Oles Gardzhuk е млад човек от Украйна. журналист, работил в телевизия. от една година е в България и доброволства. помага на Фондация 42. почти всеки ден в последните месеци в сред бежанците на Военна рампа. заедно е с други доброволци като него млади хора от Холандия, Испания и Германия.

Олес е влюбен в българската природа. казва, че Мелник и региона са най-прескасното място на света. харесва сирене, кисело мляко, гюведжета. харесва и хората тук.

реших, че ще е симпатично да си поговорим публично с него и споделям разговорът ни:

How do you like Bulgaria? Tell us some odd or unusual story for your stay here.

It is a precious time for me here. I have met so many nice people. And then I got a thought: why am I always meeting my soul mates during the trips abroad and rarely at my Motherland?! Bulgaria is an amazingly interesting country with a very rich culture and nature – only the delicious food can put a bright smile on someone’s face – but, in my opinion, many people do not really realize and cherish what they have. As about my experience, it has been very different within 10 months I am here. That is why the most freaking story which happened to me in the beginning (when I was a volunteer of another organization) is surviving a week on 26 stotinki. I managed! And now I remember it with a smile, because life is an adventure every day… At the moment my service in Sofia is bright, busy and very interesting. I feel being useful – and this is the most important for me.

How about the Voenna rampa work and the people you met there?
We are going to Voenna rampa due to Red Cross, which we are also volunteering for. Every week there is a group of young people who are going to play with refugee kids. I’ve heard from the colleagues, on the beginnings their parents were afraid of “people in red” and they would take a child away, whenever the volunteers came to play. But now the same parents are bringing a child holding his or her hand because we are putting the smile on the kids’ faces. Usually it is very hard to speak with children because of the language barrier, so we try to show them with the gestures what to do and how to play, try to make them following us. But we never do competitions, because equality is very important in their situation. Less touching games… Some of the children are afraid of touching. But in the end kids are always staying as kids, and even if some of them had been cold in the beginning, in the end their hearts melted. They are smiling and hugging us, running to meet us whenever we are coming to the camp, jumping in our car, not willing to let us go when we are ready to leave the camp. But there is one boy, I want to tell you about. I won’t mention his name, but he is the only teenager (around 15 years old) which is coming to spend time with us. When we are doing really childish things, he is staying on the side and waiting for the games with a ball, for drawing. He has very kind eyes but full of fear and awareness. This guy is always helping us in calming kids down, translating to them what we are trying to say. And for me this help matters so much! Because sometimes you just do not know what to do, when you have children from 2 years up to 12 years old. Everyone should be treated differently. Now many of these children can smile and you would never notice what they have gone through, but in the eyes of this boy I see a lot of sorrow, and I feel sorry for not being able to change it.

Do you feel Bulgarians somehow close to Ukrainians or we have more differences?

We are close! In deed! We are Slavic nations with similar languages, level of hospitality, even with reactions in some situations. Our Ukrainian government is also irresponsible like yours here… But I would like to give a friendly advice for Bulgarians about being a little bit more punctual, faster and organized. If you want me to be honest, these were 3 things which sharpen my eyes on the very beginning of my service.

Which is your favorite place in Bulgaria?

The most impressive trip was to 7 Rila Lakes. This place is just magic. I usually cannot sleep on my back, but there is a huge circle made with stones up on the hill. And I was laying exactly in the center of it, under the sun. I have never had warmer sleep than that one! But my favorite place is Melnik and the villages close by… Over there it happened to me to get the strongest feeling of calmness and willing to stay, out of all the trips I made in Bulgaria.

When you leave Bulgaria you’ll miss …

People.. I am leaving soon actually. Only one month left and I am counting the days backwards already. My mind is playing different scenarios of farewell. But until now I haven’t imagined myself being in the airport, sitting in the plain, etc. This is the biggest challenge for me in the voluntary service program, basically in any exchange program. You meet amazing people which are very close to you in their mindset. You finish your contract. You go. But anyway I am grateful to my fate for bringing these people and an adventure called “Bulgaria” in my life.

на снимките Олес разказва за доброволчеството и красотите на България на учениците от 8-ми клас във 2-ро СОУ София и за журналистическата професия и доброволчеството на студентите 2-ри курс Журналистика в НБУ

три пъти ура от всички ни за Олес!

п.с. с това започвам поредица интервюта с чужденци, избрали да живеят временно или постоянно в България

Кървенето от носа (епистаксис) се случва всекидневно на мнозина. Въпреки че повечето епистаксиси са спонтанни, самооздравяващи, често у хората гледката буди чувство за тревожност. Прочетете статията, за да се уверите, че място за тревога няма.

Какво представлява кървенето от носа (епистаксис)?

Кървенето от носа се наблюдава при нараняване лигавицата на носната преграда. Бива предно и задно, според локализацията на разкъсания кръвоносен съд. Предните епистаксиси са по-често срещани. При тях кръвта се стича напред и излиза през ноздрите, докато при задните, които са много по-сериозни, кръвта се стича по носоглътката.

Какви са причините за епистаксис?

Причини за кървенето могат да бъдат травма, сух климат, лекарствени вещества, възпалителни процеси,  хипертония, аномалии в носната преграда и други.

Травми:

Леките травми в областта на носа са чести в спорта, най-вече в бойните и отборните спортове. Кървенето може да спре спонтанно до 5 минути, но при по-тежките се засягат по-големи съдове, кървенето е обилно и е необходима лекарска помощ.

Климат:

Сухият въздух води до изсушаване на носната лигавица и до спонтанно кръвотечение от носа. През по-горещите дни може да се наблюдава кървене от носа, което се обяснява с вазодилатация на кръвоносните съдове и тяхното разкъсване. Препоръчвам незабавно да се отиде на сенчесто и прохладно място.

Възпалителни процеси и лекарства:

Различни видове бактериални или вирусни риносинуити могат да наранят лигавицата и да предизвикат кървене от носа, което е сравнително слабо.
Използването на лекарства под формата на назални спрейове чисто механично може да причини разраняване на кръвоносен съд в носа. Съставките на повечето от тези спрейове водят до изсушаване на лигавицата и това също може да предизвика кървене.

Витамини C и K

Недостатъчното количество на витамин C или K може да е причина за чести и трудни за спиране кръвотечения.

Хипертония:

Епистаксисът е често срещан при хора с високо кръвно налягане. Рядко хипертонията е причина за кървенето, но не е изключение. Високото кръвно налягане по време на тренировка е задължително, така че не се безпокойте, ако ви потече кръв от носа.  Просто прекратете тренировката и се погрижете за кървенето. Лично аз не препоръчвам след това да се продължи с тежестите.

Как да постъпите?

При леко кървене от носа седнете и се наведете напред, така че кръвта да се стича от носа. Лягането или навеждането на главата назад е груба грешка! Така кръвта ще се стича назад към гърлото и може да предизвика повръщане.

С два пръста защипете меката част на носа за 5 минути, след което отпуснете. Може да се използват и памучни тампони. Ако потече кръв отново, процедурата се повтаря.

Ако кръвотечението не спре до 20 минути, потърсете лекарска помощ. При задните или по-силните предни епистаксиси търсенето на лекарски екип е задължително.

Вече знаете как може да помогнете адекватно на себе си или на друг пострадал в залата. Във всички случай паниката е излишна и може само да ви навреди.   

Ще изпълним всеки смислен скрипт, който учениците ни изпратят, върху основния ни Майнкрафт сървър. Дали за да разчистят всички блокове под земята, които не са руда, или за да си построят летище/пристанище/замък/магистрала си е тяхна работа. Въпросът е да напишат програма и да получат предимство в играта от това.

На повечето хора звучи несериозно да поддържаме Майнкрафт сървър с образователна цел, но за случващото се вътре ще ви разказвам в друга статия. Важното е, че по един или друг начин поддържаме контакт с учениците и им влияем по малко.

По същество:В Играта има режим, в който можеш да си летиш насам-натам и да редиш блокчета. При нас този режим не е активен, за да може сървърът ни да е реалистична симулация на свят, в който за да се премесиш трябва да ходиш, и за да строиш трябва да си осигуриш материалите.
Но.
От известно време на сървъра работи плъгин, с който можете да манипулирате света с помоща на езика Python. Може да се слагат и премахват блокчета, да променят цели области и да създават сложни фигури или структури.
Няколко примера:

• Система от бункери от под земята подобни на лабораториите от филма Resident Evil;
• Пирамиди с настроеваема големина и наклон на стените (възможност за минути да си направим платото Гиза);
• Лабиринти, в които да оставим играчите да се лутат в търсене на съкровища;
• Блок на множество етажи;

Всичко това може да се комбинира, както направихме за целите на демонстрацията:
На запад от основния град в сървъра има джунгла, а в нея е Храмът на Обречените– златна пирамида с 10 етажа лабиринти и множество съндъци със съкровища.

