Никола Балов: Panasonic Lumix DMC-FZ1000 предлага 4k видеозапис и 16x оптичен зуум
Ана Динкова: Лятно вдъхновение: бяло
Едно от удобствата от съществуването на блога: периодично получавам прес-съобщения с информация за нови колекции. Този път Роузи е лице + създава колекция съвместно с M&S – за да ви информирам.
Иначе: много бяло! Така, като за настроението ми това лято, нали всеки си пречупва информацията през призмата на собствените си егоистични нужди. Бяло = лято, черно = зима, така изглежда се очертават нещата!
Marks & Spencer в София: на партера в Paradise Center и на ет.1 в City Center и в The Mall, в Бургас: Burgaz Plaza
p.s. не пропускай шанса да спечелиш бански по избор от Marks & Spencer, като отговориш на въпроса във Facebook страницата Ana’s Handbag!
Никола Балов: Реплика на оригиналната топка Бразука за всеки Xperia M2 с договор от VIVACOM
Три корни: Мондиаал тотаал
На забравилите напомняме, че днес с мача между отборите “от страната на кафето” и “шахматистите” се открива Дерби Кола Балгериа Ер Ромика Зрънчо Бомбибом вафли Боровец ФЕФА Световното по Футбол 2014. Ние като истински патриоти стискаме палци на Лудогорец. Тичай бързо да дадеш прогнози в Лигата, че после имаме още задачки за теб.
Утре вечерще бъдем в бар Канаал, където ще изгледаме заедно вълнуващия сблъсък между “фуния роха” и “наследниците на Кройф и Ван Бастен”. Но, внимание, това не е всичко! Там запотени те очакват и две уникални бири, идващи буквално от кухнята на Три корни. Тотаал 14 (оранжевия етикет, евала Миха) е свежа пшенична бира, а Мондиаал 14 (зеления) – приятно хмелен пейл ейл.
Хет тип за всички, които помогнаха това да се се случи.
Айдеее
Никола Балов: Starbucks започва да предлага места за безжично зареждане на телефона
Капитал Блог: Роман Василев напуска прокуратурата
Бившият зам.-градски прокурор Роман Василев е поискал да бъде освободен от съдебната система. Молбата му е докладвана на днешното заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС) и е включена като извънредна точка в дневния ред. Пред "Капитал"Василев обясни, че подробно е изложил мотивите за решението си и очаква ВСС да ги съобщи.
Решението беше взето с 15 гласа "за"и един "въздържал се", като Василев ще бъде освободен считано от 5 август, защото имал нерешени преписки. Мотивите за...
Никола Балов: Тайванската звезда Джими Лин си направи селфи с необявения iPhone 6
Никола Балов: Xperia E1, Galaxy Trend Plus и Lumia 630 утре са на половин цена с договор към Мтел
Никола Балов: Снимка на необявения Samsung Galaxy F до Galaxy S5 - по-голям екран, по-тънка рамка
Никола Балов: Powerbeats2 Wireless са първите безжични спортни слушалки на Beats Electronics
Кръстопът: Спомен от една среща с Вера Мутафчиева
На 9 юни се навършиха 5 години, откакто Вера Мутафчиева си тръгна от нас. Предлагаме ви запис (аудио и видео) от нейната предпоследна публична поява:
Записът - от 25.02.2009 г. - е от третата вечер на зимните арт празници на БНР - Радио Благоевград, организирана съвместно с AUBG (част от отбелязването на първия рожден ден на предаването “Минало несвършено”, с водещи Евелина Келбечеваи Евгения Иванова) и посветена на премиерата на корпуса от избрани съчинения на Вера Мутафчиева, издаден от “Жанет 45″. Първата публикация на записа е от 26.02.2009 г. - в електронното мултимедийно списание за литература DICTUM.
Вера Мутафчиева (28 март 1929 — 9 юни 2009 г.) е български писател и историк-османист, член на Българската академия на науките – завършва специалност “История” в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1951 г., а от 1958 година, след защита на дисертацията “Фео- далната рента в Османската империя XV-XVI век”, е “кандидат на историческите науки”. От 1978 година В. Мутафчиева е “доктор на историческите науки”. Работила е като асистент в Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” (1951-1955), научен сътрудник в Института по история на БАН (1958-1966), старши научен сътрудник в Института за балканистика при БАН, старши научен сътрудник I степен в Института по литература при БАН (1979-1993)
Вера Мутафчиева е автор на над 30 художествени книги, издадени у нас и в чужбина в многобройни тиражи. Сред по-известните нейни произведения са: “Книга за Софроний”, “Случаят Джем”, “Летопис на смутното време”, “Аз, Анна Комнина”, “Предречено от Пагане”, спомените “Бивалици”, “Разгадавайки баща си”, “Семейна сага” и др. Сценарист е на най-гледания филм в българската история - “Хан Аспарух”.
