Наскоро прекарах няколко часа из руски сайтове и форуми. И съм ужасен.

Вероятно много от написаното в тях е дело на т.нар. гебуха – „ласкав“ руски прякор за служителите на тяхното ДеСе. Немалко обаче очевидно е дело на искрени „патриоти“. За да разберете какво значи тази дума в случая и защо е в кавички – разровете се и почетете сами.

Всеки народ, независимо колко просветен, е на година-две живот в мизерия и един сладкодумен измамник от нацизма. Руският народ също, само че май откъм другата страна – на наацистите ще им трябват години мизерия и измамници, за да стигнат днешна Русия. Преди няколко седмици един украинец беше споменал нещо от типа на: „Уви, тяхното не е нацизъм – то е НАШИЗЪМ“. Нещо, на фона на което „обикновеният“ нацизъм прилича едва ли не на либерална демокрация.

(Разбира се, има една съществена разлика – но тя не е в полза на нашизма. При нацизма един по начало нормален народ беше увлечен от гений на фанатизма в изпълнителност и подчинение на нацистките доктрини. При нашизма един народ, увлечен до край от нацистки доктрини, е управляван от хитър политик, готов да извлече изгода от това. В първия случай премахваш гения на фанатизма – народът се излекува. Във втория и да махнеш хитрия политик, нашизираният народ остава и търси да издигне и си избере следващ такъв…)

Всъщност Русия живее в подобна атмосфера вече от почти столетие, ако не и повече. Помните ли невероятния филм на Михаил Ром „Обикновен фашизъм”? Ако не – гледайте го, не можете да си представите колко си струва. Мигновено ще разберете защо беше забранен в соц-лагера наравно с „1984“ и „Животинската ферма“ на Оруел. Гледайки документалните кадри за нацизма в Германия, зрителят виждаше невероятната прилика между тях и реалността наоколо. Същите паради, същите махащи от трибуните фюрери, същите демонстративно-популистки „социална справедливост“, „светло бъдеще“, „ценности“, „историческа мисия“. И най-вече същото безмилостно и непрекъснато промиване на мозъците на всеки недостатъчно автокефален… Така че традицията там е дълбока и вкоренена до степен, надмината може би единствено в Китай. Непредставима за хора, израсли в поне малко свободно общество, дори в българското. Неразбираема дори за тези руснаци, които носят глави на раменете си и гледат това, което става с народа им, с ужас…

Сега е особено нагледен момент докъде води това. Почетете мъничко руски форуми и ще се убедите. Доскоро украинците бяха за руснаците най-близки братя – много по-близки примерно от нас. (И е истина – много по-близки са им и по език, и по кръв.) Но в момента, в който братята им не приеха да бъдат съсипвани полу с измама, полу насила, а след това и не приеха съвсем безропотно да им откъснат парче територия с недоприкрита (и призната после) военна намеса, внезапно станаха… фашисти. Най-чужди от чуждите. Най-долни от долните. Най-отвратителни, отблъскващи, годни единствено за смазване и поробване. Кафява чума, която заплашва света (все едно украинците са се опитали да налагат на руснаците какъв ред да поддържат в собствената си държава и са им отвоювали земя, а не обратното). Инструменти на безгранично дяволската и зла Америка и на подлата и измамническа Гейропа (Ян Валетов беше отбелязал много точноаналната фиксация на гебухата и дирижираните от нея промивки. И беше описал подробно и точно ситуацията между Украйна и Русия.)

Накратко – за Русия, и боя се че и за масовия руснак, е брат който е съгласен да му е роб. Да бъде управляван от руски агенти в полза на Русия и своя вреда. Който не е съгласен, няма как да му е брат – той му е фашист, кафява чума и напаст, от която светът трябва да бъде „освободен“. А какво ли ще бъде, ако има силата и решителността да не си даде територията, пък не мога дори да си представя. Сигурно ще е по-черен от дявола. (Ах, тази гнусна Гейропа! Ах, тази сатанинска Америка!)

… Пиша всичко това покрай умилително леещите се от български „патриоти“ лакардии за „руските ни братя“. За който има очи и ум, да провери сам прав ли съм или не и да си направи изводите. И когато се опитат да му наливат лъжи по спуснатия им списък, да ги отпрати.

А ако не го направи достатъчно дипломатично, сигурно ще види и чуе и аналната им фиксация. Сигурен признак кои и какви са всъщност, и на какво са „патриоти“. Не мога да си представя някой да вижда как се промени руското отношение към украинците и искрено да не се досеща как ще се промени към нас в момента, в който руснаците решат, че има как да ни отнемат нещо.

И още едно предупреждение: отношението на съвременния български „патриот“ към Русия е лакмусът дали той е патриот, или национален предател и измамник на руска служба. Не вярвате ли? Съвсем просто е.

Аз примерно никога не съм смятал себе си за патриот – напротив, за космополит. Възхищавам се на Съединените щати много повече, отколкото на България. Подигравам се на глупостта и лайнодушието на българския народ. Що за патриот мога да съм?!… Само че ако САЩ утре нападнат България, аз моментално ще ида да се запиша за доброволец, да воювам срещу тях. А ако Русия нападне България (което е несравнимо по-вероятно), типичният български „патриот“ ще започне да върти изтърканата вече латерна как руснаците са ни братя, как трябва да им треперим и да ги пазим, да не им се съпротивляваме особено… Да, ама ако аз не съм патриот, какво е такъв „патриот“? Нещо различно от 24 карата национален предател?

Ако не, е време да му отдадем дължимото. Да го наречем национален предател право в лицето и да му обясним защо е такъв. Не защото той не го знае, на който му плащат да не знае нещо винаги го знае. А за да го знаят и чуват околните, и да се учат да не вярват на измамници.

Особено когато те са национални предатели и слуги на най-гнусния вид нацизъм, който съм виждал в реалността – руския нашизъм.

• Изкуствено населено, населено място, със заробени работници без алтернатива, за да не избягат другаде
• Тежък, изморителен миньорски труд, с оборудване от преди втората световна война произвеждащи продукция, която всъщност не е особено търсена
• Безопасност на труда в най-добрата си социалистическа форма - непроменена от 70-те години на 20-ти век!
• Празни магазини, в които се пазарува с купони, стоейки всяка вечер на огромни опашки, защото няма храна за всички а ако не купиш днес, купона ти изгаря!
• Слушаш местният партиен лидер на ЛИДЕР, който ти казва за кого да гласуваш и ти гласуваш с 99.9% за него
• Само правилната партиина преса и само правилната партия се допускат, всички други са врагове. Понякога има и врагове с партиини билети, които ги бият

   Можете да сте съпричастни с проекта ни за създаване на QR-антология за съвременна българска поезия още сега, в момента на неговото разработване. Ако “свалите” изображението и разпечатите този QR-код, който виждате на монитора си, след това можете да го залепите където Ви хрумне - на място, на което други обичащи българската поезия ще могат да го сканират със смартфона си и да поемат на път (ако имат връзка с интернет) към видеозапис, в който Георги Господинов чете стихотворението си “днес, утре, тези дни” . Можете да сте част от една верига, в която българската поезия ще напусне електронните и хартиени страници, и ще поеме на път по улиците на България…
   А ако искате да го видите и чуете на компютъра си - изберете този линк, който ще ви препрати към електронното мултимедийно списание за литература DICTUM.