Освен структурите има интересни примери с интерактивни програми като например играта “Топло-студено” или пък напълно функциониращи електронни и аналогови часовници със стрелки.

Каква е идеята зад цялото това описание?
Идеята е, че ще изпълним всеки смислен скрипт, който учениците ни изпратятвърху основния ни Майнкрафт сървър. Дали за да разчистят всички блокове под земята които не са руда, или за да си построят летище/пристанище/замък/магистрала си е тяхна работа. Въпроса е да напишат програма и да получат предимство в играта от това.

А какво ни трябва, за да напишем такава програма?

1. Да си инсталирате Питон2.7от сайта https://www.python.org/download/
2. Да си поправитеинсталацията под Windows (Windows, какво да го правиш) – http://vimeo.com/70504477
3. Да си изтеглитеи разгледате нашите скриптове, които са разработени специално за целта: https://github.com/minetonight/mcpipy

Повечето скриптове са разработени от други хора, които са ги споделили със света, а тези които започват с aleks_са писани от наш преподавател по роботика и програмиране. Можете да изтеглите всичко като архив от бутона Download ZIPдолу в дясно.

4. За да опитате резултатитеот тези и от вашите бъдещи скриптове можете да влезете във специалният за целта майнкрафт сървър на адрес aleksandarnp.no-ip.biz

Архивът е настроен да манупулира света в този сървър и можете да влезете в него така, както влизате в основния ни сървър. Там можете да виждате, какво причинява вашия скрипт на света и да рушите на воля. За съжаление за момента не може да се манипулират Netherи the End.

5. Да напишете своя програма, да се убедите, че си върши работата и да ни я пратите на mc at robopartans dot com

При затруднения можете да ни пишете на mc at robopartans dot comи ще ви помагаме.
А през лятото, както вече писахме и е обявено във формите за регистрация, ще проведем курсове специално насочени към програмиране на игри с Python!

А след този курс, възможностите са безгранични, всичко по реда си.

Трябваше ми малко време да се опомня когато се завърнах в София, след престоя в Ловеч по време на празничните дни. Докато се опомням трябваше отново да свикна с ремонтните дейности на горния етаж, които продължават вече 7 месеца (седем месеца, хора!), трафикът и че няма как да стигна с Даниел до центъра на града пеша. В слънчев ден мога и да успея, но със сигурност няма да имам сили да се върна, така че ще оставя тази дейност за времето, когато всички ще караме велосипеди. Може би, не знам. Големият град винаги ми е бил удобен по някакъв, вероятно странен начин. Не ми се иска да изваждам на лист всички плюсове и минуси. Има такива както за София, така и за по-малките градове като Ловеч. Обаче, въпреки късите разстояния, спокойните улици и тихият въздух на малкия град, в големия се чувствам добре. Особено, когато се прибера у дома от друго място. Точно затова е. Защото тук вече съм у дома. Най-после! И както не ме свърта, виждам кухнята си като най-прекрасното място на света. Така е, когато след активно мързелуване ми идват безброй идеи. Та значи, почти опомнила се, все още не изпрала целия багаж от пътуването и с почти празен хладилник, вече мисля за следващата пролетна рецепта.

Активното мързелуване, което си устроих (доколкото е възможно да се мързелува със седем месечно бебе) се състоеше в гледане на филми и разходки, когато времето позволеше това. И понеже много дъжд се изсипа, разходните не бяха много и дълги, както би ми се искало, но поне на Гергьовден беше слънчево и топло за няколко следобедни часа, които прекарахме на тревата пред къщата в Горно Павликени.

Там Жорето, който за Даниел е дядото-чичо, за по-кратко батко (Лѝкьовски шеги) за поредна година беше приготвил превъзходно ярешко месо, изпечено или по-скоро задушено в трап за около 5 часа. Всяка година се каня да отида по-рано и да видя какво точно прави, да заснема запалването на огъня в трапа, овкусяването на месото, покриването на тавата с жарава и да хвана някоя тънкост в приготвянето, но все се случва да хвана само изваждането на крехкото месо от трапа. Затова за поредна година нямам точна рецепта, ако рецепта изобщо има, защото си мисля, че тук е много важно кой приготвя месото и разбира се условията, които не биха могли да се имитират във фурната у дома. Огънят е друга работа.

Тревата и въздухът също са друга работа. Чуват се звуци от насекоми сякаш е лято посред пладне. Чисто е, както и да се разбира тази дума. Салатата дори ми се струва по-вкусна. На Даниел му харесва. Не салатата, тревата и другите все още непознати растения. Допирът с тях, миризмата, вятърът, който я носи. Следващият път ще е бос в тревата. Тази снимка от серията с дървото, която galika направи е впечатляваща.

Това което ме предизвиква да бързам и да осъществя няколко идеи след завръщането си в София е един голям букет от пресни билки, с които си тръгнах от Горно Павликени. Сред тях най-обсебващият аромат е този на маточината. В първия момент, в който вдъхнах свежите ѝ лимонови нотки, асоциирах аромата с десерт. Но затова после. Вечерята е преди десертът (поне по установен етикет), затова се заех не само да взема свежия аромат на маточината, но и да оползотворя едно прекрасно кисело мляко, приготвено от прадядото на Даниел. Както вече казах – активно мързелувах.

И така, имам кисело мляко и прясна маточина. Добре, мисля, че ще стане много свеж сос за агнешко, а тази комбинация ми напомни за сувлаки и ето реших да приготвя пити, обаче с квас.

Разбира се, че ще намериш разлика с плоския хляб с бяло брашно и мая, който става сравнително бързо и е мек. Тези тук отнемат повече време, малко по-твърди са, но и божествено хрупкави, за което допринася и царевичния грис, който добавих в тестото.

Хлябът стана чудесен с единственото условие, че е необходимо да се изпече в тигана непосредствено преди сервиране. За пръв път ти казвам, че хляб с квас е добре да се яде топъл, но става въпрос само за този тип хляб, нали така? Приготвянето на момента не е притеснително, защото хлябът става бързо, а всичко останало – млечният сос и агнешкото, в което подчертах свежестта на маточината с още свежест от сумака, могат да се приготвят предварително. Изобщо, много свежо стана. Напомня ми на слънчевия пролетен следобед на поляната след обилния дъжд предния ден.

Царевични пити с квас, агнешко със сумак и млечен сос с маточина

Този привидно фаст фууд, според Вальо – стрийт фууд, не е нито фаст, нито (очевидно) стрийт. Не е и нова версия на сувлаки, още повече дюнер. Това е храна по-скоро за късен неделен обяд със семейството, която се яде с ръце. Може би тези моменти са по-редки, отколкото би ни се искало, но би било прекрасно да отделим време не само един за друг, но и за храната, която ще споделим.

Тестото за питите може да се приготви 1-2 дни предварително и след като втаса да се съхрани в хладилник докато дойде ред да се използва. Когато тестото е съхранявано в хладилника е необходимо да се извади на стайна температура за 1 час, за да се затопли. За да се изпекат хубаво питите, тиганът трябва да бъде много добре нагрят. Тъй като се запичат една по-една, докато станат следващите, първите се изваждат в чиния и се покриват с алуминиево фолио, за да останат топли и меки.

За агнешкото използвах месо от бут, което смлях в кухненски робот на по-едра кайма, но вместо това може да се накълца на ситно с нож. Месото се сготвя бързо и може да се приготви преди да се изпекат питите или малко по-рано. Вкусно е както топло, така и със стайна температура.

Най-напред или наравно с тестото за царевичните пити е добре да се приготви млечният сос, за да се отделят ароматите от маточината, пресният лук и чесън. Количеството на соса е малко повече от необходимото за четири порции, затова ако остане може да се съхрани в хладилник и да се използва като дресинг за зелена салата или печени пресни картофи.

Посочените дози са за 4 порции.

За царевичните пити с квас:

• 120 г бяло брашно от спелта
• 80 г царевичен грис (за качамак)
• 1/4 чаена лъжица сол
• 100 г активен квас
• 60-80 мл хладка вода
• 1 супена лъжица зехтин за готвенето

За млечния сос с маточина:

• 350 г кисело мляко
• 10 големи листа прясна маточина (8-10 грама), нарязани на ситно
• 2 стръка пресен лук, само перата, нарязани на ситно
• 2 стръка пресен чесън, само перата, нарязани на ситно
• сокът и фино настъргана кора от 1/2 лимон
• сол и бял пипер на вкус

За агнешкото със сумак:

• 500 г агнешко месо, смляно в кухненски робот на едро или накълцано на ситно с нож
• 2 супени лъжици зехтин
• 2 стръка пресен лук, само бялата част, нарязана на ситно
• 2 стръка пресен чесън, само бялата част, нарязана на ситно
• 50 мл сухо бяло вино
• 1 чаена лъжица смлян сумак
• сол и прясно смлян черен пипер на вкус

За царевичните пити в купа се смесват брашното, царевичният грис и солта. Добавят се квасът и водата по малко. Замесва се меко, но не лепкаво тесто. Меси се 5 минути върху леко набрашнен плот. Оформя се на топка и се поставя в купа намазана с мазнина. Купата се покрива със стреч фолио и се оставя на стайна температура за около 2-3 часа докато тестото удвои обема си. След като тестото втаса може да се премеси в купата и да се остави в хладилника за 1-2 дни. Преди да се използва се изважда на стайна температура 1 час предварително.

