свършен вид).
Всеки ден Х. намира за какво да мрънка (несвършен вид).

С някои малки изключения, всеки български глагол има ясна характеристика по отношение на вида – или е свършен, или несвършен. Глаголите от чужд произход също придобиват такава характеристика, когато се включват в българската граматическа система: логна се (св.) – логвам се (несв.).

Има обаче една голяма група глаголи, които от доста време се съпротивяват и не искат да придобият определен вид. Това са глаголите, образувани с наставка -ира-или с нейния разширен вариант -изира-: планирам, визирам, организирам, декламирам, паркирам. Истински хибриди, водят се двойновидови и само нарушават стройната ни видова система. В граматиките пише, че в конкретен контекст всеки от тях получава видова характеристика, но в действителност езикът си иска своето – глаголите да имат определен вид сами по себе си, а не да се разчита на контекста, за да се прояви видът им.

Затова към глаголите започват да се прикачват представки, които моментално ги превръщат в свършени: декламирам – издекламирам, групирам – сгрупирам, магнетизирам – намагнетизирам. Напоследък често чувам от водещите по радиото и телевизията: Моля да изкоментирате еди-какво си.

Разбира се, действия има и в другата посока – образуване на несвършени глаголи с наставката -ва-: паркирам – паркирвам, лакирам – лакирвам, програмирам – програмирвам, номинирам – номинирвам. Съпротивата срещу тях е доста силна, по-силна, отколкото срещу новообразуваните глаголи с представки от типа на изкоментирам, изконтролирам, които лека-полека започват да се промъкват в така наречената публична реч.

Няма как да се спре множенето на тези глаголи – и свършените, и несвършените, които вече имат ясен показател за вид (съответно представка или наставка). В един момент натискът върху книжовния език ще се окаже силен и той вероятно ще ги приеме. За мен лично по-интересен е въпросът защо процесът дълго време беше сравнително плах и бавен.

09:00 ам. Ден последен в Иран. Връщаме се с нощния автобус от Исфахан (2 лв.) пак в Шираз, откъдето ще излетим вечерта обратно до Истанбул с ТА(200 лв). Един душ и оставяме раниците си. В хотела беше пристигнала шумна група от 20 американски туристи, която беше наела цял 40 местен автобус да обикалят из Шираз. Попитах ги дали можем да се включим в тяхната група. Nо – рязко ми отговори шефа им. Може би освен официалната туристическа цел имаха и друга секретна. Тогава на помощ се притече Лейла от рецепцията, която ни насочи към близката начална спирка на градския автобус (20 ст.) до историческата персийска градина Ерам Eram Garden (Bagh-e-eram) (Райска градина).

Слязохме на третата спирка и вървяхме още 200 м покрай оградата докато стигнем до входа и касата. Билетът е 40 000 риала, но ЦРУ работи непрестанно, за да осигури изгоден обменен курс за туристите. Някога (1879), градината е служила като резиденция на Мирза Ибрахим хан, богат търговец и близък на шаха. Днес тя е Ботаническа градина към Ширазкия университет. Явно, Аятолахът е взел от нашия опит с двореца в Балчик:).

Туристите могат да следват безбройните малки изкуствени канали.

Да шляпаш из водата е позволено само на малките принцове и принцеси.

Гостите могат да се наслаждават на цветните лехи,

и омайните аромати или да опитат,

(Loquat) Eriobotrya japonica или нещо с вкус на дива круша/мушмула.

Горе вляво на фронтона е иранския герб –лъв със сабя пред изгряващо слънце.

Горките ирански ученички те са в черни униформи и трябва да се крият от палещите лъчи на майското слънце.

Дворецът Кхавам- Qavam House има 32 стаи.

Водното огледало пред двореца, реставриран от бившия шах Пахлави.

Не можахме да влезем вътре, защото там снимаха филм.

На плочките по стените са изписани стиховете на Хафез.

Някога така слугите са посрещали гостите в чайната.

Една красива персийка сякаш излязла от приказките за хиляда и една нощ.

Разбира се познахте, това е розово фалоде. КЕФ!!!

Персийски натюрморт:)

Можеш да споделиш тези прекрасни мигове и

да ги запечатиш в семейната памет на фотоапарата.

Палми с вкусни фурми и портокалови дръвчета има в този рай.

Сред уханието на розите бавно можеш да се наслаждаваш на фалодето.