   Георги Господиновв “Кръстопът”.
   Георги Господинов в DICTUM.

Статията по-долу е предназначена за неспортисти. Насочена е към хора със сравнително малко разбиране относно хранителни принципи и породените от тях физиологични реакции. Подходяща е за хора, които искат да отслабнат, но не броят калории, не си теглят храната и не си водят хранителен дневник. Нещата, написани по-долу, не са за трениращи хора или такива, целящи оптимални и максимално ефективни резултати.

Ето някои основни правила, които могат да ви помогнат в отслабването:

Кога отслабваме?

Отслабваме, когато сме в калориен дефицит. Това означава, че калориите от храната, която консумираме, са по-малко от тези, които изразходваме. Това е. Няма друго условие. Няма изключения. Дори изборът на храни не променя нещата. Калориите регулират движението в теглото. Запомнете го.

Как се постига калориен дефицит?

За това има три начина – да ядем по-малко (намаляване на калорийния прием), да се упражняваме повече (увеличаване на калорийния разход) или комбинация от двете. Последното, разбира се, е най-добрият вариант и то по много, много параметри. Винаги целете комбинация от намалена храна + някакъв вид физически упражнения.

Физически упражнения

Най-подходящият вариант тук е трениране във фитнес и ще има най-сериозен ефект върху това да се чувствате по-добре, да запазите максимално мускулната си маса (да, и за жени е не по-малко важно) и това, което губите, да са именно мазнините.

Ако нямате възможност, желание или имате друга причина, то може да си изберете някаква аеробна дейност  - бягане, каране на колело/велоергометър, бързо ходене, качване и слизане на стълби.

Битовите занимавки

Трябва да промените някои от навиците си. Реално няма да ви коства много, но пък в дългосрочен план ползите се сумират. Когато можете – увеличавайте си изразходваната енергия. Колкото повече го правите, толкова по-кратко ще трябва да гладувате. Ето няколко примера:

• Когато става дума за късо разстояние – зарежете колата/автобуса. Отидете пеша. Може и на бърз ход.
• Паркирайте в най-далечната част на паркинга и извървете останалото разстояние. Дори и да носите много пазарски торби. Няколко торби не са навредили никому.
• Спрете изцяло или частично асансьора. Ако сте много затлъстяли, ползвайте го само в посока нагоре. Надолу слезте по стълбите. За другите е препоръчително и качването да става пеша. Ако етажите са повече от 6-7, може поне първоначално да качвате нагоре колкото можете, а останалата част с асансьора.
• Ходете на работа пеша, ако е възможно.
• Може да правите обиколки около района, в който живеете или ако имате парк в близост.

Това са малки трикове, които ще помогнат за по-бързото постигане на резултата. И не, само те не стигат, но пак е по-добре от нищо. По-долу е споменато по-подробно, но и тук ще кажа, че изпълняването на физически упражнения помага за придържането към хранителен режим.

Хранене

Ето я и по-сложната част (и по-значимата). С подробности и детайлни обяснения няма да ви занимавам.

Няколко базови понятия

Калориите, които приемаме, идват от белтъчини, въглехидрати, мазнини (наречени макронутриенти) и алкохол.

Това са техните стойности:

• белтъчини/протеин – 4 ккал/г;
• въглехидрати – 4 ккал/г;
• мазнини – 9 ккал/г;
• чист алкохол – 7 ккал/г.

Това е просто за да се ориентирате приблизително кое колко енергия носи. Нито едно от тези няма "закръглящ"ефект само по себе си. Всяка диета трябва да се гледа цялостно, а не да се задълбава в конкретни детайли. Въглехидратите не са врагът, нито мазнините. Ако сте в калориен дефицит, то теглото ще пада.

Малко по-конкретно

И все пак, трябва ли на нещо да наблегнем? Да, на протеина. Той е най-засищащият макронутриент и ще притъпи апетита. Освен това предпазва от загуба на мускулна тъкан (също както физическите упражнения). За мъжете звучи сякаш по-важно, но за жените не е от по-малко значение. Сигурно се сещате за познати, които са отслабнали и изглеждат по-зле от преди.

Когато се загуби мускулната маса, нещата започват да изглеждат увиснали. Под кожата няма мускул, които да придава хубавата форма. Няма плътност, а просто остатъкът мастни тъкани стоят там и се тресат при всяко движение. Мускулите са важни за външния вид. И здравето, впрочем. Освен това наблягането на високопротеинови храни косвено води до по-здравословен хранителен план като цяло.

Алкохолът, без изключения, трябва да бъде изключен от менюто. Дори малки количества са много калорични и може да изхвърлят целия дефицит за деня през прозореца, та дори и да предизвикат излишък. Като калоричност 100 мл от 40% алкохол (водка, ракия, ром, уиски) са 230 калории. Това е колкото две средно големи пилешки пържоли.

Освен проблема с калориите, алкохолът пречи на правилната преценка и освен това повишава апетита. Калорийна плътност + повишен апетит + грешна преценка е много лоша комбинация. Всичко това е многократно потвърдено с научни данни, но не сме ли го изпитвали и на свой гръб?

Как да намалим приеманите калории, без да мерим храната

Вече казахме, но нека го повторим – спрете алкохола!

Намалете приема на олио/зехтин. И не, заменянето на олиото със зехтин няма да помогне. Без значение колко било полезно. Две супени лъжици олио са, грубо казано, около 115 калории. Зехтинът ще е още повече (не защото е по-калоричен, но това са подробности). Знаете ли какво друго е толкова? Салата от два домата и половин килограм краставици. Да, едното тежи 12-13 г, а другото е почти килограм! Кое според вас ще ви нахрани повече?

• Когато готвите, използвайте незалепващи повърхности и не слагайте олио. Ако все пак се налага, то сложете малко.
• Измервайте го с лъжици, защото другото ще ви подведе. Всички знаем за бабите си, които слагат "само щипка сол", а всъщност през пръстите им се изсипва половин солница.
• Измервайте течните мазнини чрез супени лъжици, за да знаете, че всеки път слагате едно и също количество. А и е много лесно да разлеем два пъти повече, отколкото ни се е искало.
• Направете си голяма салата с домати, краставици, зеле, маруля, репички и т.н., както ви е по вкуса. Но не слагайте нито зехтин, нито олио, нито дресинг. Особено ако я ядете повече от веднъж на ден.
• Заменете редовните напитки с лайт/zero версия. Газираните напитки имат диетични варианти. Подсладените със захар също. Махнете натуралните сокове (и бирата). Сменете ги с вода, чай, диетични газирани напитки или за каквото друго имате желание. Подсладителите, в количествата, в които са в напитките, са напълно безвредни. Страховете ви от тях не са нито обосновано, нито приемливо оправдание.

Заменете редовните храни с лайт версии. Вместо мляко от 3,5%, вземете си от 1%. Пазаруваме от огромни супермаркети, където на щанда за сирене и кашкавал има поне по пет марки от всяко. Отнема няколко секунди да прегледате етикетите и просто да вземете най-нискокалоричната версия. Сравнявайте стойностите за 100 г, а не за "порция"!