Докато тестото втасва се приготвя млечният сос. За него всички продукти се смесват. Сосът се съхранява в кутия или буркан в хладилник.

Когато тестото втаса се разделя на 4 равни части. Всяка част се разточва върху леко набрашнен плот на кръг с диаметър 15 см. Кръговете се покриват хлабаво със стреч фолио или кухненска кърпа и се оставят да се отпуснат за 30-40 минути.

Междувременно се приготвя агнешкото. В силно нагорещен тиган се изсипва зехтинът и в него се запържват агнешките късчета за 2 минути. Посоляват се със сол, черен пипер и сумака. Добавя се половината от двата вида лук и се разбъркват още 2 минути. Изсипва се виното и месото се готви още 3-4 минути на силен огън докато остане на мазнина. Малко преди да е готово се добавя останалата половина от двата вида лук. Готовото месо се оставя на топло докато се приготвят питите.

В силно нагорещен тиган се изсипва зехтинът за питите. В тигана се поставя една пита и се запича за 3-4 минути от едната страна. Обръща се от другата страна и се запича за още 3-4 минути. Готовата пита се поставя в чиния и се покрива с алуминиево фолио докато се запекат останалите.

Топлите пити се гарнират с агнешкото месо и соса. Зелена салата с репички и сладки чери домати са подходящо допълнение към тях.

Следва още една свежа идея с маточина и цедено кисело мляко, този път за десерт. Стой наблизо и се зареди с повечко ягоди.

Царевични пити с квас, агнешко със сумак и млечен сос с маточинае публикация на Йоана Петроваот блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Ходя боса,
охлузена около глезена,
краката ми миришат на мащерка от разходки в тревата
ръцете на босилек от ронените семена,
кожата ми леко ожулена от коприва,
кучето скача в локви,
книгите свършват бързо,
а звездите са много.

ваканция!

(за „Неправилности” на Иван Херцег)

   Джон Уебстър има една мисъл, която непрекъснато ми се въртеше в главата, докато превеждах книгата „Неправилности” на Иван Херцег. „Човекът трябва да бъде раздробен и смазан” – казва Уебстър в типично бароков маниер, а после допълва – „за да стане по-добър”.
   През ХХ век, в далеч по-блага форма и друга поетика, Бродски в едно от есетата си ще подсети, че ако не друго, поезията учи на смирение. Добрата поезия още повече. Защото свойство на истински доброто е да те отвежда до пребиваване в мир с думите и нещата.
   За поезията, за лириката особено, въпросът никога не е бил в това какво да се каже. Защото „какво” тук винаги идва след „как”. Защото лириката е изговаряне на лирически състояния и лирическият поет на първо място описва своите срещи с езика, описва своето място не в света („какво”), а в езика („как”). „Границите на моя език са границите на моя свят” (и преди Витгенщайн да го формулира), а лирическият поет непрекъснато преоткрива тези граници.
   Ако мога в едно изречение да препоръчам книгата на Иван Херцег, бих го направила с това, че „Неправилности” е книга, която те кара да преосмислиш границите на собствения си език. И не само защото е книга идваща от чужд език, а защото самата тя е писана с лице към чуждата култура. Обърната в някои от ключовите си стихотворения към полската култура и език, Полша за „Неправилности” е една от смисловите пролуки, чрез които се разраства лирическият свят. И това разрастване е на нивото и на елементите от действителността (елементи, събирани в едно от стихотворенията подобно на снимки от различни възрасти), и на езиковата вавилония, описваща тази действителност.
   Езиковата вавилония, впрочем, е едно от другите имена на състоянието, наречено „неправилност”.

В моя и твоя говор,
с поздравите „bog“, „hello“ или „ciao“
се е натрупала неправилност,
в пукнатините между буквите
нежната обсесия е изветряла.

   Неправилността е също така и дума, предлагана като възможност за описание на живота. Неправилността като постоянна наличност, като качество на самото битие. Неправилността като буква на всекидневието.
   Буква на всекидневието… Обръщам внимание точно на нея, тъй като, струва ми се, буквата е особено важна, когато говорим за отношението си към езика, към литературата. Буквата, буквалността и буквализацията са като че ли една от най-отбягваните зони, когато става въпрос за пространството на вдъхновението. Защото буквата насочва към материалността, към тварното, към закона, в крайна сметка. И точно чрез буквата опираме до едно от постоянните колебания в литературата: кое да бъде водещо в една творба – нейният ingenium или нейният iudicium, казано другояче – остроумието, оригиналността, въображението или строгите правила на закона. Стихосбирката не Херцег не дава отговор на този въпрос, но има един стих, който ми се струва важен: „отваряме букви за чашата”. Изненадващ и парадоксален е начинът, по който буквата се среща с темата за причастието и с чашата за причастието. Буквата тук, в точката на своята пределна материалност, отскача до други (евхаристийни, да кажем) нива на смисъла, в които тяло и нетленност са едно. Точно в това ниво, впрочем, няма неправилност, така че може да се каже, че стихосбирката на Херцег стои на прага, като размисъл, като въпрос пред неправилността на всекидневието и пред правилността на вдъхновението.
   В посвещение към свой читател Иво Андрич казва: „Всички Дрини са криви. Нито една не може да бъде изправена. Не бива никога да спираме да ги изправяме”.
   Като абсурдно преобръщане на тази мисъл на Андрич файлът, който с Иван Херцег си разменяхме при редактирането на превода, носеше заглавието „Поправка на неправилностите”. Името на този файл беше дадено от автора, аз като преводач приех, че и в оригинала, и в превода на тази книга – парафразирайки един стих от нея – „всичко е неправилност”. „Неправилност”, която като всяка поезия, ако не друго, учи на смирение. А точно тук, разбира се, е много важно как… За поетиката, която сега се създава, тепърва има да се говори много, но в случая, струва ми се, се откроява следното: макар в някои отношения да е доста близка до цитирана в началото мисъл на Уебстър, поезията на Херцег е изпълнена с твърде голяма несигурност и като че ли въпросът, който срещата с „Неправилности” оставя в съзнанието по-скоро е – „А ако нищо не остане от човека, след като бъде раздробен и смазан…”

Премиерата на „Неправилности” (Издателство за поезия “Да”, май 2014 г., в превод от хърватски на Людмила Миндова), е насрочена за 12 май (понеделник), от 18:30 ч., в “плюс това” (ул. „Марин Дринов” № 30).

  Иван Херцег е роден през 1970 г. в Крапина, Хърватия. Завършил е специалност „Хърватистика“ в Загребския университет. Един от създателите и редакторите е на загребското списание „Poezija“.

  Автор е на поетичните книги: „Другите ни имена“ (1994), „Нощ на асфалта“ (1996), „Снимки на земни въздишки“ (1997), „Ангели в черно“ (2004), „Неправилности“ (2007), „Кога ще дойде Вавилон“ (2013), и на сборника с кратки разкази „Голи“ (2011). Негови стихотворения са включвани в прегледи, панорами и антологии на съвременната хърватска поезия и са превеждани на редица езици. Носител е на няколко престижни награди за поезия, сред които и наградата „Горан“ за дебютната си стихосбирка през 1994 година.

Иван Херцег в “Кръстопът”.

Знам, знам, много късно започнах да чета Ромен Гари.

Трябвало е преди години, той е основа, той е това, той е онова. Все едно ми е – прочетох Ромен Гари сега и ако се изключат някои дребни детайли, категоричен съм, че „Лейди Л.“ няма да е последният ми негов роман.

Сещате ли се за Викторианските романи? Лично аз никога не съм ги харесвал, винаги са ми били скучни с цялата си префърцуненост, етикет и моделирани по него човешки драми. Някак така и не стана моя жанр – и просто го отписах.

Сега Ромен Гари ме върна в това време, и то не само чисто сюжетно, но и, струва ми се, отчасти и стилово. Гари запознава с 80-годишна благородница във Великобритания – която има внуци на най-високите нива в изпълнителната власт, армията, Църквата, банките.

Въпросната Лейди Л., става ясно още от самото начало, не е съвсем със синя кръв и никак не прилича на благоприличните обрани напудрени дворцови дами. Както Гари през собствените ѝ очи сам я описва: „Лейди Л. изпитваше ужас от пуританите и дори си бе мислила да боядиса замъка в розово, но ако бе научила нещо в Англия, то бе, че когато може да си позволи всичко, човек трябва да умее да се въздържа“.