Член е на Съюза на българските писатели и негов секретар в периода 1982-1986 година.
Била е ръководител на Агенцията за българите в чужбина (1997-1998).
Вера Мутафчиева е лауреат на множество отличия, включително на Хердерова награда (1980).
Doctor Honoris Causa на Нов Български Университет.
Видеозаписът, който ви предлагаме да видите, дублира съдържателно част от фонограмата, публикувана по-горе.
Интервю с Вера Мутафчиева, дадено преди премиерата и великолепните встъпителни думи на доцент Албена Хранова можете да чуете в “Кръстопът”.
Никола Балов: Samsung представи Galaxy Tab S - ултратънки таблети със Super AMOLED дисплеи
Човешката библиотека: Малкото четене: Текстове от Копнежа за растящо творчество
Здравейте, скъпи четящи приятели! (:
Продължаваме нашата поредица от текстове, отличени в Копнежа за растящо творчество. Представяме ви тук втората тройка: „Ноемврийски въздишки“ от Мишел Коцева, „Обичам Пролетта“ от Александър Михайлов, „Златните ябълки на българите“ от Денис Пеев.
Приятно четене!
~~~
Мишел Коцева
17 г.
21. СОУ „Христо Ботев“, София
Ноемврийски въздишки
Насън сякаш чух тропота от колелца на куфари. С мъка отворих очи и потреперих от студа. Чувах стъпки и гласове, и една необичайна тишина. Тишина след девет часа тракане на тежки колела и скърцане на релси. Огледах се през мръсните стъкла – не се движехме.
Последна спирка. Достигнахме финалната цел. Пак потреперих, този път от удовлетворение, и усмивката на стотици пропътувани километри се разля по цялото ми лице и сърце. Сякаш лятото дойде внезапно в малкия ми шарен вътрешен свят.
Мушнах бързо книгите в раницата, грабнах празната бутилка вино с една ръка, докато другата пъхах в ръкава на палтото, и вече приказвах ентусиазирано.
Когато слязохме по малките метални стъпалца на влака, притворих очи и вдишах. Вдишах девет смели мечти, сол и ноемврийски въздишки. Въздъхнах и аз. И тя въздъхна.
– Добро утро, спътнице – казах.
– Хайде да не се връщаме никога – отговори ми.
В една приятна, сънена крачка тръгнахме към изгрева. Улиците бяха тихи и пусти, беше толкова рано.
Преминахме павирания център на града, без да говорим много. Еуфорията от бягството ни още ни тресеше мощно, но вече не се надпреварвахме кой ще каже повече думи в секунда. Поехме през дългите алеи на морската градина и просто дишахме. Дишахме дълбоко. Оглеждах дърветата, сплели клоните си в една вечна прегръдка. Гледах ги и сякаш виждах как и те вдъхват соления въздух, и как говорят едно на друго на своя древен език.
След около час бавни стъпки грубата настилка се смени. Събух кецовете и чорапите си и зарових пръсти в пясъка. Спряхме за момент и се погледнахме. Виждах онази многоцветна искра на радост в пъстрите ѝ ириси. Зениците ѝ бяха огромни, разширени от емоции. Направихме още няколко крачки в ледения, ноемврийски пясък, попил вековна история. Тръгнахме по кея навътре в морето, бавно, като войници, връщащи се от грозна война. Качих се на бетонния парапет на края на кея. Соленият вятър ме брулеше в лицето и караше шала ми да танцува. Погледнах напред, там където вечността се сливаше с безкрайността. Хоризонтът беше като нежна битка на необятното познато и необятното неизвестно. Морето и небето.
Извиках. Колкото глас имах – извиках.
Разпаднах се на хиляди малки птички, късчета душичка, полетели и погълнати в дивото бучене на вълните. Безначалната синева викаше заедно с мен. Сливахме се свободни, танцувахме.
~~~
Александър Михайлов
10 г.