Понякога обезмаслените варианти на някои храни са трудни за консумация, но освен тях има и нискомаслени варианти. Пак е крачка напред.

Не можете без хляб? Просто изберете по-подходящият. И намалете количеството. 3 филийки типов хляб "Стражица"са 180 ккал, а същото от белия "Стара Загора"е 250 ккал. Превърнете сравняването на етикетите в навик. Трябва само да го направите един-два пъти и вече знаете кой продукт трябва да изберете.

Ако ядете приблизително едни и същи неща всеки ден, е най-лесно. Не че го препоръчвам, но ако сега го правите, много по-лесен е контролът върху порциите. Знаете колко ядете всеки ден, нужно е да си слагате по-малки порции от преди.

Това не значи да разделите същото количество храна на повече порции и накрая пак да изядете същото, защото няма да има никаква полза. Намалете цялото количество храна за деня, а не за конкретно хранене.

Някакъв друг трик има ли?

Има, но го ползвайте в комбинация с гореописаните неща.

Този трик е изключването или силното ограничаване на хранителна група. Иначе казано, съвети от типа на "спри хляба и всички тестени изделия". Не че от хляба конкретно пълнееш, но когато спрем всичко с брашно, разнообразието от храни намалява неколкократно. Като има да избира от по-малко храни, човек яде и по-малко. Сядате да обядваш и ви предлагат паста или питка. Ами те и двете са тестени - значи ще се наложи да минете без тях. Ще си останете само на пържолата и салатката. Е? Ами току-що спестихте 250-400 калории, които иначе щяхте да изконсумирате неусетно.

Това е лесен и ефективен метод за хора, които нямат много познания относно храненето. Спрете тестените изделия и сладкото и дори неумишлено ще сте си намалили храната за деня с добро количество калории.

Само не спирайте плодовете. Те съдържат фибри, минерали и витамини. Полезни са за вас и диетата ви. Не казвам да се тъпчете с тях, но не ги спирайте. Не са от хранителните групи, за които този подход е добра идея.

Друг вариант пък е да избягвате мазнините. Това индиректно ще ви ограничи консумацията на сладкиши, кексове, вафли, шоколадови барове и производни. Мазното месо също ще трябва да спрете. Свинският врат на скара ще трябва да изчака. Не че така не може да прекалите с ориза, примерно, но пак сте ограничени. А и колко ориз можете да изядете? 1000 калории от ориз са цяла тава. Ще ви писне. Тук е трикът.

Ограничавайки хранителни групи, ще си ограничите и набора от храни, които са позволени по време на диетата. За пълнота трябва да кажем, че екстремното ограничение на мазнините води до отслабване на имунната система и понижаване на половите хормони. Не изпадайте в крайности. Нито с мазнините, нито с въглехидратите.

Грешка е допустима

Гледайте да избягвате развалянето на диетата. Старайте се колкото се може по-дълго и строго да се придържате към плана си. Понякога обаче нещо се случва - може би сте на гости при приятели, обядвате с колеги навън, празнувате нещо... Тогава режимът се нарушава.

Бъдете спокойни. Едно ядене не разваля 10 поредни дена строга диета. Изпитването на вина след малки нарушения е не само излишно, но и има негативен ефект върху поведението. Да изядете две шоколадови бисквити не е проблем. Но да ги хапнете и да решите, че "днес тъй и тъй цялата диета прецаках, що ли да не си доизям кутията?", това е вече глупаво.

Много хора оправдават масовите си преяждания по този начин и дори вината си. Малкото нарушение си е точно такова - малко. Ограничавайте го до такова и не се поддавайте на емоциите. Когато тялото е гладно, мозъкът ще се погрижи да се чувствате некомфортно. Било то физически или психически. Разсъждавайте трезво и не се поддавайте на изкушения.

"Не мога без сладко!"

Няма такова нещо. Тялото няма физиологична нужда от него. Въглехидратите не са есенциален макронутриент, или казано по-просто - не са нужни за съществуването. Отслабването е трудно и некомфортно, но човек не трябва да изпуска целта си от поглед.

И въпреки това искам да кажа, че няма определен макронутриент (протеин/въглехидрат/мазнини), който сам по себе си да предизвиква трупането на мазнини. Не съществува нещо, което само по себе си, извън контекста на цялостната диета, да има "омазняващ"ефект. Не, и в глутена не е проблемът.

Ако ви се яде сладко - хапнете, пък махнете нещо друго, запланувано за изяждане през същия ден. Ако за обяд сте намислили да консумирате ориз, то намалете порцията, пък си угодете. Само нека не става навик.

В тази статия разгледахме някои основни принципи и получихте информация какви промени в храненето си трябва да предприемете. Във втория материал ще разберете как да притъпявате чувството на глад с цел по-добър контрол над диетата. Ще разберете как и защо трябва да си следите прогреса и ще поговорим за мотивация и подклаждането й. Ще получите още няколко насоки, а накрая ще обобщим всичко от двете части.

Гаврил Димитров е перфекционист във всяко отношение – баща, маркетинг специалист, деец. Гари е отдаден и неуморен. Като всеки от нас иска България да е едно по-добро място за всички ни. И отдава много енергия това да се случи. Говорим си отново за ДЕОС – нашиян либерален политически проект.

Защо се завърна в България?
Причината за да се върна във България е лична, а това което се надявах да видя тук след пет годишно отсъствие, беше една модерна Европейска България правейки малки, но уверени стъпки в правилната посока. Уви, малкото добри стъпки направени между 1997 и 2001 година, бързо бяха заменени с криволичеща безпътица и вместо затвърждаване на доброто начало, ние всички продължаваме да вървим в едно полубудно състояние на някъде.
Там където след 800 дни ще се оправим, там където обръчите от фирми ще оправят България и там където експертните правителства са глухи за гласа на коректива – така наречения НАРОД.

Какво те доведе в ДЕОС?
Това което ме грабна веднага беше, че се познавахме от времето на летния протест. По време дългите вечери заедно, ние коментирахме какво трябва да се промени във България, за да останат децата ни тук, а да не избират изхода на летище София. Когато разбрах, че едно от условията да си член на ДЕОС е никога да не си работил за ДС под каквато и да е форма и да не си членувал в други политически формации, тогава си казах, че всички ще сме от едно тесто, и ще направим нещо ново и успешно, без намесата и генното инженерство на “партията”, дала живот на безброй свои клонинги и погубила живота на родителите ни.

Какви са хората в ДЕОС и смяташ ли, че са способни да променят България наистина?
Вече започнах тази тема и сега ще ми е по-лесно да продължа. За да промениш България, промяната трябва отдавна да е започнала в тебе. Винаги когато говорим за това ми идват думите на Дж.Ф. Кенеди:
“Преди да попиташ какво държавата направи за мен, трябва да се запиташ какво аз направих за моята държава”
И ако всеки от нас като професиналист е успял на работното си място, съм напълно убеден че ще успее и в ДЕОС. Аз виждам във всеки един от нас, личност която иска да промени статуквото, преглъщайки егото си в името на каузата ни. Защото нашата кауза е България и промяната започва от нас, днес и сега.