А как всъщност Лейди Л. се е озовала в този бляскав замък и е станала опора на един от най-могъщите родове във Великобритания, идвайки от френските вертепи? След 80-ия си рожден ден Лейди Л. води своя довереник, върхът на възпитанието, 70-годишен Поет-Лауреат сър Пърси („той наистина бе достопочтен мъж и само един Господ знаеше как поезията бе успяла да се промъкне в живота му“) в мистериозния павилион край замъка.

Там, където никой от роднините на Лейди Л. никога не е влизал, сред натруфения кич на турски балдахини, обезобразени портрети на мъртви предци и картини на бели робини, обкрачени от чернокожи конници – сър Пърси чува първи и единствен истинската история на Лейди Л.

Сами се досещате, че дотук разкрих детайли единствено от първата глава на романа – не искам да ви лишавам от удоволствието Гари сам да ви преведе през света на мръсните подземия на Франция, анархичните структури в Париж и Интернасионала, обилно подплатени с исторически и библиографски справки *, запознанството с най-обаятелния анархист на всички времена и с един прокуден благородник бунтар…

И разбира се, в центъра е един любовен триъгълник – между очарователно циничната млада Анет, коравият оратор и убиец анархист Арман Дьони и неговата първостепенна любовница, Човечеството.

Все пак – не историята е това, което прави „Лейди Л.“ голяма литература.

Именно заради това и страдам, че толкова съм се забавил с Ромен Гари – той е такъв перфекционист към думата и фразата, че е истинско удоволствие да го четеш, препрочиташ и въздишаш завистливо (особено ако и ти се изживяваш като пишещ).

Заради това и е трудно за мен да предам с думи възхитата си от рисунъка на Гари – със сигурност обаче всеки, който захване „Лейди Л.“ ще се убеди в това още с първите изречения. За щастие, това може да се случи в първата подаднала ви книжарница.

За нещастие, понеже винаги трябва да се каже и някой недостатък, издателите от „Леге Артис“ не са дали най-доброто от себе си. Да, преводът на Зорница Китинска е вълшебен и поглъщащ, но коректурата, бога ми, отстъпва, а Гари не го заслужава.

Не са рядкост например изреченията, които завършват без препинателен знак, а когато точковият дефицит е след поредния микрошедьовър в книгата някак раздразнението идва в повече.

* За съжаление, българският превод опропастява мистификацията, тъй като още в началото една бележка под линия пояснява, че всички цитирани произведения са измислица.

П.П. Препоръчайте ми, какво друго на Гари да захвана?

Ако ти харесват ревютата ми, можеш безплатно да се абонираш за тях. Просто напиши името и мейла си във формата по-долу, ще получиш писмо, с което да потвърдиш абонамента си и готово – всичко ново просто ще идва при теб : )

В часа на безполезната разходка
вятърът сипе едно по едно
жълти листа
от безименни дървета
върху шосе,
което, мокро, си почива
като котешка опашка.

Ако в този пуст час
мисълта приеме
най-простата си форма,
ще е форма на небе,
на покрив, на вълна, на револвер,
ала най-вече ще приеме формата
на нечие лице,
което чувстваме далечно.

Стихотворението е включено в издадената през май 2014 г. от “Жанет 45″ двуезична книга със стихове на Хуан Антонио Берниер „Философията и две врабчета/La filosofía y dos gorriones” (преводът на български е на Лиляна Табакова.и под редакцията на Марин Бодаков).

  Хуан Антонио Берниерв “Кръстопът”.
  Хуан Антонио Берниер в DICTUM.

  Предлагаме ви разговор (на Валентин Дишев - от 03.05.2015 г.) с Мартин Христов за новите заглавия в каталога на Издателство „Ерго”:

  Премиерата на романа “Младенци”от Силард Рубин е днес - 8 май (четвъртък), от 18 часа, в Унгарския културен институт (София, ул. Аксаков 16). Книгата ще представи литераторът и преводач Юлиан Жилиев, откъси ще прочете актьорът Камен Костов, с участието на преводачката Адриана Петкова и издателя Мартин Христов.

  Премиерата на новелата “Старата”от Рафал Вояшински е насрочена за 15 май 2014 г. (четвъртък), от 18:00 часа, в Полския институт в София. Книгата ще бъде представена от Силвия Чолева.

(запис за ArsMedia, излъчен и в предаването за литература на БНР - Радио Благоевград “Страници”. Първа публикация - в електронното мултимедийно списание за литература DICTUM).

Клонка, която разцъфтява в полумрака –
мишена
за мисловната ми енергия.

Сърцето ми
в трудностите
се разколебава.
Стреми се към нов ден,

напълно различен от всички –
от този грохотен ден,
който не съм пожелавал.

Клонка, която навлиза в новата светлина,
почти с радост,
в затворения въздух.

Стихотворението е включено в издадената през май 2014 г. от “Жанет 45″ двуезична книга със стихове на Хуан Антонио Берниер „Философията и две врабчета/La filosofía y dos gorriones” (преводът на български е на Лиляна Табакова.и под редакцията на Марин Бодаков).

  Хуан Антонио Берниерв “Кръстопът”.
  Хуан Антонио Берниер в DICTUM.

Започнах този блог през 2005 година като експеримент. Не знаех какво правя, нито какво искам – просто имах много време, много проблеми и много голяма нужда да се разсея поне малко.

От тази гледна точка начинанието успя. Драсках, мазах, писах глупости на търкалета, със сигурност се издънвах многократно, но поне успях да престана да мисля постоянно колко скапано-несправедливо е всичко и как не ми стигат сили вече, наистина. А понеже никога не бях си позволявала да покажа слабост пред когото и било… лепнах една жизнерадостна захиленост на клавиатурата и хей, така привикнах да се усмихвам виртуално, че нямаше как и истинският ми живот да не се промени.

Една от първите снимки, които качих онлайн, беше от разходка в парка. Въпросната сутрин косата ми бе почнала да пада след не-знам-коя-поред-вече химиотерапия, лицето ми бе подпухнало от кортикостероидите, гадеше ми се от всяка по-силна миризма и затова отказвах да пътувам в кола или автобус, но бях обещала да отида на гости у родителите ми, пък и да сложа профилна снимка в BlogHub… Затова с Тото тръгнахме пеша от Овча купел към Люлин, прекосихме Западния парк, снимахме се, усмихвахме се, правехме се, че всичко е наред. И то беше наред някак. Неуверено, неспокойно, но почти съвсем истинско. Почти.

9 години по-възрастна, 5 килограма по-тежка, 2 пъти по-спокойна Антония днес отбелязва 43-тия си рожден ден, за който някога не беше убедена, че ще го доживее. Ще ми се да вярвам, че наистина лошото е зад гърба ми. Дано.

ще оглозга настървено смисъла
и защото той е нищо повече
от преяло отегчено куче
и по рождение нищо повече
заради кокала
ще го зарови в задния си двор
и ще го полива вечер
след дълги разговори и разходки
след къси съзерцания в огледалото
след откъси от стари филми
след откази от нови филми

от него ще поникне смисъл
по-хилав от предишния
и по-безсмислен сам
по себе си
плодовете му
ще счупят клоните
после зъбите
после ръцете
после краката
накрая цялото тяло

само гърлото ще остане
обречено да кашля смисъла
до края








    Рене Карабашв “Кръстопът”.

В четвъртък (15 май), от 19:30 в initLab ще правя пак workshop за озвучаване/записване (като за конференции).

Обърнати с лице един към друг,
твърде близо сме, за да кажем каквото и да било,
твърде горещи, за да се почувстваме,
за да вкараме един на друг
пръсти в ръкавите си
и да плаваме, плаваме
под себе си.

„Делфинът на камъка
тази нощ целуваше майчината гръд“,
трябваше да кажа.
„Моят черен човек
страхливо охраняваше рая“,
трябваше да кажеш.

„Винаги съм искала да оживее,
да бъде всемир, тишина
в топлата уста“,
трябваше да добавиш.

„Винаги съм искал да се откаже,
да бъде само градинар, тайна
върху отворените длани“,
трябваше да прошепна.

Обърнати с лице един към друг,
винаги искаше гърди, майка,
обърнати с лице един към друг,
винаги исках тайна, градина,
дълбоко, дълбоко
– в себе си, себе си.

Стихотворението е част от книгата с поезия на Иван Херцег „Неправилности” (Издателство за поезия “Да”, май 2014 г., в превод от хърватски на Людмила Миндова), чиято премиера е насрочена за днес - 12 май 2014 г. (понеделник), от 18:30 ч., в “плюс това” (София, ул. „Марин Дринов” № 30).

  Иван Херцегв “Кръстопът”.

От време на време проверявам блоговете на хората, които ме следят. Как звучи само! Да те следят! По-страшно е само „да те издадат!”. Представяте ли си издателите като предатели? А не трябва! Така правят само непослушните писатели! :)Та, от време на време проверявам блоговете на хората, които ме следят. И искам да им кажа:

Обичам Въ! Всичкити!