СОУ „Цанко Церковски“, Полски Тръмбеш
Обичам Пролетта
Бяло кат кокиче,
цъфнало през март,
весело момиче
пристигна тук при нас.
С кошничка червена,
с розови страни,
влезе като фея
в нашите земи.
Земята пак раззелени
със нежния си топъл дъх.
Донесе вест на радостта.
Аз обичам Пролетта!
~~~
Денис Пеев
10 г.
СОУ „Цанко Церковски“, Полски Тръмбеш
Златните ябълки на българите
(Приказка за един търсач на вълшебства)
Имало едно време в далечна страна чудно дърво, което раждало златни ябълки. Те били превъзходни на цвят, вкус и аромат. Но малко хора успявали да откъснат от тях и да се приберат у дома живи и здрави. Много търсачи на приключения и вълшебства пострадали.
Ябълките били пазени от огромно двуглаво чудовище с много добър слух. То никога не спяло. Сигурно се чудите как издържало без да спи? Денем спяла едната му глава, а нощем – другата.
Минали години. Един смел млад човек от България чул за чудовището и за златните ябълки. За него това било голямо предизвикателство. Решил да опита своя късмет и да донесе от златните ябълки в своето село.
Тръгнал младежът на път. Вървял, вървял и стигнал до чудното дърво. Нито за секунда не се поколебал, макар че видял чудовището.
Звярът бил самонадеян и не обърнал внимание на поредния нарушител. Безстрашният българин набрал бързо цяла кошница от златните ябълки. Тръгнал обратно. Чудовището се разгневило. Избълвало огнено кълбо към дървото. Подпалило го. Мъжът като по чудо се спасил.
По пътя за дома раздавал от вълшебните ябълки на много добри хора. Посъветвал ги да засяват семената в плодородната ни земя.
Така един млад търсач на вълшебства, чието име останало неизвестно, донесъл тези необикновени плодове в нашата страна. В градините на красивата българска земя се появили много дървета, които раждали златни ябълки.
Трудолюбивите българи и до днес ги отглеждат. В градината на дядо също има от тези чудни плодове. Елате да ги опитате през есента!
Йоана Петрова: Шоколадова торта с лешници и дулсе де лече
Юни е прекрасен. С най-дългите дни в годината. Топъл, но с все още прохладни вечери. Зелен и слънчев. Този юни е прекрасен. Спокоен в първата си половина, тих в средата си и с очакване за лятната ваканция в своя край. Този юни е прекрасно различен. Може би, защото не планувам парти за рождения си ден. Затова и ще бъде тих. Почти като миналата година, когато бях с шестмесечен бременен корем. Тогава реших, че всичко, което искам е да излезем с Вальо на ресторант, а после да се разхождаме в малките уличките в центъра на София и да ядем сладолед. Позволих си една чаша вино. Чакай, май бяха две. Е, този юни мога да си позволя цяла бутилка. Но не планувам нищо друго, освен да приготвя (трябва ли да казвам вкусна) вечеря за двамата и да си направя торта. Торта за рождения ми ден.
Не че не мога всеки един ден да си направя торта, но друго е, когато тортата е за празник. Искам в нея да има шоколад, новата ми мания по дулсе де лече приготвено от основни продуктии декорация в жълти цветове. Точно за тази декорация открих едни ярко жълти градински рози, чиито листенца реших да захаросам и да поставя най-отгоре на тортата. Но след като изсъхната, листенцата потъмняха, придобиха кафеникави отенъци като на изсушени листа и просто се наложи да се откажа от тази идея.
Тогава включих лешниците. В блатовете и покрити с карамел като семпла, но много ефектна декорация. Не пропуснах и жълтите захарни гранули, та нали исках да има жълто. Като юнското слънце.
Юни, като преходен месец между пролетта и лятото и с все повече топлина, предполага по-леки храни и сравнително по-леки десерти. Е, тази торта не спада в тази категория. Малко парченце от тортата е достатъчно да задоволи желанието за сладко и да отключи сензорите на вкуса и обонянието. Тя е с плътните блатове майдера, в които добавих печени лешници. Блатовете са попили сладкото от мляко, което дава необходимата ми сладост и лек карамелен нюанс на фона на силния вкус от шоколадовия ганаш с уиски. Искам да кажа, че тортата не е лека. Но кой се интересува от това, щом пред него има десерт с шоколад и дулсе де лече? За рождения си ден. Наздраве!
