Никога повече няма да ползва WYSIWYG редактор, за да си пиша презентациите.

(tldr – може да видите какво ползвам в githubи да си го нагласяте по ваш вкус)

Преди rogueconf бях решил, че повече не ми се занимава с libreoffice и кривото писане на лекции, та с малко търсене в google и съвети от хора открих pandoc, който се оказа доста удобен инструмент – от markdown генерира pdf презентации (и reveal.js и други такива бози), като сгъва markdown-а до latex, и от него прави pdf чрез beamer модула. Пример за това може да се види в лекциятами от rouge2014.

Аз обаче имам навика да пиша и текста на самата лекция, освен презентацията, т.е. процесът ми е “бележки, презентация, текст, и после редактиране на последните две докато стават за нещо”. Дразнеше ме идеята, че трябва да редактирам два файла и че не мога да свържа добре нещата, защото обичам после и да блогна текста.

В крайна сметка стигнах до setup-а от github repo-то горе, който изглежда по следния начин:
В един .pandoc файл си пиша презентацията, и след всеки slide – текстът, в html коментар (който pandoc-а игнорира);
Чрез Makefile (щото съм мързел) от .pandoc файла генерирам:
презентация (с разни параметри, които ще разкажа);
бележки (реално текстът на .pandoc файла, подреден чрез a2ps така, че да се събира добре на landscape A4 листи);
blog post, който казва номер на slide, заглавие и след това текста от коментара (което се прави чрез тъп php скрипт, който си написах).

(едно от големите удобства на makefile и т.н. е, че може да си отворите презентацията с evince, при всяка промяна на файл да пускате make и той автоматично ще reload-не файла, така че да си виждате промените)

За да генерирам презентацията, както аз искам (т.е. какво може лесно да пипнете по кода горе) са правени следните неща:

–slide-level 2 – на колко “нива” са ви slide-овете. Примерната презентация е на 2, тази за pCloud api-тое на 3, като май 3 е идеално за нормално 40-минутна презентация и изглежда много добре с тая тема (Warsaw), понеже така отгоре се виждат секцията и под-секцията. Мисля, че май първо видях Харалд Велте да ползва нещо такова и бая ми хареса, но не бях мислил как го прави.

–template beamer.my – наложи се да пипна стандартния beamer template, щото по default не изкарваше кирилица (за pCloud-ската го използвах и да сложа логото в нея, което беше бая куц процес). Също така там има едно място, в което може да махнете да показва slide-ове за тези, които не са от най-долното ниво (т.е. в примерната презентация да няма “проблемът”, “решението” и “примери”).

-V colortheme:krok – има beamercolorthemekrok.sty в директорията, което е crane color theme от beamer-а, само че със сменени цветове (при мен зелено, в pcloud API-то – странно синьо).

Разбира се, може да си изберете и други теми, на този сайтима матрица с комбинациите от тема и тема за цветовете (темите за шрифтовете са малко и май default-а е ок).

Цялото нещо си има и проблеми – добавянето на лого беше супер мъчително (и стана със странен hack, в който не ми се навлиза), да се влияе на шрифтовете от markdown-а до latex-а е малко сложно, и има някакви странности (например, като сложех коментар веднага след заглавния slide, ми добавяше един празен). Също така ако не знаете latex (като мен) може да ви е доста криво да си правите някакви custom неща, но па google е добър приятел и даже в stackoverflow им texexchange, където хората редовно си задават такива въпроси и може да намерите нещо полезно.

През септември месец в София предстои да видим един нов и обещаващ филмов фестивал. Срещи на младото европейско киноси поставя за цел да укрепи присъствието на кино в България, да насърчи младите творци, както и да положи основите на професионални контакти и бъдещи сътрудничества.

Филмовата програма е съставена от европейски филми, като е наблегнато на младото френско кино. Освен многобройните прожекции обаче, фестивалът ще предложи също и уъркшопи, срещи с режисьорите, дебати. Към инициативата са предвидени и Дни на българското кино в Париж, където през ноември ще бъдат представени филми на млади български автори. Организатори са четири момичета – две българки и две французойки – чийто ентусиазъм и любов към киното гарантират една приятна и творческа атмосфера.