Нямате представа колко странни, изискани, интровертни, чувствителни, свръх-интелигентни и талантливи личности има сред тях! Кучето ги дърпа толкова силно за крачола, че понякога се питам: „С какво ги заслужих?” В хубавия смисъл на думата! А за други съм сигурен, че са извънземни („Виждал съм, ама няма”).

Пропуснатите да ме прощават. Те или НЕ са извънземни, или нямат блог, или имат, но го крият. Или са се абонирали по имейл. Или имат блог, но публикуват в него само глупости от рода на: „евтини чепици от Албания и евтини почивки в Италия”, или са спрели да публикуват още преди края на света, който свърши на 21.12.2012-та година, както всички знаем. Или е нещо друго. Но и тях ги обичам…

Обичам Въ всичкити!

А ето ги хората, които хем ме следят, хем и публикуват – предоставям ви по едно вдъхновение от всеки от тях. Целта ми, естествено, е да ви изгубя времето. Вие ще си го намерите после….

Ето Ги:

Домашно приготвен книгоразделител:

(Лудница!)

От:http://malkasvoboda.wordpress.com/

***********************************************

Идвам с горещи желания
Нося голяма любов
Късам по-малко страдание
И съм комай като нов.

От:http://balkansunited.wordpress.com/

***********************************************

Руската (евразийската) пропагандна машина се опитва да втълпява, че на Запад (разбирай ЕС и САЩ) стандартът на живот е добър само на пръв поглед, а в дълбочина нещата са доста различни – разврат, цинизъм, жестокост, фалшива свобода на словото и т.н. Но ако това наистина е така, то защо едната дъщеря на господин Путин (руският диктатор) живее в Германия, а другата – в Холандия? Защо синът на Медведев ще учи в САЩ? Защо дъщерята на Лавров живее в САЩ? Защо именно Първите мъже на Русия пращат децата си в развратния, циничен и жесток Запад? Драмата на Русия и подобни провалени държави като нея (вкл. и България) е, че никой от управляващите не свързва своето или бъдещето на децата си със това на страната си (А.Сахаров) – Ето го и списъка на децата и семействата на руските висши управници, които живеят в чужбина – не в Казахстан, Беларус или Китай естествено – всички до един в гнилия гейски Запад изложени на типичните западни „рискове“ – висока лична сигурност, човешки права, висок жизнен стандарт и добро медицинско обслужване, превъзходно образование, свободни медии и независима съдебна система http://uainfo.org/yandex/318665-spisok-detey-rossiyskoy-vlasti-zhivuschih-na-zapade.html

От:http://posledniqt.wordpress.com/

***********************************************
Единственото, което можем да дадем на децата е личния ни пример, всичко останало са приказки – митове и легенди.

От:http://agoperdeklian.wordpress.com/

***********************************************

Изкачи плешивото теме на билото и спря да си поеме дъх. Оттук можеше да види част от селото – разхвърляните къщички тук-там сред дървета и храсталаци и песъчливите черни пътища, набраздили като подути вени платото. Приклекна до една туфа. Нещо мърдаше изпод китката треволяци…

От:http://myromorr.wordpress.com/

***********************************************

Извадете си пръста от носа бе, хора ! Буквално!

Днес, както си чаках любимия трамвай, се натъкнах на масово бъркане по носовете. Серозно ! Едно момче първо засякох, отвърнах глава – една жена с цигара. С едната ръка държи цигарата, а с другата си бърка в носа. Отвърнах поглед и една баба и тя. В трамвая се продължи. Знам, че е пролет и има прашец. И мен ме сърби носа. Но не е нужно да си бъркате в носовете масово ! Еми бръкни си вкъщи, измий си ръката….

От:  http://coffeechapter.wordpress.com/

***********************************************

Та…Казвам се Надежда и много си харесвам името. :DРодена съм от двама икономисти. И то какво да се пръкне освен певица…. Имам да уча прекалено много, за да седна да се прехласвам или пък да обяснявам как не мога да живея без музика. Ми мога! Дали искам, е друг въпрос. Не мога да живея без кислород.

От:http://bridgeofhopes.wordpress.com/

***********************************************

От страшно много време следя Bilacous (http://bilacousphotography.tumblr.com/), страхотен фотоблог с невероятно съдържание.

(Вече и аз…)

От:http://martinbeltov.wordpress.com/

***********************************************

Всеки край е ново начало. Независимо на какво

От:http://alexandraustamiteva.wordpress.com/

***********************************************

Този документален филм предоставя универсално послание за мир. В 53 минути този филм обхваща космоса, инстинкти, превъплъщение, клетъчна биология, личностни разстройства, информатика и още много други и предлага завладяващ случай, защо медитацията е от жизненоважно значение за нашата еволюция, както лично така и иначе.

От:http://reviles.wordpress.com/

***********************************************

Толкова е забавно! Днес е първият ми работен ден. Все още не съм свършил нищо. Някои – онези с лъскавите карти в портфейла, дори не ме забелязват. Другите не ме харесват особено. Е, поне съм добър слушател. Може би най-добрият в града.

От:  http://laculebra.wordpress.com/

***********************************************

Не си прекрасна в жестокото си Знание.
Но не си и грозна.
Най-основното за тебе е: не си.

От: http://gibelnokrasiv.wordpress.com/

***********************************************

Още невероятни кадри от тестването на преливника на язовир „Цанков камък“

От:http://damlakes.wordpress.com/

(Още по темата)

***********************************************

Човекът е изумително същество. Колкото и много да има, той ще стигне до положение, в което това за него ще е нищо и ще копнее за още и още. После, в един сюблимен момент, вследствие на емоционално и дълбоко преживяване, той осъзнава, че материалното е нищо и животът има много по-дълбок смисъл. Тогава започва да живее.

От:http://bgminimalist.wordpress.com/

***********************************************

Day 20 – My #100HappyDays
Днес, 10.05.2014 г. е ден 20 от едно прекрасно предизвикателство – 100 дни щастие.

От:http://kotakafelix.wordpress.com/

***********************************************

Един келеш от Бангладеш

От:  http://keleshwithcash.wordpress.com/

***********************************************

Някой заспивал ли е с мисълта за една жена, след това сънувал ли е тази жена и събуждал ли се е с мисълта за тази жена, ако отговора е ДА, то съчувствам ви братя по неволя!

От:http://rule356.wordpress.com/

***********************************************

Често съм си мислела, че най-трудната част при започването на една книга е първото изречение или написването на първият абзац. Може цялата книга, заедно с последните реплики на героите да е в главата ти, но започването е доста мъчна работа.

От:http://heaventrack.wordpress.com/

***********************************************

a psycho student on her way to growing up :)

От:http://copingkoala.wordpress.com/

***********************************************

Замисляла съм се за крайно абсурдни и нелогични неща. Мислех си, че е възможно да съм урочасана, защото помня много добре от кога се чувствам така. Не искам обаче сама да комбинирам случайни факти и събития и да си правя съответните изводи, защото не знам докъде може да стигна …

От: http://newvisiontoday.wordpress.com

***********************************************

Забелязала съм, че сравнително трудно се съсредоточавам, лесно и “услужливо” се разсейвам, често докато работя или чета мисля и за куп други неща, от което настоящата ми задача видимо (и закономерно) страда.

Oт:http://nellypax.wordpress.com

***********************************************

Розето на Бранджелина

The Miraval, производители Анджелина Джоли – Брат Пит, розе, сортове – Гренаш, Сира, Сенсо; Прованс, Франция, 2012, 36 лв. Casavino

От:http://freshcutsoflive.wordpress.com/

***********************************************

Затваряйте прозорците, вратите залостете!
Пролуките навсякъде прилежно уплътнете!
Хладилника, долапите заключвайте наред –
задава се страшен мишкомитет.

От всички природни беди най-голям,
щом видиш – килерът опразнил се сам
и бутът хамон на гурмана отнет,
разбираш – дошъл е мишкомитет.

Невидимитe лапи, чевръстите мустаци
откриват безпогрешно от храната знаци.
Ще зърнеш следа, ако имаш късмет,
от експедитивния мишкомитет.

От:http://guydejuly.wordpress.com/

***********************************************

Трудно бе да я опиша даже когато бях трезвен. Всъщност тогава ме плашеше най-много – изглеждаше нереална, твърде странна, за да съществува и твърде жива, за да е край мен. Тя бе способна да подложи човек на екстазни опиянения и дълбоки страдания. Никога не гледаше хората в очите, когато разговаря с тях, но само един нейн небрежно хвърлен поглед можеше да те накара да потръпнеш. Не, не знам дали беше любов, привличане или страст. В потайността ѝ имаше нещо страховито, но омайващо – гледа те така, сякаш ако продължиш да я гледаш всеки момент ще избухнеш в пламъци, сякаш ако ѝ кажеш, че я обичаш, ще те намрази завинаги.