Също като поета суфи Саадив неговата розова градина (Гюлестан).
Той е роден под името Абу през 1181 в Шираз, но останал сирак взел името на своя ментор шейх Саади. Но след нападението на монголците, той започва да се скита (също като другия велик поет Руми) из Близкия изток. 14 пъти е бил в Мека, за кратко става огнепоклонник в Индия, работи като мулла в джамийте на Дамаск и Баалбек, бил е отшелник в пустинята край Йерусалим. Там е пленен от кръстоносците и окован заставен да рие окопи пред стените на Триполи. Един негов почитател от Алепо го откупил и оженил за своята дъщеря, грозна и мърмореща. Но той дълго не издържал и избягал в Северна Африка, после дервиш в Мала Азия. Накрая в 1256 се върнал в Шираз под покровителството на Абу –Бекр, сина на покойния Саади и заживял в крайградски манастир до края на живота си в 1291.

Попитахме една двойка като излизахме, как можем да стигнем до мавзолея на Саади. Те ни поканиха в тяхната кола и ни отведоха там чак до източния край на града на булевард Бостан. Поискахме да платим, но те отказаха. Благодарихме и за спомен им подарихме една монета с образа на Св. Иван Рилски.

Няма по-подходящи думи за поета от тези, изписани на вратата, водеща към градината, където е гробницата му: “Земята, в която е погребан Саади, излъчва аромат на любов”..

Там се засякохме с братята американци. Техният гид спомена, че на входа на щаб квартирата на ООН в Ню Йорк има следния надпис на Саади:
,,Човечеството, това е един организъм и ако заболее един орган – един народ, то болни ще бъдат всички”.
Не ми се стори иранския народ да е болен по време на нашето пътуване.
Думи без доказателства –това е прах, казва още Саади. Затова е моят пътепис със снимки за вас.

Няма дума, че мавзолеят на Саади изглежда по-величествено (по сталински) въпреки че издигнат от същия френски архитект през 1952.

Но ако излезеш извън мраморната зала, където е гроба на поета,

навън в градината с обилието на цъфтящи дървета и храсти и семействата с малки деца, които се пръскат с вода, то ти става просто весело. И ти става ясно ,че тук почива поет, а не държавен глава. Всяка година на 21 април (когато е рождения ден за някои европейци на Ленин и Хитлер) Иран отбелязва деня на Саади с научна конференция.

Скрити под дебелата сянка на кипарисите, наблюдавахме как хората се редяха на опашка за да измият очите от лековития извор на Саади и да хвърлят монетка в езерцето.

Продължихме пеша към хотела и жадни се спряхме за да си налеем ледена вода от автомата.

Подарихме на сладкия малък принц на Персия пликче с бонбонки и си взехме довиждане. Съгласен съм със Саади, който казва, че гостът забравя за родината си, когато е в Шираз през май. Е и на нас не ни се тръгваше за Булгаристан. Но все пак пристигнахме 3 часа преди полета. В кафето забелязахме една заключена витрина с изложени малки и големи шишенца с шафран. Беше ни останала една пачка риали и помолихме да си купим едно шишенце за спомен. Но не ни разбраха, докато не се приближи една жена и помоли учтиво на фарси да отключат витрината. Тази американка от персийски произход даже ни услужи с малко риали, за да можем да купим по голямо шишенце. Неочаквано я извикаха по радиоуредбата за проверка. Няма страшно- проверяват багажа за хашиш ,тя ни информира като се върна. Дойде и нашият ред. Митничарят внимателно измъкна един прозрачен плик с бяло вещество от раницата ми и го показа въпросително на колегата си.??? Сърцето ми трепна но бързо отговорих, че това е подарък от Лейла. Познахте-бяло оризово фиде за фалоде… и аз благодарих на Господ, че имахме късмет да срещнем такива приятели в Шираз през май 2011.

Бен Афлек преминава иранската граница в ARGO за да грабне Оскара.
P.S. Като се върнах гледах холивудския трилър ARGO и си казах,че ако го бях гледал предварително никога не бих посмял да отида в Иран. Но оттогава милиони туристи са убедени,че настоящата иранска действителност е много различна от показаната умела американска пропаганда във филма.

Но запазих възхищението от друг американски филм, защото срещнах красиви и благородни иранци като в ,,Принцът на Персия”( Prince of Persia).
Навремето комунистическата пропаганда ме беше убедила, че американската Кока-Кола е алкохолна. Когато видях за пръв път в Югославия надписа:,,Пейте Кока Кола!”:) помолих баща си да ми купи една. Опитах, имаше дъх на лекарство и се оригнах като каубой. Пардон Саади!