Какво различава ДЕОС от всички други над 200 партии у нас?
Нищо. Да, това е така но само, ако прочетем устава и програмите им, ако обаче тяхната цел бе това, България отдавна щеше да е преуспяла държава. Това което, ще ни отличи от тях са нашите искренни намерения бавно и устойчиво да превърнем в дела, основните мисии и визии които си поставяме. Аз искам с открито лице след години, да мога да кажа на децата си, че днес сме успели да положим основите на просперираща България.
Защото, както казва Евангелието “По делата им ще ги познаете…”

ДЕОС в първо лице и с Емил, Дарин, Иван.

учредяваме ДЕОС на 31 май, събота, от 18 ч в Борисова градина, Лятната естрада. ела!

Снощи след като се скарахме, лежах и гледах голият ти гръб обърнат към мен. Виждах в огледалото как спиш и стискаш белия чаршаф пред гърдите си. Гърдите ти, целите в лунички, като кожата на добре узряла кайсия.

Искаше ми се да те обърна. Да се качиш отгоре ми и да видя гърдите ти, да прокарам пръст от ямката на шията ти и надолу, през луничките и по корема ти. Искаше ми се да те гледам в очите,

Искаше ми се да си ми простила.

Снощи, след като се скарахме за първи път, лежах и гледах червената ти коса в тъмното. Реших да ти купя кайсии.

Прости ми.

Публикувано преди няколко години в “ентелегентно”

*   *   *

Не се сърди човече

Не се сърди – купих ти кайсии.
Чакат на масата да забележиш, че съм тук.

Не се сърди – мълча от дни.
Гледах бурята сама и не продумах,
прочетох цяла книга до теб в леглото,
“спестих” ти няколко шеги.

Не се сърди – опитвам да ме няма.

29 май 2014

Попитали физик защо пилето пресича пътя. След седмица изчисления той отговорил:

- Имам решение на задачата. Но важи само за идеално сферично пиле във вакуум…

През последното четвърт столетие изборите в България винаги са били преброяване на идиотите. А покрай участието на Бареков последните бяха преброяване на идеално сферичните идиоти във вакуум. Оказаха се процент, който според мен еднозначно гарантира, че никога няма да се оправим. Защото който може да повярва, че Бареков е нещо различно от бушонче на Пеевски, може да повярва всичко. Или поне всичко, което няма нито помен от връзка с реалността…

(И това при положение, че Атака също успя да вземе почти три процента. С единайсетте на Бареков – към четиринадесет. При гласували 35% от избирателите това са към пет процента от възможните избиратели. Иначе казано, съвършено кръглият идиот във вакуум винаги ще бъде парламентарно представен в България. И вероятно ще държи ключа на парламентарния баланс. Съответно, животът в България винаги ще е опасен за физическото и душевно здраве.)

… Преди ден-два Бареков се изказа, че е готов да направи коалиция с БСП и да управлява. В първия момент ми се щеше да попитам гласоподавателите му – за това ли са гласували, БСП да ни управлява отново? Чак след това осъзнах, че комуникацията с тях под каквато и да е форма е безсмислена. Смислено е човек да се спасява от тях като от чума – със старателно избягване на всякакъв контакт, а най-добре с бягство. Където и както може.

Дотук за него и гласоподавателите му. Който си направил изводите – направил ги. Оттук нататък – още малко очевадни неща.

Ще просъществува ли правителството още? Примерно по-дълго от до есента? До тези избори бях убеден, че да. Сега бих дал едни 20-30% шанс да не успее. Които могат и да нараснат в зависимост от развитието на ситуацията.

Едно, че “Южен поток” беше подписан. Съвършено точно на руските условия и в съвършено точно противоречие с европейските. Орешарски беше заради това в ЕС (май за пръв път) и даде съвместна пресконференция с Барозу. Барозу каза каквото следваше да се очаква, ако и в сравнително дипломатична форма – че тоя номер няма как да се размине на България, и че последствията вероятно ще са сурови. Орешарски също каза каквото следваше да се очаква – че Барозу всъщност е казал точно обратното и че “Южен поток” ще спази правилата на ЕС. Познайте кой от двамата ни излъга право в очите. (Като минимум по това, което казвам доста често – ако беше казал истината, щеше да се изчервява и да заеква, а подобно нещо не се наблюдаваше.) И кой каза истината – тоест, за какво следва да се готвим. И най-вече дали правителството няма да джирода последствията, които се задават, на някое друго правителство, за да се спаси от линчуване…

Друго, че изборният резултат беше катастрофа за БСП. Въпреки старото правило, че нейното твърдо ядро е най-голямо и тя печели най-много от ниска избирателна активност. Въпреки променения открай докрай в нейна полза избирателен кодекс. Въпреки всичката купена социолъгия (свалям шапка на Иван Попов за точния термин) и всичкото сплашване и отчайване на избирателите. Въпреки всички демонстрации на брутално смазване на ГЕРБ и РБ, на масово уволняване и тормозене на техни кадри и симпатизанти и прочее… Интересно е и че резултатът на АБВ също е смешен – очаквах да подгонят 10% при такава активност. Очевидно Първанов все още е добър само в израстването върху вече съградени структури. Очевидно все още не го бива да привлича масите. Ако не беше тъжният извод около Бареков и сие, щях да кажа, че България има някакъв шанс.

Но да се върна на темата. Станишев е феноменален апаратчик, казах го още когато разгроми не кой да е, а Първанов на негова си територия. Ще се бори с нокти и зъби да удържи това правителство колкото се може по-дълго, за да си подсигури накъде да бяга след него. Изборната катастрофа – резултат под две трети от този на ГЕРБ при най-благоприятни възможни за БСП условия – обаче сериозно разклати влиянието му в БСП. Не е изключено да не успее да задържи правителството до края на мандата му. Особено ако Първанов се реши да си посипе символично главата с пепел, да се откаже от АБВ и да застане изненаващо начело на БСП, с подкрепата на разочарованите от Станишев. Тъжното при този вариант е, че БСП ще може отново да се пробута пред по-лековерните за “обновена”.

Ако следващите избори се състоят сравнително скоро, избирателната активност има как да бъде и сравнително висока. Българите са понаплашени от високия резултат на ДПС и може да се активизират. А това може и да намали резултата на ДПС до степен то вече да не е ключовият фактор в политическия ни живот. Което ще е чудесно – не защото е “турска партия”, а именно защото не е. Защото е партия на едрата престъпност и ограбването на държавата, тоест на всички нас без разлика по етнос.

Високият резултат на ДПС е донякъде за сметка на БСП – много цигански секции, които традиционно са почти 100% опора на БСП, този път бяха за ДПС. Механизмите ги знаем, но мисълта ми е другаде. Очевидно Доган се е усетил, че Станишевото БСП е потъващ кораб. (Наскоро Лютви Местан го каза в прав текст – че при наличните обстоятелства той не вижда как това правителство ще завърши мандата си.) Станишев вероятно ще реагира, ще води тайни преговори и ще обещава нови и нови кражби за милиарди и потънали в неизвесността милиардни външни заеми. (И ще изпълни тези двете, ако му се позволи.) Но не е ясно дали Доган няма да ги приеме и след това пак да му забие ножа в гърба, или пък да се спазари за повече с друг. Не е като Бойко да не е също играч и мафиот, ако и не от тази мафия.