От:http://juliefromwonderland.wordpress.com/

***********************************************

От:http://prqkademokraciq.wordpress.com/

***********************************************

How to deal with the “Nice guy” behavior?

Nice guy behavior refers to a pattern in some guys of being very nice to others, especially to women they like. It’s nothing wrong to be nice, but it’s wrong to be without standards, respect and value in your life…

От:http://ivonechovski.wordpress.com

***********************************************

Portrait – Painting by Lyubomira Popova – Fineluart

От:http://fineluart.wordpress.com/

***********************************************

Мили мои сънародници, българинът е в такава дълбока кома, че едва ли някога ще се събуди. Българинът иска, но не дава, българинът знае, но не осъзнава, българинът учи, но не помъдрява. Лесно е да се търси вината, трудно е да се намерят причините. Лесно е да се протестира, трудно е да се предлагат решения. Лесно е да се коментира, трудно е да се анализира…Тежко на тези, които приемат съня за реалност – а те са много…

От:http://onegavon.wordpress.com/

***********************************************

Щях да съм станала милионер, ако отделях по лев всеки път, когато някой ме попита: – Абе, защо рекламите на прах за пране са толкова тъпи?

От:http://something-happened.com/

***********************************************

Вместо бъдеще имаше едно хлъзгаво и измамно настояще, на което не можеше да има доверие, дори и да искаше. Отдавна го беше загубил някъде по пътя. Вече дори не беше сигурен, че някога е съществувало, а и не мислеше за него. Беше просто дума, обикновена като всяка друга…

От:http://thepursuitofsoul.wordpress.com/

***********************************************

Неусетно улавям как „връзката“ ми с някого се вмества между две световни първенства. Между две купувания на спирала. Между две лета. Между първата и последната страница на една книга. Между два изгрева. Между две пълнолуния. Бъди моето „между люлката и гроба“.

От:  http://loudwhisperr.wordpress.com/

***********************************************

Забавен психологически факт за цвета: червеният цвят може да стимулира апетита ви.Което е вкусно.И ако сложите синя покривка за маса , ще сте по-малко заинтересовани в честото ядене.Така казват експертите на цветовете.

От:http://murrrrrrrr.wordpress.com/

***********************************************

Мисля си днес по никое време. Мисля си какво ще стане, ако котките лаеха? Ако Червената шапчица срещне Василиса Прекрасна? Ако се стъмваше сутрин и луната светеше по-ярко от слънцето? …

От:http://mila114.wordpress.com

***********************************************

В България е абсурд да се говори за класи общество, в най-добрия случай имаме някакъв малък процент много богати и оттам нататък са горе долу справящи се и надолу по финансовата стълбица. Класовото общество ни е нужно толкова, колкото риба има нужда от колело.

От:http://eneya.wordpress.com

***********************************************

Повечето хора са доволни, независимо че такъв модел поражда възможността често да се избиват хора, смятани за „врагове“, а „губещите“ да гладуват и да остават без покрив над главата си, „слабите“ да бъдат експлоатирани и потискани.

Oт:http://slideworld.wordpress.com/

***********************************************

Никой не иска да знае за човека, който си играе с кибрита, докато собствената му черга не започне да гори…

От:http://estersor.wordpress.com/

***********************************************

Не съм предполагала, че мога да бъда толкова възхитена от друга жена, без грам да я намразя :Р She is my idol

От:http://huggingbearr.wordpress.com/

***********************************************

От:http://robertaanderson.wordpress.com/

***********************************************

…по същата логика би трябвало да приемем, че животът на богатите е по-важен от този на бедните, понеже първите са по-лъскави. Или депутат означава повече от гласоподавател, тъй като разполага с повече пари от редовия гражданин…

От:http://love-woman-story.blogspot.com/

***********************************************

Когато сутринта си показах рошавата глава от палатката забелязах, че веселата компания от велосипедисти вече се е събудила и бавно си подрежда багажите. Всеки от тях се носеше палатка, като един от тях, казва се Арнолд, имаше подобна на моята, но беше JackWolfskin. Иначе – почти еднакви, само дето моята е синя, а неговата – зелена. Каза, че е прекрасна палатка и издържа на дъжд и бури. Точно както и моята – отговорих. Той ме помоли за съвет…

От:http://xunap.wordpress.com/

***********************************************

Началото на 2014 в личен план беше белязано от мнооого фойерверки (около 500 000 и световен рекорд) А от глобална гледна точка новините които ме достигнаха бяха малко. Основно смъртта на чичо Фил от шоу което ми се чудят, че никога не съм гледала: Fresh Price of Bel-Air’s; Студът в Кабул (и на други места по света); бомбата в Русия, убила 14 души; И наводнението в Португалия.

От:http://kajimidatikaja.wordpress.com/

***********************************************

Тъй е било, тъй и ще бъде… Нали мълчанието било злато?

http://vascont.wordpress.com/

***********************************************

….така и онази вечер пред ЦУМ
когато си подхвърляхме монета от левче
на стълбите на подлеза
(три пъти за щастие)
докато уморени от работа и грижи хора
ни подминаваха бързо и в устрем
към някое по-сухо и сигурно място….

От:http://apieceofme.wordpress.com/

***********************************************

Винаги съм живял с едно усещане, че всеки момент нещо много важно ще ми се случи. В началото си мислех, че е временно. Някакво такова – никакво, ще дойде и ще си замине. Ама тц. Не ще!…..

От:http://art7ess.wordpress.com/

(Трябва да си призная, че и аз)

Тихомир Димитров

Един от любимите ми географски въпроси е: на ширината на кой град в стария свят се намира Флорида? Винаги е полезно да се знае кое колко на юг/север се намира (напр.Ню Йорк е южно от Солун, а Чикаго е точно „при“ Кресненското дефиле). Та, Флорида „се намира“ приблизително на ширината на южния египетски град Асуан, в чията непосредствена близост се намира известната с близките си отношения с България – Нубия А в действителност в Асуан се намира една от големите православни (коптски) катедрали. Днес сме там

Приятно четене:

Асуан, Нубия и коптската катедрала „Архангел Михаил“

Промоцията за „Круиз по Нил“ на Алма Тур през март 2006беше примамлива (на половината от днешните пари). След отвличането и убийството на 62 туристи в Луксор през 1996г. хотелите в  Египет бяха още полупразни.

Круизите започва обичайно от

първият гранитен праг на Нил (Nile cataracts)

при Асуан, откъдето тръгват надолу по течението до Луксор или обратно нагоре. Нубия се простира от първия праг на Нил до Асуан до шестия праг до Мерое в Судан. Асуан е главен град на северна Нубия, която днес се намира на дъното на Асуанския язовир . Друго е мнението на  бившият депутат от  СДС Васил Михайлов. На въпрос в предаването “Ку-Ку” какви са отношенията на България с несъществуващата държава Нубия, той уверено обясни, че са прекрасни и взаимноизгодни

Тогава Египет отчаяно се нуждаеше от туристи, както сега. Организацията на придвижването  между градовете Хургада и Асуан беше военна. Рано сутринта в 5 часа ни дадоха по един сандвич и бутилка вода и настаниха  в един минибус-шест българи и Джони от Тексас. Дебелият  американец беше с патерици, но вървеше неуморно! Благодарен съм му, защото прехвърли мойте снимки от първия ми цифров фотоапарат с малка памет на компютъра си и ги записа на диск. Колоната от коли се водеше от един пикап с картечница. Отзад  ни следваше друг военен джип. Движението по пътя беше в конвой, еднопосочно и безопасно.

След 3часа  спряхме в един оазис да се поразтъпчем и се запознаем с местната флора (фурми и захарна тръстика) и фауна (камили и кози) .

Среща на цивилизациите. Детето на бедуините стоеше мълчаливо, докато малкото европейче хленчеше за сладолед. След снимката дадохме по долар само на детето на пустинята.

Египетски войници

На всяко кръстовище имаше пост с войници с черни униформи със сериозен вид под палещите лъчи на слънцето. Слава Богу, за наш късмет не срещнахме терористи, а дружелюбни араби.

Докато бродехме из магазините по слънчевия бряг на Хургада, някои търговци като виждаха кръстчето на врата ми, гордо запретваха ръкава си.

Това е татуировката с кръст, която се прави при кръщенето.Тя  е отличителен белег на коренното население на Египет – коптите.Те са 10%  и  са над 10 милиона от населението  на Египет.

През 2013 „Мюсюлманските братя“ след свалянето на президента Мурси се опитаха да разпалят свещенна война (джихад) срещу коптите. Вижте повече в: Изгубената Сирия(6): Свещената война от Маракеш до Маалюля.

През 2014армията отново взе под закрила музеите и църквите. Християството в Египет има дълбоки корени. Тук Святото семейство на малкия Исус намира убежище след бягството от Палестина.

Според легендата Коптската православна църква е основана от евангелист Марко.