Въпреки че провеждането му след няколко месеца вече се счита за сигурно, към момента фестивалът все още е в етап на набиране на средства. Това става посредством популярната платформа KissKissBankBank. Ако искаш да помогнеш, можеш да го направиш на адрес http://www.kisskissbankbank.com/en/projects/rencontres-du-jeune-cinema-europeen–2, или просто да споделиш линка към кампанията с приятели.

А за повече информация и за да си в крак със случващото се – https://www.facebook.com/rencontresdujeunecinemaeuropeen

Дали Хотелът на Димо е първият хотел във Варвара не зная. Но той съществува още от времето, когато селото нямаше ни църква, ни кметство. Преди години във Варвара летуваха предимно студенти от Художествената академия, аниматори, артисти – спяха в квартири и бунгала и малцина имаха честта да се доберат до няколкото стаи на Хотела. След това българи, живеещи у нас и по света закупиха парцели и започнаха да строят. Но с вкус и мярка. Даже неколцина от тях станаха инициатори за строежа на църква. Събираха средства, организираха благотворителни концерти, мъкнеха камъни, изработваха витражи, рисуваха стенописи и икони… Варварчани взеха присърце тази инициатива и днес църквата вече краси центъра.

Селото също се разрасна, бутнаха съборетините, построиха кметство. Чисто и спретнато е, има магазинчета, заведения… Но най-важното – не е презастроено и зеленината е навсякъде.

Но думата ми беше за Хотела на Димо. И той растеше – всяка година се появяваше по нещо ново. Нови стаи, нови разширения на ресторанта, ново обзавеждане. Но едно нещо не се промени – атмосферата. Влизайки там, ти не си „клиентела“, ти си гост, приятел, сътрапезник.

Ако влезнете в самия хотел, първото нещо, което грабва погледа, е библиотеката. По стените на стълбището се вият полици с най-разнообразни книги – от тежка класика, през философски трактати, съвременна поезия и проза, та се стигне до фентъзи, кримки и трилъри. Каквото ти душа иска.

Книгите са си на Димо, но и летуващите приятели оставят по нещо. Бас държа, че някои си и вземат, но утехата е – все пак отива в четящи хора.

Стаите нямат номерация, а рисунки по вратите – риба, рапан, мида. Гледката от моя балкон на последния етаж беше невероятна – сутрин виждаш как слънцето изгрява, а вечер – обагреното с червено небе на залеза.

Отляво море, отдясно Странджа, а лястовиците пикират и чуруликат. Можеш да чуеш и тракането на клюна на щъркела, и бухането на кукувицата, и гракането на гларусите. Само ти трябва да се излегнеш на стола и да отвориш очи и уши. И душа.

Освен с книги в хотела е пълно и с картини. Струва ми се, че всеки художник, минал през Варвара, е оставил по нещо свое. Разнообразни, разностилни, разнородни, но обединени те съставят една неповторима атмосфера.

Всъщност всичко в Хотела е премислено и създадено да носи удобство и радост. И тежките дървени маси и пейки, постлани с тъкани черги, и вратата, изработена от изхвърлени от морето клони,

и колелото от каруца, което вече е полилей,

и кошовете-лампи, и…, и…, и…

За кухнята няма да ви говоря. Вкусно! Просто вкусно! Ядат ви се домашни мекици със странджански мед за закуска? Готвено за обяд? Риба – пържена, пушена, панирана, маринована? Домашно вино или ракия? Или узо и уиски? Бира – мъжете знаят защо, но и жените също – имаше пилзен. Пожелайте си и заповядайте.

За спортуващите също има по нещо – долу е фитнесът, а най-новото, което Димо е направил със свои средства, е игрището срещу хотела – с малки вратички за футбол или с мрежа за тенис (а може би и волейбол?).

Още много неща могат да се разкажат, а се получи по-дълго отколкото го мислех.

Едва ли Димо се нуждае от реклама, но добра дума никога не е излишна.