В тази ситуация-каша според мен правилните ходове са два.

Единият е бързо създаване на нова лява партия. Истински обновена, реално социалдемократическа, без да е изцяло контролирана от кадесарската мафия. С някои кадри от БСП, за име, но не твърде много, все пак бардакът трябва да е нов. Такава партия изключително трудно ще се популяризира, защото медиите ги държи мафията, а за нея няма по-страшно нещо. Но успее ли, може да привлече немалко от разочарованите гласоподаватели на БСП – а в момента точно те са най-големият пул неориентирани. Ако политиката й е поне малко отговорна и кадърна, има отлични шансове да влезе в парламента, а на следващи избори може би дори да измести БСП. В края на краищата, в никоя нормална държава няма само десни партии – ако искаме държавата да върви напред, трябва да се погрижим и левите в нея да са нещо различно от подчинена на Русия мафия.

Другият правилен ход може да е възнобвяването на протестите срещу правителството. Вероятно няма да е лесно, защото хората са изтощени и обезверени. Политиката на Орешарски на игнориране и сплашване се оказа изключително ефективна. Но ако ситуацията продължава и се влошава, най-вероятно слабостта на правителството ще стане очевидна до степен протестите отново да могат да насъберат сила. А ако успеят и да го съборят, нищо чудно подкрепилите ги да имат на изборите добър резултат, за сметка на опъналите им се. (Подсетка: добре е тези протести да бъдат организирани от старата “Протестна мрежа” или други минимално читави организации, преди с това да се е заел Бареков. Надали ще го чакаме дълго – Доган е достатъчно хитър, за да го поиска, и съм сигурен, че държи в ръкава някой коз срещу Пеевски, с който да го принуди.)

Да видим.

На 29 и 30 май се провежда годишната конференция на Капитал DigitalK. Още от времето на Marketing Innovation Forum организаторите показаха, че имат идея как се правят добри събития за маркетинг и технологии. С времето събитието се отдалечи от строгия фокус върху маркетинга и разшири вниманието си към всички дигитални тенденции. Тази година виждаме още по-многобройна аудитория и страхотен line-up от лектори. Голяма част от програмата е отделена за start-up теми, което не е по моя вкус, но има и серия други интересни въпроси, които ще бъдат засегнати. Събирам записки, достатъчни за няколко обширни материала, а за загрявка ви представям първите две keynote лекции от програмата.

Paul Papadimitriou: Светът е стартъп и ние сме неговите основатели

The world is a startup and we are its founders.
Click To Tweet - Powered By CoSchedule

Анализаторът Paul Papadimitriouизведе серия доста интересни тенденции в дигиталния свят. Той започна с една уговорка – че е лесно да свържеш точките и да видиш цялата картина, като погледнеш назад, но не и ако гледаш към бъдещето. В този смисъл, работата на футуристите е свързана основно с това да указват посоката, а не да предричат бъдещето. И все пак, ясни са серия тенденции. До 2020 година 5 милиарда хора ще са свързани с интернет – този увеличаващ се обхват на мрежата предполага, че ще сме свързани все повече и че дигиталите услуги ще станат все по-силни. И това не е тенденция само за развитите страни – развиващите се пазари са все по-напредничави и все по-важни за бизнеса. Показателно е, че 80% от печалбата на големите холивудски заглавия вече идва извън САЩ.

Проблемът с промените е, че не всеки ги преживява. С всяка технологична промяна някои от старите играчи умират и се появяват нови – днес компютрите замират и отстъпват пред смартфоните. Срещу 1.5 милиарда PC-та стоят 3 милиарда смартфони, а 1 милиард от тях са единственото устройство за връзка с интернет на своите собственици. Тази промяна води до истински технологичен разрив, много технологии умират и се променят. Днес промените се случват и много по-бързо. След въвеждането на електричеството през 1870 са били необходими 46 години, за да се приеме технологията от 25% от американците, а за масовото използване на телефоните са необходими само 7 години.

Технологичната промяна се случва с все по-малко хора, стига те да са качествени. За да направи огромна промяна в SMS технологията, на WhatsApp са нужни само 50 души екип. 47% от работните позиции, които познаваме днес, ще изчезнат в следващите 20 години. Този проблем се засилва от факта, че правителството и образователната система стават все по-неефективни за осигуряване на работа. Според мен, незасегнати ще останат само тези, които могат да навигират и управляват огромния поток от информация, който се увеличава ежедневно. А работната среда се променя до неузнаваемост – увеличават се on-demand позициите (стартъпи, фрилансъри, консултанти), работното време не е това, което беше.

Освен технологиите, променят се и ценностите на хората. Ценим повече изживяванията, отколкото придобивките. Младите хора, свикнали да бъдат дигитални номади, не държат да притежават, а искат да изживяват неща. Затова и виждаме такъв ръст на sharing economy тенденцията – вместо да си купиш кола, която да седи паркирана (според някои данни, около 82% от времето), можеш просто да наемеш превоз по твой избор за всеки отделен случай.

Заключението на Paul само по себе си добре обединява тенденциите: The world in flat(ter), efficient(er), capitalist(er). Averagе is over – you should think laterally and with emotional intelligence.

Chris Chabot: Мобилните устройства са достъпна платформа и трябва да използваме максимално възможностите им

Chris Chabotот Twitter направи една от най-запомнящите се презентации на първия ден. Той ни разходи из мобилното бъдеще, като започна от… печатарската преса. Оказва се, че Крис е фен на историческите и серия други аналогии. Преди векове, хората започват да ползват печатаската преса, както дотогава са ползвали писането на ръка – за да произвеждат повече библии. Отнема 50 години, за да бъде напечатано първото художествено произведение (еротичен роман, между другото), а първите научни трудове се появяват чак 150 години след създаването на технологията. По същия начин, в началото хората използват мобилната среда като умалена версия на десктоп-Интернета, докато не започват да създават уникални приложения, функции и формати.

Донякъде парадоксално е, че “персоналният компютър” вече не изглежда толкова персонален, ако бъде сравнен с мобилен телефон. Телефоните са продължение на нас самите – те са постоянно с нас, дори когато изпълняваме скрити дейности в тоалетната Благодарение на мобилните устройства Интернет расте главоломно – средата ще се удвои, ако не и утрои, за следващите 2 години. Освен за браузване, мобилните устройства работят идеално и за по-сложни дейности – 43% от БВП на Кения, например, минава през системата за мобилни разплащания M-Pesa. Мобилните телефони могат да са от особена полза за тези, които използват само това устройство за комуникация, а както спомена и Пол по-рано, те са много.

Мобилните платформи движат иновацията – като цяло, тя се храни от големите технологични промени. Интересното тук е, че мобилният номер служи за уникална идентичност на потребителя, без да са необходими регистрации. Аналогично, контактите в телефона ви са един от най-надеждните списъци с контакти. Освен всичко това, телефонът се ориентира много по-добре в средата. Ако възможностите на лаптопа се простират до локация по IP, град и други общи характеристики, то телефонът вижда точната ви позиция, времето, скоростта на движение, наличието на познати наблизо, трафика по улиците и какво ли още не. Това обогатява значително изживяването и позволява много иновации от типа на Google Now.