Свети апостол евангелист Марко  бил поставен за епископ в  Александрия, където заради неговата проповед за Христа, идолопоклонниците го свързали, влачили го по камъните на градските улици и го пребили. В това време му се явил Господ Иисус Христос, Който го призовал към небесната слава и апостол Марко Му предал своя дух на 25април 68 година.

Хитрите венецианци откраднали мощите на светеца от Александрия като ги изнесли в кош, покрит със свински пържоли. Кой мюсюлманин би се докоснал дотози товар? Днес те се почитат в катедралата „Сан Марко“.

Коптската православна църква е разпространила християнство нагоре по Нил. Чак през 1323г. християнското нубийско царство Макурия приема исляма, но до днес остават Етиопската и Еритрейската православни църкви.

Асуанският пътнически терминал за круизните кораби

След още 3часа пристигнахме на нашия модерен круизен кораб. Екипажът ведро ни посречна и настани по каютите.

Върху  леглото ни бяше кацнала  двойка  лебеди аранжирани от хавлиени кърпи.След дългото пътуване, прашен и потен веднага влязох в банята.С първото ми докосване до крана, изригана воден фонтан, който набързо ме окъпа.Веднага дотърча главният механик с голям френски ключ и затегна кранчето. За наша изненада кранчето беше нашо от Видима, както и тоалетната чиния от Идеал Стандарт, Севлиево! Освежен, окъпан и преоблечен хапнах една салата с вкусни домати отгледани под египетското слънце. Доволен бях и нямах никаква причина да се оплаквам за Бога. Пристигна нашият гид, който говореше руски и ни предложи разходка  с файтон или с платноходка. Но първо  се отправихме към прочутия

Недовършения Обелиск (Unfinished Obelisk)

Кварталът в края на града, където някои къщи бяха без покрив.Защо? Защото тук вали дъжд, веднъж на 10години. Вляво е  кариерата, където лежи обелиска.

Недовършеният розов гранитен обелиск

Недовършеният розов гранитен обелиск. Всяка уважаваща се имперска столица като Рим, Париж, Лондон, Истанбул и Ню Йорк има по един египетски обелиск. Македонска правителствена делегация беше на официално посещение в Нубия. Водеха се разговори да се отпусне рушвет за довършване до края на 2014на обелиска, поръчан от Александър Велики и  той да  се тури в центъра на Ню Скопие. Александровият обелиск ще стърчи на  42метра и ще има тегло 1200  тона. Бая тегло ще има, дръж се земьо македонска!

Тук на брега на Нил през 2006в  Асуан (Aswan,  Assuan)  бе завършена огромната

коптска катедрала на Архангел Михаил

(Archangel Michael’s Coptic Orthodox Cathedral).

Водонапорната  кула конкурира по височина божия дом.

За Великден 2013  Асуанска православна катедрала е препълнена. Мъжете се молят  вляво, а жените са отделени с преграда вдясно.

Елегантната камбанария е стилизирана като древен обелиск. След като запалихме по свещ, тяхният патриарх  Шенуда (Pope Shenouda III) ни благослови от високо. През 2012той почина, но изборът на нов патриарх не се забави.

Новият коптски патриарх Теодор II (Tawadros II) бе определен чрез жребий от едно дете със завъзани очи. Така струва ми се,че божията воля е по ясна, отколкото след демократичното гласуване в синода ни.

С божията помощ стигнахме до тук и ще продължим.

Цветан Димитров, Марков ден, 2014

Автор: Цветан Димитров

Снимки: авторът  

Други разкази свързани със Другият Египет – на картата:

Другият Египет

Още пътеписи от близки места:

1. На мотор из Африка (2): Египет: от Нувейба до Асуан
2. Асуан, Египет
3. През Африка с джип (1): Египет: от Кайро до Асуан
4. Късно лято в Тасос (1): Потос и манастирът Св.Архангел Михаил
5. Покръстването (Египет)
6. Egypt Inside (Египет отвътре)
7. Египет или как от турист ставаш пътешественик
8. През Африка с джип (0): Административен туризъм в Александрия (Египет)
9. Египет вкарва войски в Шарм ел Шейх!
10. Египет – една противоречива екзотика
11. Египет – древен и мистичен
12. Египет (1)

Приятели,

Запознайте се, в няколко реда и три въпроса, с авторите, допринесли „За спасяването на света“ – новата антология в поредица „Човешката библиотека“.

Ако и вие имате въпроси към тях – задайте ги. Ще се постараем да ги стигнат.

А в събота, 17 май, от 16 часа, в музей „Земята и хората“, като част от Фантастивал 2014, ви каним на среща с антологията и някои от хората, дръзнали да я измечтаят.

ВНИМАНИЕ! Продължаваме да събираме поръчки за хартиеното издание на антологията. Ако го искате – пишете ни.

~

Мартин Петкове роден, учил и работил. Понастоящем работи нещо. Не е носител на значими литературни награди. Автор на стихотворения. Автор на проза. Баща. Обича (но обичането се оказва адски трудна работа). Изкарва си кинтите с бачкане в един странен паралелен свят… Не разчита на външна подкрепа, защото и без това обикновено не я получава. Причислява се към категорията на недостойните и апокрифни автори, които никога няма да бъдат забравени, защото е невъзможно да бъдат запомнени. Не може да пише собствени автобиографии.

ЧоБи:Довършете изречението: Пиша, следователно…

Мартин:… се опитвам да ви кажа нещо, което е важно за мен, но и не само за мен…

ЧоБи:Какво ви вдъхновява?

Мартин:Въпросът е глупав (както и цялото интервю). Може да те вдъхнови абсолютно всичко. От разходката в парка до чашата бира, изпита с някой, който ти е симпатичен.

ЧоБи:А койви вдъхновява – от другите автори и книги?

Мартин:Стругацки, Борхес, Шевчук, Булсара.

~

Георги Малиновразказва:

Роден съм в Пазарджик, живея в град Мъдрост.

Мисля, че преди да кажа „мама“, прочетох „Ян Бибиян“. Малко по-късно ми попадна и „Кибериада“ и оттогава съм увреден непоправимо на тема фантастика и книги.

Професията ми – волен компютърджия.

Спазвам принципа на автомат Калашников: „Нито ден без ред“, т.е. графоман, ама мързелив.

Чета предимно книги в е-вариант и зъм злостен книжен пират.

Според някои наличието на книгите е едно от доказателствата за съществуването на Бог.

Не знам, ако цитирам Стругацки, аз съм емоционален материалист.

ЧоБи:Довършете изречението: Пиша, следователно…

Георги:… съм графоман, или по­скоро графофил. Писането е удоволствие, страст, отдаденост, пренасяне в друг свят, треска, забрава, забава, обсебване, превръщане, мания, фобия и филия.

ЧоБи:Какво ви вдъхновява?

Георги:Срещите и разговорите с хората. С познати и непознати. И техните творения – книгите. Т.нар. природа не може да ме вдъхнови. Не може да ме вдъхновят прекрасен залез, изгрев, море, планина, поле, върхове…. На подобни неща мога само да се възхитя.

ЧоБи:А койви вдъхновява – от другите автори и книги?

Георги:Любимият ми литературен образ е този, който в момента чета. Сливам се с него, гледам света през очите на героите и понякога, не много често, вземат да ме вдъхновят и аз да създам някой литературен образ. Нямам любим герой; имам писатели, които препрочитам често и когато ги чета, героят (или героите) им ми става любим. До следващата книга.

~

Емануел Икономов e писател на научна фантастика и криминална литература, журналист, издател, критик и преводач.

ЧоБи:Довършете изречението: Пиша, следователно…

Емануел:… вярвам в чудеса.

ЧоБи:Какво ви вдъхновява?

Емануел:Загадката и нейното разгадаване.

ЧоБи:А кой ви вдъхновява – от другите автори и книги?

Емануел:Всяка добре замислена и добре написана книга.

Към Филипините (2)- Хората

Когато слушате филипинци да си говорят, имате чувството, че се намирате в Испания. Но ако имате щастието да знаете испански, тук няма да ви разберат. Тагалог (живеещ край река) се нарича филипинският език - един от австронезийските езици, подгрупа малайско – полинезийски. През 1937 г. Първото народно събрание на Филипините създава Национален Езиков институт, който избира тагалог (диалект, говорен от 15 милиона души) за основа на новия национален език – пилипино (филипинците не могат да казват „ф”, навсякъде в английски го заместват с „п”). В тази смесица от няколко езика най-много заемки има от испански – 40 процента, и от английски, който е вторият официален език, по- малко от санскрит, китайски, японски и арабски. Добро утро е magandang umaga! Kumusta – здравей, а salamat – благодаря. Не разбирам – hindi ko maintindihan, по-добре просто да вдигнеш рамене…


Единствено себуанците (от остров Себу) не искат да се примирят с тагалог, те предпочитат себуанода легне в основата на националния език и говорят само на него. Разликите в диалектите са толкова големи, че сънародници от различни краища не се разбират, ако говорят на местното наречие. Живите езици, на които се говори днес, са 171.