Шоколадова торта с лешници и дулсе де лече
Пропорциите за блатовете взаимствах от книгата Step-by-Step Baking. Рецептата за лешниците в карамел е адаптирана от marthastewart.com
За тортата се приготвят два блата мадейра с лешници с диаметър 21 см. Всеки блат се срязва на две равни части по хоризонтал, така че да се образуват четири платки, между които се разпределят дулсе де лече и шоколадов ганаш. Цялата торта се покрива с шоколадов ганаш. Отстрани направих семпла декорация, а отгоре поръсих с жълти захарни гранули и аранжирах с потопени в карамел лешници.
Тъй като имам само една форма с диаметър 21 см, приготвих блатовете последователно. В рецептата отбелязвам продуктите за един блат, като ако имаш възможност (две форми с диаметър 21 см) може да увеличиш дозите двойно и да изпечеш двата блата заедно. Блатовете може да се приготвят до 2-3 дни предварително и след като истинат да се опаковат в стреч фолио и да се съхранят в хладилник. Лешниците за двата блата се изпичат наведнъж.
Дулсе де лечето е необходимо да се приготви поне един ден преди сглобяването на тортата и да се охлади добре в хладилник.
Шоколадовият ганаш се приготвя в деня на сглобяването на тортата. След като се направи е необходимо да се охлади за около 2 часа за да се стегне и да бъде удобен за нанасяне без да се разтича.
Лешниците в карамел за декорацията е наложително да се направят не по-рано от два-три часа преди презентацията на тортата. Приготвените лешници в карамел се аранжират директно върху тортата, която вече трябва да стои извън хладилник, но на по-хладно място, в някоя стая, в която няма пряка слънчева светлина. Иначе, карамелът би се разтопил. Възможно е и да се оставят върху хартия за печене, също на по-хладно място, но не в хладилник и да се поставят върху тортата (която се предполага, че до момента е в хладилника) преди да се поднесе.
Изглежда, че повече наблегнах на снимки от процеса на приготвяне на тортата, отколкото на финалния резултат, но този юни е и месец на летни бури. След като светкавиците препукаха и присветнаха няколко пъти от гръмотевиците навън, ме обвзе параноя, набързо ги изключих и с това се приключиха и снимките. Но пък хубаво се захлади вечерта и стана съвсем подходяща за първата дегустация на тортата. Посочените дози са за 10 порции.
За 1 блат мадейра с лешници:
- 180 г меко масло
- 150 г фина кристална захар
- 30 г ванилова захар (количеството е за домашно направена ванилова захар, приготвена от фина кристална захар, ароматизирана с ванилови шушулки)
- 3 големи яйца, със стайна температура
- 130 г брашно
- 100 г сурови лешници
- 2 чаени лъжици бакпулвер
Към лешниците за единия блат се добавят и лешниците за втория блат за да се изпекат заедно – общо 200 грама. Поставят се в суха тава и се слагат в предварително нагрята фурна на 180°C. Запичат се за 12-15 минути, като се разбъркват 2-3 пъти.
Топлите лешници се изсипват в кухненска кърпа и с нейна помощ се стриват, за да се отделят възможно повече люспи. Лешниците се охлаждат и се смилат фино в кухненски робот. Разделят се на две равни части, за двата блата.
Фурната се загрява на 180°C. Подготвя се форма за печене с диаметър 21 см. От хартия за печене се изрязва кръг с диаметъра на формата. Дъното и стените на формата се намазват с малко растителна мазнина. На дъното ѝ се поставя кръга от хартия за печене и повърхността му също се намазва с малко мазнина.
В купа се смесват маслото, захарта и ваниловата захар. Разбиват се с миксер докато се получи гладък и пухкав крем. Към него се добавят яйцата едно по едно, като след всяко сместа се разбива хубаво докато се хомогенезира. Отделно се смесват брашното, смлените лешници и бакпулверът. Добавят се към маслено-яйчната смес и се разбъркват на ниска скорост с миксера или на ръка с шпатула.
Сместа се изсипва в подготвената форма и се разпределя равномерно. Формата се слага в предварително нагрятата фурна и блатът се пече за 35-40 минути. Проверява се за готовност с дървена клечка, която забодена в центъра на блата трябва да излезе суха. Изпеченият блат се оставя върху решетка с формата да се охлади за 5 минути. С остър нож се минава по ръба, за да се отдели краят на блата от формата и блатът се освобождава от нея.
Обръща се върху решетка, хартията за печене се отстранява и се оставя да се охлади напълно.