В скоро бъдеще трябва да очакваме още нови възможности – технологиите стават все по-достъпни и по-незабележими. Google Glass не е краен резултат, а прототип на новите технологии.

Очаквайте още впечатления от DigitalK скоро.

Постът DigitalK 2014: Началотое публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Румяна Йохневае филолог, маркетолог, отдаден родител, доброволец по различни каузи, човек с голяма усмивка и сърце. Непоправим оптимист, пътешественик и мечтател. В ДЕОС Руми модерира темата за реформата в образованието – една изключително важна и също толкова сложна тема.

Какво те върна в България?
Аз май съм краен оптимист – върна ме надеждата за по-добро. Но най-вече – семейството ми и преподредба на приоритети – синът ми измести всичко останало от центъра.

Какво те доведе в ДЕОС и какво би казала на тези, които се колебаят дали да се присъединят?
Само три неща – хората, концепцията и приоритетите!

Защо именно образование избра ДЕОС за приоритет?
Единствено чрез образованието имаме шанс да обърнем посоката на развитие на обществото ни от стремглаво надолу, към оптимистично нагоре. Либерализацията на образователната система – парите да следват ученика и поставянето на детето и учащия се в центъра и са единствените лостове, чрез които може да се въздейства на процесите. За мен образованието е семейна ценност и богатство. Душата ме боли от това, което причиняваме на днешните деца. Убедена съм, че само чрез тях можем да си върнем бъдещето.

От къде трябва да започне промяната?
Колкото и банално да звучи – от всеки един от нас, но най-вече от това, което правим за малките човеци, които вървят след нас. Ако успеем да ги възпитаме в уважение, достойнство, свобода, равенство, права, човешки и социални ценности, и патриотизъм, ще можем да кажем, че сме започнали промяната!
И ти можеш да участваш в тази промяна – ела да учредим ДЕОС на 31.05, в 18:00, до лятната естрада в Борисовата градина в София. Утре е днес!

ДЕОС в първо лице и с Емил, Дарин, Иван, Гари.

(Размисли и реминисценции около връх Бузлуджа)

снимка: Никола Михов

               На всички до някаква степен ни е познат историческият паметник на връх Бузлуджа – огромно бетонно творение с към днешна дата неясна съдба. Дългоочакваното му посещение провокира в мен много въпроси, които нямаше да успея да си задам от разстояние.

               Паметникът е с причудлива и нетипична форма – състои се от основен корпус, формата на който най-много се доближава до летяща чиния от „познатите” ни форми. Тази форма често става повод за шегички как точно представителите на съответната партия трябва да поемат по своя път, или как са се озовали тук. Чинията е допълнена от 70-метров постамент, на върха на който има петолъчка, която в по-добрите времена е светела (за последно през 2011 г., но това е било единичен случай). Тържествената централна зала е с височина на тавана 14,5 m, диаметър 42 m и е декорирана с мозайки с обща площ 550 m². Тези мозайки пресъздават борбите на БКП и изграждането на социалистическото общество. Вероятно е уместно да спомена, че брадатите дългокоси лица, които ми напомниха на братята Кирил и Методий, се оказаха Маркс и Енгелс в компанията на Ленин. В коридора около залата пък има 14 композиции, които отразяват „мирния труд”.

снимка: Мария Куманова

               Това, за което се използва основно паметникът към днешна дата (освен за чудене и маене на чужденци и местни и за да включи името на България в класации с най-атрактивни изоставени места, както и за къртене на парченца от мозайките за сувенири), е да служи за фон на традиционния събор на БСП. Съборът на Бузлуджа се провежда всяка година в първата неделя на август и на него се събират симпатизанти на партията.

               Строежът на солидния монумент започва през 1974 г. и той е открит през 1981 г.  Поводът е 1300-годишнината от основаването на българската държава. През същата година явно е кипяла усърдна бетонно-социалистическа дейност, защото тя отбелязва и построяването на Националния дворец на културата в София (за който легендите твърдят, че е употребено желязо колкото и за Айфеловата кула). Паметникът се намира на връх Хаджи Димитър, по-известен със старото си име – Бузлуджа, и е издигнат в чест на Бузлуджанския конгрес, проведен там през 1891 г. От момента на построяването му той става място за конгреси на българската комунистическа партия. Твърди се, че за да може да се изгради такъв бетонен мастодонт, е било необходимо да се взриви и заравни върхът на планината и реално нивото на билото да се понижи с 40 метра.

               Финансирането на строежа става чрез „доброволното” събиране на средства от населението. Събрани са около 16 млн. тогавашни лева, от които за построяването отиват „едва” 14 и останалото спомага за финансиране на детски градини (според ръководителя на архитектурния проект Георги Стоилов в интервю за телевизия bTV). Така нареченото доброволно събиране на средствата, допълнено от надписа със спрей „Това е платено от всички нас!” на задната страна на монумента ме накара да се запитам доколко наистина то е било доброволно и как точно се е извършвало. Допитах се до баща ми, който по време на откриването на паметника е бил на крехката възраст от 18 години, и той сподели, че си спомня за марки (на вид като пощенски, но не ставащи за писмо), които населението е било принудено да си купи – учениците на еди-каква си определена стойност, техните родители на еди-каква си…Дали само по този начин е финансиран гигантският строеж, или и правителството е допринесло, не е ясно, но е ясно, че става въпрос за сериозна сума.

Бузлуджа в действащ вид. Снимка: Buzludja.com

               След падането на социалистическия строй през 1989 г., състоянието на паметника се влошава драстично. Той на практика e оставен на произвола на природата, като през 1992 г. е одържавен по Закона за одържавяването на имуществото на БКП и запечатан. Сградата започва да се руши, да се чупят стъкла, мозайките да се разпадат. (А красивата червена звезда – да се обстрелва с огнестрелно оръжие с цел ограбване на рубините, от които се е смятало, че е изградена. Ще оставя това предположение без коментар.) Самото запечатване на този монумент вероятно не е грешка в период на размирен преход, но паметникът остава запечатан и до днешна дата, 22 години по-късно. Няма да е трудно да се досетим, че това са повече години, отколкото изобщо е бил функциониращ. През 2011 г. правителството на ГЕРБ връща паметника на БСП, но това не променя нищо.

               „Разбира се, монументът стои. Той е направен така, че да стои 1000 години.”– арх. Георги Стоилов

               Но разбира се, че монументът стои. Точно неговото стоене и разруха повдигат всички изискващи внимание въпроси. Без определен ред, някои от най-важните са:

1)      Можем ли да се намесваме по този начин в планината, да сриваме върхове и да строим 70-метрови бетонни монументи където ни скимне? Чия собственост е така ценното за националните ни митологии било на Балкана и необходимо ли е на всеки връх (паметникът Шипка се издига на съседния връх) да бъде излят бетон? Адекватно ли е да се строят масивни постройки точно на най-ветровитите места в държавата (обозрима част от билото по-нататък в посока Черно море продължава с вятърни генератори на ток), където тяхното разрушаване под въздействието на климатичните условия ще е още по-лесно? По-развита държава ли ставаме, ако целите ни планини са в бетон?