Чист тагалог и приличен английски говорят аета – господарите на тези земи. Коренните жители на Филипините са наричани още аита, агта, негритос, пигмеи. Нищо не знаех за тях, преди да ги срещна случайно край близката рекичка. От там минава пътят ми за супера, избирах си пътечката под дърветата заради сянката, която хвърлят, вместо напеченото шосе.

пътеката край реката

Един ден Рей ме предупреди да внимавам за змии, че наскоро видял една зелена, не много голяма, към два метра, ако те ухапе, до четири часа си мъртва – заключи ясно и прямо той. – А има едни други – от тяхната целувка на десетата минута си без дъх… - Не исках да сравнявам кои са по-бързи, не спорих с него - от тогава гледам повече в краката си.

косач

Рей работи като охрана на вече нефункционираща фабрика за медицинско оборудване, и тя е по пътя ми. Той е на 47, баща на шест деца – четири от първата му жена, която се споминала и две от втората, с двадесет години по-млада от него. Обичам да общувам с хората, но никога не ги разпитвам за живота им. Те сами ми разказват своите истории, до една вълнуващи. Понякога питат за съвет, но по-често имат нужда просто от това – някой да ги изслуша. – Най-малката ми дъщеря е на четири месеца, вчера нямах пари да й купя мляко, плака гладна. Сварихме малко ориз и й дадохме да пие водата, заспа – тъжно нарежда Рей. – Заплатата ми е ниска, а вече съм стар да замина за чужбина… Но – тук е така – завършва извинително той и се усмихва с някаква затрогваща тъга, изписана на обгорялото му лице.

следобедна дрямка край рекичката

– Какви плодове ще купуваш от магазина? Ето, виж това мангово дърво, а по-нататък има и папая… – Зелени са, Рей. – Че какво като са зелени, с повечко чили и варен ориз, става чудно! Ти колко деца имаш, Натали? Само две? Не е хубаво това…

А тази фабрика се продава – два милиона долара струва. Гледа ме въпросително, клатя глава – не, нямам толкова пари… – Кажи на роднините и познатите си, настоява той. Ето, изпълнявам обещанието си – казвам…

неработещата фабрика

– Аз изработвам хамаци, искаш ли да купиш един? - Показа ми го, но в момента нямах исканата сума. Когато го потърсих на следващия ден, не го намерих, беше се преместил другаде…

хамакът на Рей, вързан под мангово дърво

Виждала съм бедняшките предградия. Колиби от картон, ламарина, наколни бараки. Като тунели между тях се провират импровизирани улици. Бездомници спят на улицата, късмет, че е вечно лято…

покрайнините на Олонгапо

вляво от моста за Олонгапо

мизерията е повсеместна

продавач на играчки в Олонгапо

тези деца работят за някого

Когато пристигнахме, реката беше пълноводна, но постепенно към края на сухия период изтъня, аха да изчезне. Къде отива рибата ли – ами заравя се в тинята, заспива мечешки сън и чака благодатния дъжд през юни. В пресъхващите водоеми тази кал запазва влажността си под сухата горна кора за дълго.

Та минавам аз един ден от там, погледът ми се зареял към зелената светлина, струяща между новите за мен дървета, и изведнъж – негър! Но не съвсем. Не може да бъде, не и тук. Бързо – апарата и започвам да снимам трескаво като се опитвам да изглеждам спокойна.

негрито в реката

А човекът ме поглежда и казва на чист английски: - Госпожо, по-нагоре има и други, снимайте и тях. – Помага ми. Така се запознах с аета. – Ние сме трима братя, идваме да ловим риба. Продаваме я в големите магазини. Ето, хванах една, искате ли я, госпожо?

аета лови риба с ръце

>

портрет на аета

рибата, която не купих

Не знам защо не купих прясната риба. Но се заприказвахме. Живеят в Пастолан (запомних това име), високо в планината. Вървят пеша до тук, нямат пари за автобус, към три часа е пътят. Мили са, усмихнати, но без раболепие, очароваха ме свежестта и искреността, с които разговарят. С тях е и едно малко момиченце – Кайлийн, с нея се сприятелихме на бърза ръка. Тя е на седем, но не ходи на училище. Да, имат си училище в селото, на нея обаче не й се учи…

Кайлийн

братя

Порових се по-късно и научих, че това е най-слабо познатата от всички живи човешки раси. Народите негрито притежават един от най-чистите генетични фондове измежду всички човеци и поради това тяхната ДНК служи за изходна точка при изучаване на генетичния дрейф (промяна в честотата на гените). Привлечена неудържимо от новото и непознатото, си обещах да им погостувам в тяхното село, където те ме канеха така сърдечно.


Аборигените на Филипините съставляват около 33 етнолингвистични групи негрито, общо към 15 000 души. Тъмнокафява кожа, ситно къдрава коса, малък нос и големи черни очи. Нисък ръст. Мирни хора със свои традиции, идентичност и език, наречен самбал. Те живеят на няколко големи острова в страната – Лусон, Палаван, Панай, Себу, Негрос и Минданао. Това са туземните жители на архипелага, най-ранните. Религията им е анимистична, често с тънък слой на римокатолическо влияние. Обикновено негрито са двуезични. Една от хипотезите е, че са дошли от остров Борнео преди 30 хиляди години с помощта на земен мост, покрит вече с вода преди около пет хиляди години.

майка аета с децата си

Населението им е намаляло значително от началото на испанския период и продължава да спада в резултат на обезлесяването и главно поради бедност и болести. Тези дребни негроидни хора са фенотипно доста по-различни от монголоидните филипинци. Някога са били ловци – до 60-те години на миналия век те са ловували елени и диви свине с лъкове и стрели. Днес продават горски растения и риба, отглеждат банани, папая и манго, работят като горски водачи или в близките ферми.

риболов

Мултинационални корпорации за дърводобив нанасят травматична промяна в екосистемата – булдозери копаят пътища директно през ловните и риболовни зони на аета в недостъпни досега области и ги наемат като работници. Експлозивното нарастване на филипинското население тласка хиляди безимотни заселници към земите на аета и неочаквано те виждат собствените си земи претъпкани от незаконно настанили се преселници. Основните причини за високата смъртност сред мъжете са туберкулоза, пневмония и алкохолизъм (още един подарък от американците, знам за случай, когато са учили седемгодишно момче да пие, за да се забавляват. Днес, четиридесет години по-късно, този човек е развалина, разказа ми неговата съпруга), а сред жените – усложнения от раждане. Недохранването е общо.

Не само перспективата за културното им оцеляване е мрачна, но и надеждата за биологичното им оцеляване е нищожна. Най-слабо проучената раса на земята застрашително изчезва. Филипинското племенно малцинство – така наричат днес гордите стопани на този архипелаг.

Малко признание и никаква подкрепа от родното правителство, но въпреки това аета се радват на интереса и помощта на международни организации в тяхна защита. Корейската хуманитарна организация „Добри хора” е дарила здравна служба на едно от аетските села на връх Пинатубо, там, където е вулканът; асоциация за развитието на аета помага в село Пастолан, има дори асоциация „Обичайте аета”, която им е построила хубава църква. Стореното добро видях, когато гостувах в тези села.

Втората ми среща с тях стана по време на конгреса на филипинските писатели, който се проведе в конферентната зала на нашия хотел. Сутринта на излизане видях групичка дългокраки момчета само с набедрена препаска (бахаг) около кръста, да тичат развълнувано пред хотела, а гласът на учителката им да ги завръща. Тук ще има танци, помислих си и приготвих апарата. Тръгнах натам, където вече се беше струпала писателската публика. Посрещнаха ги с Танца на предците ученици от село Пастолан. Момичета и момчета танцуваха в унес, като че ли за себе си, с първичната радост от изкуството и сдържаната гордост, че са част от това племе. Разказваха истории с движения и изражение.

Танцът на предците

победител

филипински писатели с изпълнителите

танц от испанския период

танцьорки

музикантки в почивка

любовен танц

Особено всеотдайна беше солистката, след общите снимки се запознах с нея. Роуз Мари, на 16, лъчезарно и сияйно дете, ентусиазирано ми заразказва за джунглата и нейните обитатели, покани ме на гости.

Роуз Мари

В това време улових неодобрителния и ревнив поглед, който ми хвърли нейната учителка по английски – бледо момиче от Швеция, дошло за пет дни да стажува в Пастолан – как така бързо се сприятелявам с нейните ученици… Обърнах и на нея малко внимание, да не се сърди толкова, поприказвахме. Мина ми през ума нещо за възможностите на шведските университети, но в момента богатата Скандинавия не ми е нито в ума, нито в сърцето. В това време вниманието ми беше привлечено от друга група танцьори, които представяха по-късни филипински танци – от испанско време, и веднага вдигнах апарата.

танц на девойките

инструментите не са подходящи за танца, но музикантите са добри

Автор:Наталия Бояджиева
Снимки:Наталия Бояджиева