А Варвара? Варвара все още е зелена и гостоприемна, морето е все още чисто и ни чака.

На добър час!

P.S. Хей, да не помислите, че всичко е идеално. Винаги има капка катран, но това е друга тема. Хубавото преобладава. Ех, защо на повече места не е така!

За да гушнат застраховката живот на майка алхоличка, двойка зверски оскотели баща и син, Томас Чърч(Отбивки) и Емил Хирш(Into The Wild), намират Джо, изпълнител на мокри поръчки, отгоре на всичко, с детективска значка. Рафиниран до козирката на каубойската си шапка психопат, не без доза кокетство, Матю Маконъхи(ледено прецизен) се навива, стига авансът му да включва девствената сестра на Хирш Доти, лунатичка. Подхлъзването идва от Джина Гершон(всеотдайна, оперетно свадлива и гримирана), жена на Томас Чърч, чийто любовник е такъв и на поръчаната жертва. Камерната група подчовеци разиграват трагикомичен театър от низки страсти, дяволски добре подплътен от литературен, харолд пинтъровски абсурд.

Killer Joe, е направен по дълго играната на Бродуей пиеса на Трейси Летс, автор на драматургични хитове като Bug (отново с Уилям Фридкин) и August: Osage County. Опцията седем пъти седмично да играе бруталната сцена с пилешката кълка отказва Джина Гершон от пиесата, където е била поканена, но пък казва “да” на Фридкин. Провокативен с мрачната си диагноза за човека в периферията, Killer Joeе на ръба на черната гротеска. Спасява го контролираното внимание към битовия детайл, към почти канибалската психика на замесените, незнаеща скрупули.

Спомняте ли си онзи невероятен филм с Карл Сейгън, който разпалваше пожар във въображението? Когато го даваха за пръв път по телевизията, пропусках всичко друго, за да го гледам. Пропусках уроци и срещи, за да се понеса нанякъде заедно с този невероятен водач из вселената. Насред космоса, или човешкото тяло, или митологията, или историята на познанието…

Всяка от тринадесетте серии поотделно ми е дала повече, отколкото която и да е година на обучението ми. Не само знание, а и вдъхновение. Полет не само на мисълта, а и на въображението. Ако Нютон или Айнщайн бяха гении на познанието, Сейгън беше гений на това да привлече умовете към него. (Освен че беше един от най-великите астрономи на 20 век – това е дреболия в сравнение с другото.) Ако трябва да припомня един стар израз, той не пълнеше умовете на зрителите като кофи – той ги запалваше като факли. Възхищавам му се и се прекланям пред него.

Има защо. Филмът е спечелил куп награди и до момента продължава да е най-гледаната телевизионна серия, произведена някога от PBS. (В продължение на 10 години беше и най-гледаната в САЩ телевизионна серия въобще.) Официално са го гледали над 500 милиона души; реалният брой вероятно е няколко пъти по толкова (някои от тях – сигурно по доста пъти). Нямам представа колко ли деца и тинейджъри са били запалени от него да станат учени, или дори просто да знаят за света, Вселената и живота повече. Заради това и приносът му към напредъка на човечеството вероятно може да бъде сравняван единствено с този на десетината най-велики научни трудове в историята – количеството наука, познание и добро, сътворени от увлечените от него хора, надали има как да бъдат измерени.

(Ако се учудвате на какво е вдъхновил лично мен – на повече, отколкото мога да изброя. Научната фантастика вече беше отворила очите ми за много от нещата, които ме вълнуват и до днес, но „Космос“ затвърди това влечение. Ако все пак настоявате за пример – ето ви.)

На какво се дължи този невероятен успех, от който броят на привлечените зрители е една съвсем малка част? Може би на невероятните му за времето си ефекти – той беше научният еквивалент на „Звездни войни“. Може би на изумителния сценарий, написан от Сейгън в сътрудничество с жена му Ан Драйън – писателка, сценаристка и общественичка – и със Стивън Соутър, друг от най-известните астрономи на нашето време… Може би на невероятната музика на Вангелис. Но може би най-много на невероятната лична харизма на Сейгън. На онова излъчване, по което познаваш веднага изключителния и невероятен човек.