Бузлуджа през зимата на 2011 г. Снимка: Евгени Динев

2)      14 милиона лева разумна сума ли са за отделяне от целокупния български народ в онези години? Строежът на още един, допълнителен паметник на строя ли е било най-полезното, за което те са могли да отидат? Къде точно се крие ефектът от влагането на тези пари сега?

3)      Какво може да се направи с Бузлуджа към днешна дата? Дали е разумно паметникът да бъде оставян още дълго под разрухата на времето? Да се възстанови до някаква степен? Да се ползва – но за какво? Консултацията ми с инженер от УАСГ показа, че в момента повече средства биха се изразходвали за реставрация на паметника, отколкото за унищожаването му и построяването на нещо ново. Дали сриването му обаче няма да навреди повече на самата планина? А ако азбестът, използван широко в строежа на сгради през 70-те и 80-те години, присъства и тук и разпрашаването му навреди на хората, посещаващи мястото в бъдеще? Дори при неговото евентуално приравняване със земята, какво е уместно да има на върха на планината? Както посочва арх. Георги Стоилов, Бузлуджа със сигурност не може да се преобрази в развлекателно заведение, защото това е свято място, избрано неслучайно. Може би музей на социалистическото изкуство, където да се премести той от неособено централната му локация в София? Метеорологична станция? Обсерватория?!

Земна или извънземна е Бузлуджа? Снимка: Евгени Динев

               Всички изброени до тук въпроси възникват по-скоро от рационална гледна точка, като изключим проблема чие притежание е билото на Стара планина и това дали можем да се разпореждаме с природата както си пожелаем, подчинявайки я на човека. Това, което обаче най-силно ме докосна при посещението на Бузлуджа (след като любопитството ми ме вмъкна през тясната дупка отстрани, рискувайки да падна в двуметрова пропаст, от която се излиза неясно как, както и да набода главата си на ръждиво желязо), е следното:

               Разумно ли е да оставяме да се руши всичко, което преценим, че вече не ни трябва? (Както се случва в момента с паметника при НДК въпреки многото полемики и конкурси за нов външен вид на творението.) Или, в случай, че предпочетем да го сринем до основи, както стана с мавзолея на Георги Димитров, това ли е по-добрият вариант?

               Проектът на фотографа Никола Михов “Forget Your Past” поставя същия въпрос. За този си (по мое мнение впечатляващ) проект той проследява историята на най-известните соц монументи-гиганти, които в момента се радват на най-малкото съмнителна съдба. Проектът взима своето заглавие от надписа, който известно време стоеше над запечатания вход на паметника Бузлуджа, дело на графити артиста Хроме. В него участват също Паметникът на съветската армия в София, Братската могила в Пловдив, камбаните „Знаме на мира” в София, монументът на българо-съветската дружба във Варна, както и вече споменатият паметник „1300 години България” пред НДК и редица други. Всички те имат сходна участ – построени с огромни средства и към момента по една или друга причина недогледани и/или търсещи новото си преобразяване.

               Преминавайки рязко от една епоха в друга, всичко ли оставяме назад? Слагаме всички спомени в една кутия, запалваме кутията, преминаваме по хлабавия въжен дъсчен мост, изгаряме и него и после доволно продължаваме напред? Или капсуловаме всички останки от епохата, правим от тях музей, построяваме нов бетонен мост на мястото на стария от дъски, каним туристи и им продаваме магнитчета за хладилник с парченцата от мозайката? Историята се пише от победителите, но кое отношение може да се сметне за побеждаващо самата история? Тоталната разруха или взимането в плен и обгрижването до задушаване? Разрухата ни оставя време и поле за действие, но и ни кара да се чувстваме препрограмирани, без реално да сме, а спомените не се трият толкова лесно. От друга страна, ако капсуловаме една епоха, вероятно ще трябва да хербаризираме и следващите. С такова отношение един ден вече няма да ни остава място и ще трябва да избираме какво да запазим. (Под каква форма? Да придаваме ли на запазеното актуална функция или да го оставяме така?) Как избираме кое е по-стойностно за запазване? И в двата случая – не си ли измисляме историята сами? Не е ли цялата история една измислица и върху кого трябва да падне тежката корона на отговорността да измисля история?

Снимка от строежа на паметника.

               Един от сигурните факти е, че там горе човек се чувства нищожен. Нищожен пред мощта на един изкривен строй, нищожен пред историята, нищожен пред времето, природата, тракащите от вятъра стъкла и ламарини и пред човешката глупост. Нека не забравяме, че бездействието също е действие, при това с конкретен знак.

               Докато прочете това, горе се откърти още една ламарина.

Не мога да си обясня защо първо трябваше да се науча да приготвям дулсе де лече (Dulce de leche) с консерва подсладено кондензирано мляко, а по-късно даже да търся готови варианти в магазините, след като е толкова лесно да се приготви от два основни продукта – прясно мляко и захар. Сега, когато имам богата база за сравнение, ще ти кажа следното – забрави всичко, което си научил за варенето на консервата и зарежи всички бурканчета с етикет, на които пише дулсе де лече. Защото това, което може да направиш е да си го приготвиш у дома и уверявам те ще е най-доброто, което ще опиташ.

След като видях публикацията за дулсе де лече в блога smittenkitchen.com, веднага се зарекох, че трябва да опитам тази рецепта и да видя разликите от всичко, което съм опитвала досега. Двете по-важни сравнения, които ме карат да мисля позитивно за приготвянето на дулсе де лече от основни продукти са вкусът и времето. Ти знаеш много добре, че приготвянето на храната у дома безспорно е най-вкусна, защото сами избираме продуктите, които да използваме, избираме термичната обработка, която да приложим и най-вече защото овкусяваме храната за нашия собствен вкус. Нашият собствен вкус ни казва кое ни харесва и кое не. Но той също така може да ни каже, кое е по-доброто от две храни, които ни харесват. Мисля, че разбираш за какво говоря, нали? Е, няма нужда повече да те убеждавам, че вкусът на приготвеното у дома дулсе де лече от прясно мляко и захар е много по-добър от дулсе де лечето приготвено от консервна кутия подсладено кондензирано мляко и върховно в сравнение с готовите, които ще намериш на пазара.

Времето за приготвяне наистина ме озадачи. Докато с консервата подсладено кондензирано мляко са необходими 3 или дори 4 часа за по-гъсто сладко, редукцията на прясното мляко със захар става за 1 час и 30 минути. За това време, различно от всичко което бях чела и чувала не е необходимо да се стои до котлона и да се разбърква непрекъснато. Това става само на финалните двайсетина минути, но не е никак страшно, както би прозвучало.