Умен ли си или глупав, велик ли си или малък, ние не знаем, докато не кажеш нещо. С какво може да се сравни езика в устата на човек? Това е ключ за съкровищница. Когато вратата е заключена никой не може да знае какво има там: драгоценни камъни или само ненужни стъкълца.

Автор:инж. Цветан Димитров, 2014
Снимки:Цветан Димитров

Драга ми Силве,
Нямам представа откъде и как ми намери скайпа, при положение, че родната ми страна в него е Танзания, а родния град Занзибар сити. Нямам представа съзнателно или неволно ми изпрати това. Нямам представа защо след като си силвето, юзърнейма ти е iveto1117. Нямам представа дали сърцераздирателната ти история е скам или истина. Но и пет пари не давам. И сега ще ти обясня защо това е така. Нещо повече. За да осмисля казаното, ще направя смелото предположение, че историята ти е реална и на базата на това ще ти кажа защо не се прави така, както ти направи. За да можеш, ако пак ти се налага да подхождаш към хора, да го направиш правилно.

На скрийншота виждаш едни шарени лайсни. Казват се хийт мап. Не знам дали знаеш, като фризьорка едва ли, затова ти обяснявам набързо. Хийт мапа измерва интерес, интеракции, такива неща. Червеното значи висока активност или интерес, лилавото е лед. Както виждаш, моят хийт мап започва с жълто. Защо това е така. Защото първото нещо, което виждам от теб след известно чакане на отговора на въпроса “Познаваме ли се?”, е стена от текст три екрана дълга (между другото, много достоверно – човек би останал с впечатлението, че го пишеш в момента; язък само). Доста охлаждащо. Но нека минем по-нататък. След параграфа с техническите ти характеристики, който дори не знам защо си го включила, стигнах до наченките на историята ти като от вестник Лична драма, където рязко охладнях. Както виждаш, лайсните там изчезват и се появяват чак към края. Това е така, защото дори не си дадох зор да чета какво пишеш, а директно поисках да разбера какво точно желаеш, макар че вече го знаех. Всеки идиот би го разбрал. Започнах да чета от там, където погледът ми се спря върху конкретна сума и четох до там, където желаеш хората да ти пращат пари в плик до поискване в централна поща. За всеки случай прочетох и последното ти изречение. После отебах всичко и те блокирах.

Силве, работата е там, че на всички ни е писнало на половите органи да ни искат пари. На мен ми е писнало особено много. Когато се опитват да ми играят по емоциите обаче, ме избива на агресия и садизъм. И тук идва съвет номер едно: не всички сме титани на мисълта. Ония, на които им се случват истории като твоята, обикновено са в лилавия сектор на айкю хийт мапа, ако ме разбираш. Но всички познаваме малко по-вещи от нас хора в дадена област. Хора, които могат да ни помогнат с най-различни неща. Да ни помогнат с текста, с обръщението, с представянето на каузата ни, намирането на съмишленици. Живеем в много хубави времена от тази гледна точка – всяко нещо може да бъде популяризирано и нещо повече – проверено като legit. Ти обаче избираш така удобния за миндилите начин – анонимността на скайпа. Анонимност относително, нали, понеже а не съм се наканил, а не съм задълбал и намерил коя си, що си. Говоря в женски род и казах, че приемам легендата ти за истинска, но всъщност дълбокото ми убеждение е, че с гнусен мангасар с някакви скрити художествени таланти.

Освен достоверното поднасяне на информацията обаче, има един друг основен чалъм когато се опитваш да привличаш хора на своя страна. Фактора “на кой как му минава деня и за какво си мисли в момента”. И повярвай ми, това е убер важно и дори на човека каузата ти да му е симпатична, в момента може да го мъчи синузит, или пък тежка диария, или просто тъпата му жена да му е вдигнала скандал за някаква си тяхна тъпа битова хуйня, и същия този човечец, който иначе би ти обърнал внимание и би те подкрепил, точно в тоя момент да ти тегли путките майни без много да мисли. Лош тайминг, нищо повече. Затова, драга ми Силве, не ползваш скайп и разни такива, а, както вече казах, други, legit методи (фейсбук страница примерно), които позволяват на човека, когато раздразнението му мине, да се върне, да прегледа нещата на читава глава, да те види ти коя си, що си, и вече с желание да ти помогне.