По същия начин се приготвя още един блат.
За шоколадовия ганаш с уиски:
- 500 г натурален шоколад
- 500 мл животинска сметана 30-35%
- 1 супена лъжица уиски
Шоколадът се нарязва на ситно и се поставя в купа. Сметаната се загрява докато започне да ври.
Врялата сметана се изсипва върху шоколада. Оставя се така за 1-2 минути и се разбърква внимателно докато се получи гладка и лъскава смес.
Накрая се добавя уискито и се разбърква хубаво.
Ганашът се охлажда на стайна температура, като се разбърква периодично. След това купата се покрива със стреч фолио и се слага в хладилник за 1-2 часа или докато ганашът започне да стяга. Трябва да бъде мек, но не течен или прекалено втвърден. Ако е течен и тортата се сглоби с него би протекъл между блатовете. Ако е твърд, не е удобен за нанасяне. Ако все пак се изпусне и стане по-твърд от необходимото, купата се слага на водна баня и ганашът се загрява с разбъркване до необходимата консистенция.
За сглобяването:
- 2 блата мадейра с лешници с диаметър 21 см
- 500 г от шоколадовия ганаш с уиски (рецептата горе)
- 300 г добре охладено дулсе де лече (използвах кахета без аромати)
Всеки от блатовете се срязва по хоризонтал на две равни части, така че да се получат четири платки. За да не се чупят при отделянето, под тях се подпъхва картонена подложка за торта. С нейна помощ се пренасят по време на сглобяването.
Първата платка се поставя върху картонена подложка за торта или директно в сервизна чиния или поднос. Около нея плътно се слага ринг, който ще крепи тортата докато стяга.
Върху платката се разпределят около две супени лъжици с връх дулсе де лече.
Върху него се разпределят около 160 грама от шоколадовия ганаш. Поставя се втората платка. Отново се намазва с две супени лъжици дулсе де лече и около 160 грама шоколадов ганаш.
Покриват се с третата платка, върху която финално се разпределя дулсе де лече и шоколадов ганаш. Слага се последната, четвърта платка.
Сглобената торта се оставя в хладилник за минимум 4 часа. През това време, останалият шоколадов ганаш за покриването се държи на стайна температура, за да бъде мек и удобен за нанасяне. Ако е необходимо, тортата може да се остави в хладилника за една нощ и да се довърши на следващия ден. В този случай шоколадовият ганаш се съхранява в хладилника, а преди работа с него се поставя на водна баня, за да се размекне.
За лешниците в карамел:
- 12-15 броя цели лешници
- 12-15 броя дървени клечки за шишчета
- 200 г захар
- 60 мл вода
Всеки лешник се поставя на върха на дървено шишче и шишчето се забожда внимателно в него.
Подготвя се масивна дървена дъска (или друг подходящ предмет), който се поставя на ръба на кухнески плот или маса. На пода под нея се застилат вестници. (Ако не четеш вестници като мен, може да разчистиш пред входа, като събереш всички рекламни брошури.)
В тенджерка се смесват захарта и водата. Загряват се на слаб огън като се разбъркват докато захарта се разтопи. Когато захарта се разтопи, бъркането се спира и огънят се усилва на умерен към силен. Сиропът се оставя да заври. Не се разбърква, за да не се кристализира захарта. Междувременно се приготвя ледена баня, като в голяма купа се поставят кубчета лед и студена вода.
Захарният сироп се вари докато започне да променя цвета си и придобие приятен кехлибарен цвят. Температурата на готовия карамел, която измерих е 190°C. (Добра причина много да се внимава, когато се работи с карамел.)
Когато карамелът е готов, веднага се маха от котлона и тенджерата се потапя в ледената баня, за да се прекрати готвенето. Изважда се от ледената баня и се поставя върху метална решетка или дървена дъска. Ако е необходимо карамелът се изчаква да се охлади още. Не трябва да бъде твърде течен, а малко преди фазата да започне да се точи. В този момент всеки лешник, като се придържа с дървеното шишче се потапя в карамела. Шишчето се поставя между плота и масивната дървена дъска, така че лешникът да стърчи навън и излишният карамел да се стича надолу, където ще падне върху вестниците. Лешниците се оставят така докато карамелът стегне хубаво. След това втвърдената карамелена нишка се отрязва с ножица на желаната дължина.
Ако карамелът стегне преди да са приготвени всички лешници, той се загрява отново докато започне да се втечнява.