Уви, изгубихме Сейгън на 62-годишна възраст. Мисля, че това е една от големите загуби на света в края на 20 век… Но създаденото от него продължава да разпалва умове. Ако не сте гледали „Космос“, намерете го отнякъде и го гледайте, непременно. И ако не се почувствате възхитени деца, значи сте оперирани от умението да бъдете такива.

Защо подхващам темата ли?

Когато преди около година за пръв път чух, че National Geographic Channel готви нов подобен филм, бях силно скептичен. Ударната сила на „Космос“ беше страховита – каквото и да е подобие рискуваше да е просто тъжна пародия… И затова бях толкова изненадан, когато гледах първите две серии от „Космос: Една одисея във времепространството“. Мрачните ми прогнози бяха опровергани.

Не е твърде чудно. Уви, Сейгън вече не е сред нас, но сценарият на новия филм е на останалите от оригиналния екип – Ан Драйън и Стивън Соутър. Драйън освен другото е съавторка в някои от книгите на Сейгън, отговаряла е за подборката на музиката, изпратена с „Вояджър“-ите (и на нея дължим космическия полет на песента на Валя Балканска), носителка е на наградата на Ричард Докинс за 2004 г., и е съосновател на Cosmos Studios, член на фондацията „Карл Сейгън“ и т.н. Тоест, въобще не е коя да е. Точно същото важи и за Стивън Соутър – автор и създател на някои от дефинициите, които буквално промениха астрономията през последните 20 години… Ако някой може да напише нещо, сравнимо с оригиналния продукт на Сейгън, това са те.

Останалата част от екипа не отстъпва на сценаристите. Екзекутивни продуценти са Ан Драйън и Сет МакФарлейн, режисьор – Бранън Брага. Аниматорите… не запомних имената им, но са невероятни. Същото важи за визуалните ефекти, пипнати с комбинацията от майсторство и увлекателност от предишния „Космос“, но с нивото на технологиите от 2014 г. Музиката този път е на един от другите големи съвременни филмови композитори – Алан Силвестри – и също е за мен шедьовър, достоен за такъв филм. И не на последно място, водещият Нийл деГрас Тайсън, астрофизик и колега на Соутър. Харизмата му не отстъпва с много на тази на Сейгън, умението му да поднесе нещата – също. Достойна замяна е.

Все още не са излъчени всички серии, затова не зная на какво ще са посветени. Дали предимно на астрономията, както беше оригиналът, или на по-широк спектър неща? Може би второто. Ако първата серия беше посветена на Космоса и астрономията, втората е на биологията и възникването на живота. Третата е посветена на пътя на познанието в нашия свят – как то измества страха и незнанието… Останалите също имат своите теми, всяка от тях. Ако новите серии отстъпват на старите по „новост“ и „ефектност“ и им липсва Сейгън, то ширината на фронта им е още по-добра. Накратко, заключението ми е – достойно продължение са на старите.

И препоръката ми е – гледайте ги. Намерете си отнякъде каквото сте пропуснали и изгледайте и него. И – уви, ще се повторя – ако не се почувствате възхитени деца, значи имате нужда от такива филми дори повече от тези, които го умеят. Да ви го припомни. И да ви подсети, че човек е жив, докато расте, учи и се променя.

Създаването на познаваемост за обществени въпроси често не е лесна или секси задача. Затова и агенциите, които се занимават с подобни проекти, печелят пълните ми адмирации. Има обаче някои въпроси, които по-често виждам решени креативно и един от тях със сигурност е този за тютюнопушенето. Не знам защо, но от здравните проблеми, този е интерпретиран редовно по добри начини. Последният, който си спомням, бяха децата искащи цигарина Ogilvy&Mather. Днес ви представям още един добър социален експеримент.