За твое мега голямо нещастие, само 30 минути преди да ми изпратиш този текст, на улицата се случи нещо много интересно. Нека ти разкажа. Срещнах от ония хора с папките и картичките, дето също искат пари, за да помагат на някакви дечица. Трима бяха. Единия се опита да ми подаде картичка, казах му мерси. Докато подминавах обаче, чух как двамата други си говореха, че вървяло “слабо”, а единия тръгна нанякъде. След малко се върнах по същия път и същия този, който беше тръгнал нанякъде, не просто опита да ми връчи картичка, а направо ми се навря в лицето.

Начи, казвам ти на теб, но е добре да се знае от всички мангасари – кийп йор факин дистанс, че ме хващат лудите!

Понеже вече бях мега на обороти и си представях как ей са стана боя, ако втори път ме таковат, ми беше много трудно да запазя хладнокръвие и да не го попитам “Вие защо сте още живи, бе”. Той, естествено, не очакваше такава реакция, затова помисли малко и извади от гъза си някъде зад мен “Защото Господ ни позволява”. Което е някакъв тотален екзистенциално-вселенски парадокс, разбираш ли ме? Как може да има Господ, който е благ, куул и там каквото е, и едновременно с това такива като вас? Пардон, като тях, за теб казахме, че правя смелото предположение, че ти е истинска драмата. Но, виждаш ли, уцелваш ама мега неподходящ момент да ме занимаваш с проблемите си и най-вече, да ми искаш пари. Затова пази дълбоко в ума и сърцето си съветът ми да осигуряваш на хората възможност да се върнат към каузата ти в едно по-добро за тях (а съответно и за теб) време.

Като споменах горното, то има още един смисъл. Аз съм човек взискателен и на моменти параноичен. И тъй като всеки ден от няколко месеца насам вървя по един и същи маршрут, но едва в този ден видях появилите се там “хора” с картички и папки, намирам за доста странно съвпадението, че и ти реши да пишеш именно в този ден. Аз в случайности не вярвам, Силве. Вярвам, че всички червеи изпълзяват заедно. Което, разбира се, може отново да е много лош тайминг за теб. Шит, гърл, не ти върви.

Другото, което ме учудва, е че нямаш микрофон. Камера, хайде, ще те разбера. Аз самият нямам на десктопа си. Виж, всеки лаптоп в последните много години има такава. Има и вграден микрофон. Ми телефоните? Същата работа. Хайде, приемаме, че нямаш лаптоп и съвременен телефон. Нормално, при такава тежка житейско-битова картина, не е учудващо. Обаче, Силве, извинявай, един микрофон е 2 лв в магазина. Искаш пари от хората, пращаш им фермани, обясняваш им как можеш да разсееш съмненията им с документи и снимки, но моментално след това слагаш бариера. Моето момиче, така не става. Като се опитваш да събираш пари за живота на детето си, не само ще пращаш документи, ще отговаряш на въпроси и ще обясняваш на хората, ами и циците си по скайп ще показваш, ако трябва. Защото в крайна сметка, нека те попитам – колко струва за теб живота на детето ти? Ми нека ти отговоря като родител. Повече от всичко друго на света. Повече от твоя. И със сигурност повече отколкото струва един микрофон. И ако историята ти е оная, за която се опитвша да я пробуташ, ще намериш начин да намериш камера и микрофон, за да докажеш на всички, че не си гнусния мангасар, който такива като мен смятат, че си.

Не ме разбирай погрешно, драга Силве. Сърцето ми се къса от несправедливостите по света. А не съм видял просеща бабичка, а не съм й дал и последните си два лева. Но вътрешно изпитвам такъв бяс към хора, които се опитват да мародерстват за лична облага, докато други имат истинска нужда от помощ, че ако имаше едно лесно, одма щях да организирам прочистването на земята от всички такива по особено бърз и ефикасен начин.

п.с.и па а научете се да пишете на родния си език, да ви еба майката!

Идва лятото – по моторите! Днес започваме едно мотоцикленто пътешествие и Съединените щати. Димитър ще ни води до Блек хилс, Южна Дакота. Е, днес ще стигнем само до Айова, може би за да разберем, че Щатите са огрооомна равна страна ;) 

Приятно четене и да знаете, че накрая ще се припитваме кои са щатите и техните столици!