Между другото, на пода, където са вестниците от стеклия се излишен карамел се образуват прекрасни ангелски коси, които също могат да се използват за декорация. В този случай, може би е по-разумно да оставиш вестниците и рекламните брошури и да постелиш с чиста хартия за печене върху която да пада карамелът.
Когато карамелът върху лешниците стегне, шишчето внимателно се завърта и изважда от лешника. Лешниците в карамел се аранжират върху завършената торта или се поставят върху хартия за печене, докато дойде ред да се използват (но не по-късно от 2-3 часа). За повече яснота в приготвянето на лешниците в карамел може да погледнеш видеото от шоуто на Марта Стюарт.
За завършване на тортата:
- останалият шоколадов ганаш, около 500 г
- жълти захарни гранули
- лешниците в карамел (рецептата горе)
Когато тортата е стегнала се изважда от хладилника и се освобождава от ринга.
С останалия шоколадов ганаш и с помощта на сладкарски нож се покриват първо стените на тортата. Върху нея се изсипват 4-5 супени лъжици от ганаша и се заглажда. За повече удобство и прецизност по време на тази работа използвам въртяща се дървена подложка от Икеа. Ако има нужда стените и повърхността на тортата се доизглаждат.
По стените на тортата направих семпла декорация с назъбена сладкарска шпакла. Ако предпочиташ, може да я декорираш с едро смлени лешници.
По повърхността на тортата поръсих с жълтите захарни перли, които в периферията са на гъсто и се разреждат към центъра, където поставих лешниците в карамел.
След като лешниците в карамел се поставят върху тортата, тя не се прибира повече в хладилник или поне не преди презентацията.
Шоколадова торта с лешници и дулсе де лечее публикация на Йоана Петроваот блога Кулинарно — в кухнята с Йоана
Стойчо Димитров: До Чудните мостове и Голям Беглик с Дачия Дъстър
Днес Оги ще ни качи на джипа и ще ни разведе из Родопите. Приятно четене:
До Чудните мостове и Голям Беглик
с Дачия Дъстър
Всичко започна около 1април, почти на шега, на майтап, когато вече бях се регистрирал със снимката на моята кола с каяк на покрива, на един от популярните меандри на р. Арда в Родопите.
Запитах няколко мои приятели за подкрепа в гласуването, което изискваше да събера 20гласа, за да бъда включен в жребия за наградите и „Седмица с Дачия“. Изборът на подходяща снимка беше важен, тъй като журито ме посочи като печеливш, именно поради факта, че моята кандидатура носеше духа на Дачия Дъстър. Тяхното писмо дойде на 7април и гласеше накратко: „Вашата снимка впечатли целия екип на Dacia в България и журито обяви Вас за първия победител, като участник, който познава духа на марката Dacia и оценява възможностите на Dacia Duster. Затова смятаме, че точно Вие заслужавате да тествате Dacia Duster за една седмица.“
Договорихме се да взема колата седмица след моето пътешествие в Индонезия. На 13май след работа
Седмицата с Dacia започна
Придвижвах се в града без затруднения, използвайки само предните задвижващи колела и включен режим ECO.
Радио системата разполага с USB вход, BLUETOOTH за връзка с телефон, RDS, стерео вход за плейър, а под волана има няколко бутона за контрол на системата. Неудобство е регулирането на силата на звука, което става с бутони, а интуитивното въртящо се копче служи за смяна на честотата на радио станциите. В дъждовните делнични вечери, късно вечер, когато трафикът намаляваше шофирането бе приятно, а системата за стабилност ESP осигуряваше сигурност и комфорт на пътя.
С наближаването на уикенда ентусиазмът нарастваше, прогнозите за времето се доближаваха до нуждите ни и всичко се нареди – събрахме екипаж и потеглихме – събота в 9часа бяхме на
магистрала Тракия,
а гледките отвсякъде бяха разнообразни – различни облаци се преплитаха и допълваха на длъж и на шир. Магистралното каране се оказа повече от приятно, до Пловдив стигнахме неусетно, преминахме през Асеновград и се насочихме към
Бачково, където посетихме манастира
Хапнахме набързо и връщайки се към колата баба Иванка от с. Хвойна ни помоли да я качим до селото й.