Американска асоциация срещу тютюнопушенето иска да покаже на младите хора, че навикът е вреден. За да спечелиш вниманието на някого по толкова неприятен въпрос, трябва да разтърсиш из основи неговата пирамида на Маслоу. А малко неща са по-важни за хората под 26 от това да са атрактивни за отсрещния пол. Затова организацията ASH се обръща към платформата за запознаства Tinder (отчетохте ли иронията в имената?) Създадени са два идентични профила на едно и също момиче, с еднакви настройки, но с една разлика:

Какво следва можете да видите във видеото по-долу, но щом кампанията е публикувана, резултатът вероятно ви е ясен – профилът на девойката без цигара се харесва много повече:

В кампаниятадразни това, че всички снимки в единия профил са с цигара. Естествено, това показва доста голяма пробойна в предполагаемия характер на момичето. Вероятно ако профилната снимка беше такава с фас, но част от снимките в профила бяха “нормални”, разлика отново щеше да има. И въпреки това, идеята е интересна и показва познаване на целевата група – всички, до 26 или не, искаме да бъдем харесвани.

Постът Секси ли е пушенето?е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Снегът, къде се появява снегът? – питаш ме.
В нощта – отговарям, – винаги в нощта,
която ние не виждаме.
А къде изчезва?
В нощта, винаги в нощта,
от която се страхуваме.

Стихотворението е част от книгата с поезия на Иван Херцег „Неправилности” (Издателство за поезия “Да”, май 2014 г., в превод от хърватски на Людмила Миндова), чиято премиера е насрочена за 12 май 2014 г. (понеделник), от 18:30 ч., в “плюс това” (ул. „Марин Дринов” № 30).

  Иван Херцег е роден през 1970 г. в Крапина, Хърватия. Завършил е специалност „Хърватистика“ в Загребския университет. Един от създателите и редакторите е на загребското списание „Poezija“.
  Автор е на поетичните книги: „Другите ни имена“ (1994), „Нощ на асфалта“ (1996), „Снимки на земни въздишки“ (1997), „Ангели в черно“ (2004), „Неправилности“ (2007), „Кога ще дойде Вавилон“ (2013), и на сборника с кратки разкази „Голи“ (2011). Негови стихотворения са включвани в прегледи, панорами и антологии на съвременната хърватска поезия и са превеждани на редица езици. Носител е на няколко престижни награди за поезия, сред които и наградата „Горан“ за дебютната си стихосбирка през 1994 година.

Иван Херцег в “Кръстопът”.

Дарин Стойков е ПР, блогър, велосипедист и кулинарен изследовател. Активен участник в протестите. Дарин е ходеща енциклопедия, голяма усмивка и безкомпромисен към нередностите човек. Днес е сред основателите на новия либерален политически проект ДЕОС.

Какво те води в ДЕОС?
Необходимостта практици да вкарат прагматизъм и ефективност в политиката, като същевременно я изчистят от блатото на трупани с години зависимости, подмолни съглашателства и нечисти сделки.
Води ме убеждението, че морал, почтеност и прозрачност са възможни в публичните дейности и убеждението, че имам силата, ако искаш и инатът, да го докажем на практика.

За каква България мечтаеш?
За такава каквато винаги е могла да бъде – средно голяма европейска, добре уредена държава с работещи институции, силни и доволни граждани и управници с ясни приоритети. Никой до момента не се е опитал да извлече реална полза за гражданите от уникалното гео-политическо и стратегически важно положение на страната ни. За това се искат много кураж и „топки“ но оказва се поколения наред клетвите на политиците са били по-слаби от рушветите и частните им интереси.
Мечтая за държава, в която нечие друго добруване и успех ще са предизвикателство, а не повод за завист. За денят, в който критичната маса от необвързани, млади, образовани и успели хора ще ударят по масата и ще пуснат нашата бюлетина в урната. Защото са ни повярвали и ни гласуват доверие. За държава, в която е дошъл и нашият ред.