На мотор из Щатите

От Чикаго до Блек Хилс, Южна Дакота и обратно

част първа

От Чикаго към Айова

Събота, 22 Юли, 7:00сутринта.

След няколкодневни приготовления и вълнения най-сетне се метнах на мотора и тръгнах към Веско. Планът беше да го взема и след това да се съберем с останалите у Стоян, за да пием по кафе и в пълен състав да поемем към Южна Дакота.

Чакаха ни около 1000мили, които трябваше да минем за 3дни – по 300и няколко на ден. Нямахме планове къде ще спим по пътя, но предположихме, че ще има достатъчно къмпинги и не направихме резервации.

Веско ме чакаше готов и тръгнаме веднага. След 10-15мин каране, обаче се наложи да се върнем обратно за неговият портфейл . Половин час по-късно вече бяхме у Стоян. Там ни чакаше останалата част от групата -  пиеха кафе, ядяха кроасани и в никакъв случай не бързаха да тръгнат.

След още 45мин суетене най-сетне тръгнахме. Бяхме решили да не караме по магистралите, а да хванем път 20, който държи само на запад в продължение на 700-800мили.

Групата се състоеше от 6човека. С изключение на Павката, който беше ново попълнение, всички бяхме карали и други години, така, че си знаехме спатиите и не трябваше да има изненади.

Стоян

Пепи

Павката

Веско

Ванката

И аз

Карахме през сравнително слабо населени райони, с малко движение, прекрасно време, слънце – около 25градуса С.

След около 150мили цивилизацията свърши и започнаха безкрйни полета с царевица. Спирахме през около 100мили за бензин, почивка и лафче.

По пътя не се случваше абсолютно нищо – безкрайни царевични ниви, много слабо движение, прекрасен път, прав като конец.

Разрешената скорост беше 70мили/час,а ние се движехме с около 85и на моменти се улавях, че карам дори с над 95-100.

Тъкмо ми стана скучно и бе решено да се спи в

Pine Lake State Park, някъде в нищото, базиран в Iowa

Отбихме се и след около 10мили се озовахме в къмпинга.

Първото ми впечатление беше, че е пренаселен – прекалено много кемпъри, деца с колела, „ред неци” с бири се разхождаха насам, натам.

Спряхме пред  ОФИСА, което трябваше да е мястото за регистрация,но за наша изненада на мястото имаше само един цилиндър, а върху него, кутия с пликове. Върху плик се попълва името, номера на колата/мотора, номер на къмпинг място, слагат се парите и се пуска в цилиндъра, който играе роля на пощенска кутия.

Ние платихме за 2места общо 22$.

Носехме кебапчета, домати, краставици и пиене. Стоян, Пепи и Ванката разтовариха и заминаха към първото село за дърва, лед, бира и вода.

Останалите започнахме да опъваме катуна.

Времето беше доста топло. Аз се радвах, че съм тръгнал с летния екип, за което само след 2  дни щях горчиво да съжалявам. Скоро всички се събрахме, опънахме палатките, наляхме чашите и запалихме скарата.

Към 11се появи един горски и започна да обяснява, чене можем да пием твърд алкохол. Настана лек спор на висок глас, но като забелязахме, че от половинката Джони е останал само един пръст му я дадохме с уговорката да ни я върне на сутринта… без да го пие

Очаквайте продължението

Автор: Димитър Г.Иванов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с САЩ - Общо – на картата:

САЩ - Общо

Още пътеписи от близки места:

1. Към Аляска с мотор (20 и 21 ден): Обратно към Канада
2. Америка: съвети за пътуване и почивка в Щатите
3. Из Щатите надлъж и шир (1): Каньоните на Юта
4. Из Щатите надлъж и нашир (4): Калифорния и Сан Франциско
5. Из националните паркове на Щатите (2): Glacier National Park и Скалистите планини
6. Из Новия свят – една бригадирка в Щатите :)
7. Из Щатите надлъж и нашир (3): Холивуд и другата Калифорния
8. Из Щатите надлъж и нашир (2): Каньони и Лас Вегас
9. South East Asia или до там и обратно (4): Куала Лумпур и обратно в Банкок
10. Из националните паркове на Щатите (1): Grand Teton и Йелоустоун
11. Из Щатите надлъж и нашир (5): Йосемити, езерото Тахо и езеро Моно
12. Из Щатите надлъж и нашир (6): От Чикаго през Ниагара до Ню Йорк