Следващото ниво, което работи в плюс за дулсе де лечето приготвено с прясно мляко и захар е, че може да придадеш на своето дулсе де лече собствен вкус. Най-обичайните аромати са ванилия и канела, но мисля, че всичко което сметнеш за добре в комбинация с млечния карамел е допустимо. Ако ме питаш какво, веднага се сещам за звездовиден анасон. Обаче онази съставка, която според мен не е за изпускане е малко количество морска сол, която едновременно ще отключи сладостта и ще я балансира. След първата вълна от съвсем лека соленост, сладкият вкус се откроява още повече. На някои не им харесва приглушената соленост на фона на силната сладост, но именно с опитите и възможността за дозиране се крие потенциала да разкриеш тайните на своя вкус. Не отричай нещо, което не си опитал и не го захвърляй преди да пробваш различни съотношения на продуктите. Ето това няма как да не проработи в един момент за теб и за твоя вкус. Аз например първият път приготвих дулсе де лече с ванилия и канела, а после, когато намерих прясно козе мляко опитах и с него, но без да добавям аромати. И в двата варианта добавих морска сол в различни количества и мисля, че посочената в рецептата 1/4 чаена лъжица на това количество мляко и захар е перфектната доза сол за мен.

Дулсе де лече се превръща в кахета (Cajeta), когато кравето прясно мляко се замени с козе. Това е единствената разлика, но след като опитах и двете мога да кажа, че наистина има разлика. Не бих я усетила ако нямах база за сравнение, но след като следвах една и съща технология с едни и същи пропорции на продуктите и с единствената разлика във вида на млеката, мога да кажа какви са разликите. Разликите, които видях и усетих са предимно в текстурата и по-малко във вкуса. При кахета текстурата е гладка и кадифена. Вкусът на козе мляко е съвсем леко осезаем. При дулсе де лече долавям слабо гранулирана текстура, усеща се малко по-плътно на езика. На снимките се вижда и слаба разлика в цвета, като кахетата е по-светла. Предполагам, че е възможно заради искрящо белия цвят на козето мляко, сравнено с белия на кравето. Но такава разлика в цвета може да се получи от времето на варене и тeмпературата. Към края на варенето няколко минути повече или по-малко могат да дадат известно различие в нюанса. В тази връзка може да се контролира гъстота и интензивността на карамеления вкус на готовото дулсе де лече. Може да се остави по-течно и по-светло или да се сгъсти осезаемо и да придобие по-тъмен цвят, съответно и по-силен карамелен вкус. Но нека не се забравя, че когато приготвеното дулсе де лече изстине, то ще се сгъсти още.

Опитах и една доза с кафява захар демерара. За моя голяма изненада цветът не се промени изобщо, като очаквах той да бъде по-тъмен. Но струва ми се готовото дулсе де лече не е така стегнато, както при останалите два опита, дори и след като го охладих в хладилник за една нощ. (Това би създало проблем, ако сладкото се използва на по-дебел слой за пълнеж на торта или за слепване на сладки.) При вкуса не мога да открия разлика, въпреки че очаквах да е с поне малко по-силен карамелено-меласен вкус. Но е все така сладко и вкусно.

За тези, които се придържат към веганството, има алтернатива на дулсе де лече с кокосово мляко. Не направих опит, но веднъж импровозирах с кокосови бонбони, чиято основа е именно сгъстяване на кокосово мляко със захар. Погледни една примерна рецепта за дулсе де лече с кокосово мляко в NY Times. Може би това сладко трябва да се нарича дулсе де коко?

В рецептата присъства и малко количество сода бикарбонат, чиято цел е да намали киселинността на млякото (особено ако се използва козе) и да предотврати коагулация на млечния протеин, която иначе би довела до по-грубовата и гранулирана текстура. Когато стане дума за приготвяне на дулсе де лече, казваме че лактозота и добавената захар се карамелизират, но тук става и химична реакция между захарите и белтъчините, известна като реакция на Майар. (Повече може да прочетеш в статията за захарта в списание „Меню“, по-конкретно в точката Цвят; в статията на Бакхус и в Уикипедия.) Содата бикарбонат ускорява тази реакция, придава на дулсе де лечето по-тъмен цвят и допринася за вкусът му. Не е фатално ако се пропусне, пак ще стане дулсе де лече, но няма да бъде разкрит целият му потенциал.

Следващата рецепта е базисна и може да се приложи както с прясно краве мляко (за дулсе де лече), така и с козе прясно мляко (за кахета). Ароматите са по желание. Независимо от млякото, което избереш за приготвянето на сладкото съм сигурна, че ще му се насладиш и ще му намериш много приложения, освен за ядене с лъжица. Например с палачинки, полято върху бананов сладолед, като пълнеж за шоколадови тарталети, за банофи пай, за алфахорес, с плодове, в торта… Времето от 1 час и 30 минути е за гъсто сладко, което когато изстине и се охлади е подходящо за пълнеж на профитеролиили торти. Ако е необходимо да се втечни за да се използва за заливане на десерти, необходимо е само бурканът с дулсе де лече да се сложи на водна баня (бурканът без капак) и да се загрее докато се втечни.

Дулсе де лече и кахета

Адаптирано от smittenkitchen.com

Снимките към рецептата направих с приготвянето на кахета (с прясно козе мляко) и не използвах подправки, освен морска сол.

От посочените дози се получава около 350-400 грама.

Продукти:

• 950 мл краве или козе прясно мляко
• 200 г захар
• 1 шушулка ванилия (по желание)
• 1 пръчка канела (по желание)
• 1/4 чаена лъжица fleur de sel (по желание или количеството може да се намали)
• 1/4 чаена лъжица сода бикарбонат, разтворена в 2 чаени лъжици вода

В дълбока тенджера се смесват прясното мляко, захарта и подправките, включително и солта, ако се използват. Ванилията се срязва на две по дължина, семенцата се остъргват и се добавят към млякото заедно с шушулката. Пръчката канела се добавя цяла.

Тенджерата се слага на силен огън и сместа се разбърква докато захарта се разтопи и млякото заври. Когато заври се маха от огъня и се добавя разтворената сода. Разбърква се хубаво. Млякото ще шупне. (Затова е нужна дълбока тенджера.) Връща се на котлона и се оставя да заври на умерен към силен огън. Млякото трябва да ври интензивно. Разбърква се на всеки 10-15 минути в продължение на 1 час.

След 30 минути варене млякото започна да променя цвета си  и да се редуцира (снимката горе).

Когато измине 1 час от началото на варенето (снимката горе) млякото ще бъде сгъстено до консистенция на кленов сироп. В този момент котлонът се намаля с една степен (умерен) и млякото се вари още 20-30 минути като се разбърква често, на всеки 5 минути в началото, а после почти постоянно докато се сгъсти и придобие тъмен кехлибарен цвят.

На горната снимката – 1 час и 20 минути от началото на варенето.

Обновяване от 31 май 2014 - От коментарите стана ясно, че силата на котлона при различните марки може да варира драстично. Затова нека след като заврат млякото със захарта, температурата на котлона да се намали до степен, в която млякото ври, но да не бъде едва къкрещо, тъй като тогава процесът би отнел много повече време. След като измине един час от началото на варенето, сладкото да се наблюдава и разбърква постоянно. Когато придобие консистенция на течен мед, тенджерата да се махне от котлона.

След като е готово, ако са използвани подправки като ванилова шушулка и канела, дулсе де лечето се прецежда през цедка докато е все още горещо и течно. Може да се използва веднага след като се поохлади или да се изсипе в буркан и да се остави да се охлади на стайна температура, а след това в хладилник. В хладилника се съхранява за около 1 месец.

Как да си направя дулсе де лече и кахетае публикация на Йоана Петроваот блога Кулинарно — в кухнята с Йоана