Как отговаряш на скептицизма на хората към ДЕОС, към промяната?
Не отговарям. Опитвам се да игнорирам генно-модифицирания скепсис, но ако видя възможност да седнем и да говорим как заедно можем да случим промяната – правя го. Осъзнавам, че на малко хора им се занимава активно с чистене на цялата мръсотия от политическата кочина. Разбираемо е, не мога да ги виня за това.
Дойдох преди 20 години в София с две чанти дрехи и един котлон. Оттогава съм постигнал много неща, всичко сам и без помощ или нечия протекция. И винаги с премерен риск и много мислене как точно трябва да се случи нещо. Ако съм успял в професионален план и в личния си живот, значи мога да пренеса опита си и в политиката. Приемам съвети, слушам и търся съгласието за важните неща, дори и със скептиците.

Какви са хората в ДЕОС и кой е поканен да се включи в този проект?
Накратко – Хората са всякакви, поканени са всички.
Моето впечатление за хората в ДЕОС е, че всичките до един сме диалогични и сговорчиви, способни да приоретизираме и да отсяваме плявата от важното. Обединени около ценностите ни, това ни прави доста по-силни отколкото бяха пищялките и знамената по протестите. Защото всъщност Протеста ни събра, накара ни да се видим заедно и да видим какво можем да променим, без да променяме себе си. Общност на свободни хора, това сме.
ДЕОС е с отворен код и винаги всякакви хора и гледни точки са добре дошли, стига да изповядват ценностите и да работят с другите съмишленици в полза на обществото. Политиката е малко като казарма, но може да е забавно. Вероятно ще разочаровам нереализирани партийни кариеристи, но няма да намерят място в динамичния партиен живот, който водим предимно онлайн. Решенията се вземат отдолу нагоре, а ние от така-нареченото ядро сме по-скоро модератори и катализатори.

Споделяш нашите идеи? Научи повече и се присъедини към ДЕОС още сега!

#ДЕОС #проект500 #промяна #България #бъдеще

От д-р Златинов – магьосника, който сглобява и най-зле счупените шушулки сякаш нищо не им е имало, за вас – хората, които изтриват ефекта на злините, сякаш не са се случвали никога, един специален хирургически поглед отвътре.

По-специалната от операциите в случая е тази на Рижка. Както ви писахме, тя страда от скъсана колянна връзка на единия крак и изкривяване на костите на другия. Тук можете да видите какво направи докторът за нея:

Поздрав най-сърдечен ви изпраща и добричката Алгия. Тя също легна на хиругическата маса за скъсани коленни връзки благодарение на вашата решаваща помощ. Доброто момиче ще се възтановява дълго и бавно, но по всичко изглежда, че щом мине трудното ще може спокойно да забрави за болката и трудностите!

И двете момичета ги чака дълго възстановяване и още рязане, но – в ръцете на д-р Златинов могат да бъдат спокойни. Чака ги дълъг и щастлив живот без болка!

Снимка: University of Illinois

Знаеш, че батериите са голяма беля за околната среда. Затова сме особено доволни, когато се появи ново изобретение в областта.

Преди 2 години ученият Джон Роджърсот университета на Илинойс изобретява електронно устройство, което безопасно може да се разгради в човешкото тяло. Така операцията, налагаща се след тази по поставяне на устройство като например пейсмейкър, ще отпадне. Естествено, въпросното има нужда от захранване и Роджърс вече е изобретил и батерия, също изцяло биоразградима, безопасно за тялото. След себе си тя оставя само 9 мг магнезий.

„За медицината новата батерия ще е изключително полезна като захранване на биоразградими електронни устройства, които следят и/или извършват терапия в тялото, като лекуване на вътрешни рани, счупени кости, лечение на тумори“, казва ученият.

Разбира се, можем и лесно да си представим пространната употреба на такива батерии и във външна среда. Например при разливане на нефт в оекана, може да се използват десетки и стотици миниарюрни безжични сензорчета, които, разръснати на мястото на инцидента, да измерят нивата на замърсяване и след това просто да изчезнат.

Изобретението е в процес на разработка и засега издръжа едва ден, но Роджърс се надява до края на годината да има готов прототип с базисно устройство за имплантиране, което да издържа седмица в организма преди да се разгради и с него да започне тестовия период.

—

Rogers Research Group

Nature