В колата тя ни разказа за попът от тяхното село, който е на 107г., но имал проблем с краката и вече не можел да ходи в църквата, но жена му на 106г. се грижи за него в къщи. Баба Иванка ходи всяка седмица до манастира и разказите и компанията й бяха приатни за тези 30км. В
с. Хвойна
купихме ягоди и череши и продължихме пътуването си. След няколко километра се отбихме от главния път, следвайки табелките за
Чудните мостове
Навигацията малко ни подвеждаше на места, тъй като крайната точка бе на друго място, но все пак стигнахме, след като се придвижихме по тясното шосе, преодолявайки завойчета и изкачване във височина.
Името на Чудните мостове наистина има съдържание, което отговаря на гледките – два чудни мраморни моста – големият е широк около 15м. в по-широките части, дълъг почти 100м., изграден от три арки, като най-голямата е с височина 45и ширина 40м. Малкият мост е на 200м. от големия по течението на река Еркюприя – непроходим, дълъг 60м, с обща височина 50м, а само на арката – 30м. След него има и съвсем малък трети мост, който представлява понорна пещера, в която водите на реката изчезват, за да се появят пак на повърхността след 3км.
Обходихме района, който е около хижата, от която се носеше приятна миризма на боб чорба. Нямаше как – седнахме да я изпробваме, заедно с ПКС (пържени картофи със сирене) и люти чушки. Намеренията ни за ходене до Дяволският мост на р. Арда ще се реализира през лятото, тъй като сега нямаше как да стигнем по светло.
Чудните мостове, 4877, България
Допълнихме пътешествието с посещение на
с. Косово,
където похапнахме домашна баница със сирене и овче кисело мляко с боровинково сладко.
Надникнахме в костницата на селото.
Потеглихме към Града под тепетата
и около 18ч. стигнахме до бирария Йегерхоф, където отпихме наливната мътна бира, местно производство.
Вечерта нощувахме в Пловдив, пихме по три бири в Апартамент 101и зачакахме да дойде неделята. В барчето се засякохме с Ванчо Барабанчо и Гери Стоева. Зарибихме и тях за ходене на яз. Голям Беглик в неделя за гребане с каяк и истинският тест-драйв. Те пък ни поканиха да ядем череши от дървото за закуска.
Ето че и неделята дойде, времето ни зарадва с приятното слънце и отново красиви облаци. Отправихме се
по Пещерско шосе към Родопите
В далечината се формираха тъмно сиви облаци, които малко ни притесняваха. Преминахме Пещера, достигнахме Батак, хванахме разклона за
към Доспат
и облаците се отвориха – заваля силен дъжд примесен с град, а температурата падна до 6С. За късмет няколко километра преди язовира небето се отвори и слънцето отново проби. Преминахме през стената на
Голям Беглик,
спряхме на чешмата за да пием вода и си харесахме пресечен терен, за да пробваме 4х4на Dacia Duster. Колата се справи брилянтно, комфорта беше на ниво, а емоциите на върха. Възможностите за включване и изключване на режима с двойно задвижване е голямо предимство.
Отбихме се вече към язовира по макадамовия път, в посока
м.Чатъма
Достигнахме терена на който обичайно къмпингуваме и пускаме лодките по вода. Веско и Станимира бяха там от предния ден. Направихме час-два гребане и се насочихме към стената по черния път. Преминахме през множество локви и теренът предразполагаше към приключение с Dacia Duster, на което всички се насладиха до момента в който трябваше да си тръгваме обратно. Закарахме част от групата в Пловдив и се отправихме към столицата.
Крайният резултат е 757км. за „Седмица с Dacia“, в случая Duster, от които 101км. градско каране при среден разход 7.7 л./100км., както и 656км. извънградско при среден разход 5.6 л/100км. при ползване на 4х4и над 200км. магистрално каране с максимално разрешената скорост.
Като малък недостатък може да споделя, че индикацията за гориво при ниски нива на резервоара не е прецизна и се мени рязко. Също така бутоните за управление на задните прозорци на самите врати са в областта на обичайното място, на което попада лакътя и се натискат неволно.
Автор: Огнян Ковачев
Снимки: авторът
Други разкази свързани със Родопи– на картата:
Родопи
Блог Стара София: Новата загадка
Никола Балов: Samsung Galaxy Tab S в 3-минутно официално представяне
Никола Балов: Умната чаша Vessyl знае колко и какво точно пиете
Кариери: Като бях малък исках да стигна звездите
"Пет минути със..."Ивайло Пенев, ръководител отдел "Управление на активи"в "Елана фонд мениджмънт".